Нещо тихо се крие във мрака.
Сред смълчаните есенни клони
нещо дреме сънливо... И чака...
А край него листата се ронят
и изчезват без звук в тъмнината... ...

Няма вик, няма болка, стенание,
зад смълчаната бяла стена!
Тишина! Тишина! Отчаяние!
Всичко свърши в минута една!
Сякаш бездна разкъса сърцето ми! ...

Р О Д Ъ Т
(Кратка хроника на един тракийски род)
***
Видях красиво изрисувано дърво в дома на мой италиански познат. Мощен ствол, огромна корона и яки, жилести корени, надписани с имената на предците му. Под най-дълбоките корени написано „около 1380-1400 година сл. Христа“.
Знае и почита моят италиа ...

ЦВЕТНАТА ДЪГА
Едва ли някой е сгрешил, когато те е навестил
във полунощ, горице?
Разголила бедра на бледолунна светлина,
покрита със крило на птица. ...

Мракът ми е нажежена самота,
която мислите в безплътност преобличат.
А аз перлено море, с катран и кал,
и тъкмо затова сама не се обичам.
Мракът ми е непрободна тишина, ...

Стихът ми е гасконска шпага,
която мога да въртя с финес
и най-позорно би избягал
от острия ù връх дори Дантес.
Но тъй като съм стар бродяга, ...

Жените, за които съм мечтал,
жените – подарили нощи страстни,
жените – като онзи спомен бял,
като отминало, нетрайно щастие...
изчезнаха, стопиха се незнайно... ...

Подобно нещо се пише трудно и още по-трудно се преживява. Любовниците – тези така изкушителни създания, които със съществуването си провокират силните и не дотам верни на жените си мъже. Напоследък все по-малко ги съдим, но не може да кажем, че ги познаваме повече. Всеки има свои причини да направи ...

Всичките се хилеха просташки. Естествените хора с поведение май че се давят в басейна на съседите, но като гледам и на тях не им пука за развинтената фантазия на всичките претръпнали и уморени мозъци, загубили всичките си качества, но не и умението да чувстват дебелите си портфейли в задните си джоб ...

На Пролет, както гроздов сок потича
от младата подрязана лоза
и както всяка Зима аз обичам
да точа бистра винена сълза...
Така една любов по мен се стече - ...

Идва време за пазар,
ще те сурвака Коледар.
Трябва ти да имаш пачка
за дебела хубава сурвачка,
че Коледа не чака, ...

В мечтите ми звездици ясно сини
огряват нощното небе.
В мечтите ми сърцето има сили
да стане и да продължи напред.
В мечтите ми луната е прекрасна, ...

С Госпожа Любов отдавна
минахме на Вие.
Отиде си.
Или по-скоро падна,
някъде... ...

Нарисувах ти картина с мисъл за двамина
Оцветих я в спомени сърдечни
Със сълзите я зацапах и уж неволно косата разпиля се върху платното
Не ми хареса цялата картина и задрасках с маникюра твоето лице
От платното нищо не остана само картина пълна с кръгове безкрайни ...

Коленете си обелих!
Сълзите изтрих с юмрук!
После се ухилих смело
на Съдбата си напук.
А ме толкова болеше... ...

Минавам покрай кантората му…
Адвокатче!
И комшия, и приятел…
Та се отбивам и да се видим, и да побъбрим…
Не стана! ...

Авторска дилема
И отново се замислям,
и виждам истина една,
мога ли да се навеждам,
ще имам всякакви блага! ...

Видя ли? Земята пълзеше във всички посоки,
превърната в хладни блестящи мехури,
под тежкия тътен на облаци мокри
едно мокро слънце без цвят се изсули
и капна зад дългия хребет презряло. ...

*
Ден след ден,
не помръдва старецът -
полива тревата.

Сънувай ме
Сънувай ме, тази нощ,
притихнал със затворени очи,
ти сънуваш мен в съня си
и рисуваш моя образ. ...

Различните - целунати от Бога -
тях никой не обича, а отхвърля
и егоизмът ни, превърнал се във догма,
ги съди и душите им опърля.
Различен често значи и самотен, ...

За теб мечтаех, но не знаех,
че идваш тъй непредвидимо -
като море, прегърнало брега
под майско слънце натежало.
За теб разказах на сърцето си ...

Позови ме горещо, по име,
aз c последния лъч ще вляза.
В прегръдките свои вземи ме,
тихо щом денят залязва…
Нощта като девствена струна ...

Чуваш звуци всевъзможни...
Носят се като вълни.
Святкат погледи тревожни...
После чуваш: “Клас стани!“
Всички бързо се изправят. ...

Слънчев лъч влезе в очите ми,
вятър див се заплете в косите ми.
Затанцуваха валс пеперуди в Душата,
уплашени се скриха сенките на мрака.
Искрят в очите ми слънчеви зайчета, ...

Какво правиш, когато се появи онова чувство на разрушение вътре в теб? И какво правиш, когато е толкова силно, че започне да се вижда през пукнатините на сърцето ти?Какво правиш, когато душевната болка започне да намира физическо проявление? Когато не просто ти е тягостно, а те боли, наистина те бол ...

Тринадесети юни, сряда 2012
Следи от птици в юнското небе,
треперят облаците - сини треперушки.
Луната точно почва да расте
и да зарежда жълтите си крушки. ...

Oрисия, участ,
преопределение, съдба!
Поел е всеки
своя път на таз земя!
Всяка съпка е фатална, ...

Много мъки и болки несравними преживях.
Що е страдание още от детство разбрах.
Заради недъга си подигравки -
заради етноса си обиди търпях.
От куршуми езични често ранен аз бях, ...

- Стари неща купваааам! Дрехи неща, купвааам!
Лежи си старият вехтошар на диванчето и превърта лентата на спомените в главата си. Така се ходеше по улиците. Така се викаха нещата. Не като сега, мързелешката по кофите. За да намериш НЕЩО, трябва първо да го повикаш, и то ще намери начин да ти отговор ...

Когато залезът се срива
на листопада в кроткия самун
и есен, приказно красива,
загадъчно виси над хълма,
встрани от пътя, до чемшира ...

Жажда
Моята жажда ненаситна
е като непокорна жива сила,
светлия ми ден с нея
искам отново да прегърна. ...

СРАЖЕНИЕ
“Само битка изгубена
е по-скръбна от битка спечелена”
Робърт ДЖОРДАН, “Небесният огън”,
пета книга от “Колелото на времето” ...

Мечтаеше за Париж... Или по-скоро мечтаеше за мечтата "Париж"... Някой хора се раждат мечтатели и се променят по пътя. Някой се раждат мечтатели и остават такива до края на пътя... Нещо, което се беше родило през есента, предстоеше да умре напролет. Нещо, което се ражда с окапването на листата и уми ...

Иванушка Глупака
1.Най-големият брат:
„Последната бяла гемия потъна...“
Той примката сложи на шията.
Таз примка, която грижливо бе сгънал ...

Без теб е скучно петолиние дъгата
и все към нищото в адажио се стича.
А точно мисъл и петнайсет след зората
небето в тъмно-глупав смокинг се облича.
Започва облачно да нервничи отгоре ...

Не-принцът си мислеше, че е невъзможно да съжаляваш за нещо, което не съществува и винаги се смееше на другите по този повод. Смееше се на другите, които страдаха и изливаха чувствата си върху хартия, докато един ден тяхната съдба не го застигна. Принцесата, за разлика от него, беше аристократка и н ...

Кмета на село Димдагонямалово го тресеше треска. Крайният срок приближаваше, а имаше да се свършат още толкова неща. Селото гъмжеше като кошер. Всеки мъкнеше или превозваше разни багажи към или откъм "Китайската стена". Всички изглеждаха различно заети, различно доволни и еднакво недоволни.
Преди го ...

Един безкраен свят с много скръб,
един коварен свят и много мъка...
Къде са хората и онзи светъл път?
В тъмнината има ли пролука?
Хей, хора, тук съм! Виждате ли - викам? ...