С гръб към залеза на светлината,
те плавно,със уверен ритъм
косят растящите си сенки.
Покосените редици--зелени воини,
паднали в дълги върволици: ...

Треви мои буйни и зелени
по обширните поляни небрежно разстелени
сутрешнаната роса със свежест ви е напоила
цветята с палитрата си от цветове ви е дарила.
Този мой ден с вас искам да споделя ...

Тиха лятна нощ,
любов за сънуване.
Леките звезди,
намигат ми закачливо.
Аз заспал мълчаливо, ...

в памет на Блага Димитрова
На светли пируети пада лавината на твоите коси...
Нима за тебе страдат и други алпинисти,че да си
толкова привидно тиха?И всеки да жадува връх!
Нима очите ни се слепиха от дъха на леден дъх ...

БЕШЕ ДЕН ЗА ОБИЧ И НАДЕЖДА
... сигурен съм, Господ ни наглежда от мига, във който сме дошли,
води ни към стръкчето надежда! – в кукувича прежда и бодли,
в мигове на горест и несрета черните ни облаци мете,
за да бъде нашата планета синя като ирис на дете! – ...

Добре, че преди време бяхме циментирали пред голямата врата нещо като площадка, от мързел за да не тесам редовно тревата пред нея. Отключих, заключих, работи. Смазах пантите и бравата на малкото крило на вратата и оставих малко открехната.
Селски двор, все има работа. Пооправих маркучите на капковот ...

Тези дни, съвсем случайно
срещнах хубава жена.
Беше… приказна, омайна,
и не носеше халка!
Тя бе с мерките на Шифър, ...

По Сизифовски делник помъкнали
все сами си говорим, учтиво,
и сме хора, но само по мръкнало,
през деня – тръни в Божата нива.
И какво ли след свойто рождение, ...

ПОВИВАМ АВГУСТ В ЖЪЛТИТЕ ТРЕВИ
... и август неусетно се стиши на хълбок в подивялата коприва,
и зайчето наостри в миг уши след лятото – което си отива,
разлюшка се магарешкият трън, от вятъра все още непосечен,
денят си тръгна, кратък като сън, и няма да се върне нивга вече, ...

Много вълнения около скулптурата намерена в клоаката на антични Хераклея Синтика. Много догадки как се е озовала там. Срамежливо се споменава евентуална връзка с Християнството. Много далечна и индиректна. Сериозно? Със скулптурата е станало същото, каквото е сполетяло и другите "идоли" в Европа Афр ...

Не този, който оправя
кухнички и ресторантчета.
Трябва ни като насъщния,
един всемогъщ,
вездесъщ "шеф Манчев" – ...

Морето ще ми донесе
щастливи летни дни
и лятото не се, не се
дели, расте, сладни.
Морето ще ме разбере ...

Шарени листа
Докоснах с устни тишината,
разбрах, че те обичам.
„Здравей!“ – ми каза красотата,
не знаех как да я наричам. ...

Брадата на пуйета побеляла
по листа стеле се, подобно от кандило
кат' пушекът се носи, дух без тяло,
белязана със капки от мастило.
Акълът му я следва в редовете ...

A lot of days have passed
And I am still not through
A lot of days have passed
And I wanna be with you ( again )
I wanna see you smile ...

на живота на
сцената - все тъй - любов
незачената

– Ти нямаш власт над мен! И никога не ще имаш! С какво право? Мразя те!
– Недей, Лео! Моля те! Не е нужно да драматизираш чак толкова.
– Не! Това е моят живот. Моят, разбираш ли! Как смееш да се месиш в него! В решенията ми? В чувствата ми? Как смееш да размътваш ума ми?
– Ти ми даде своето разрешен ...

Л О Г И Ч Н О
Политиците се правят на богове,
но как да управляваш тия,които са по-умни от теб,
ако на сериозно не вземат те те
след двуличието на твоите клетви?! ...

На З. Л.
В земята той меча зарови,
свърши за него войната.
Не плуг изкова, а подкови,
с вятъра литна в зората. ...

Сън ли е? Не зная
Тъмният прозорец В празната си стая
свети пак отворен… дъното дълбая
в черната ми стая. с нокти на ваятел.
В пълното на мрака В пълното на мрака ...

Ех, сърце... ти мое, аз!!!
Кога ще се научиш, че ми горчиш,
макар на вкус да си с какао подсладено... горчиш ми.
Ех, сърце, моя изгоро, копнеж, тъга.
Как ми се иска ... да имам място!? ...

Измислих си, да бъда малка.
На седем или пък на пет,
когато с розова близалка
примамих куклите от вред.
Поканих ги на парти нощно. ...

НОВ ЗНАК В ЛЮБОВТА
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Нямо годините ми подкопават мечтите. И рият в деня
с ветрове и дъждове – предсказанието ми беше грешно.
Претеглям и преброявам миговете от живота ...

Дъждът във клоните гърми
и мисълта ни се панира,
преди да тръгнем с теб сами
от Бунарджика до баира.
Дъждът си пръска гордостта, ...

ШИШАРКА ЗА ДВАМА
... във жълта роклица – басма, шишарки есента си трупа,
и катеричка – сам-сама, ги хрупа в топлата хралупа,
на електрическия стълб в гнездо на щъркел гарга мъти,
и вятърът го брули – зъл, по-зъл от циганин със пръти, ...

Ако някой или нещо, силно те нервира или дразни или те кара да се припираш - в битовизма, изключвам сериозните неща… задай си въпроса, защо е така? Ако си честен ще ти светне, че е защото си бил слаб (а) да го допуснеш. Библията казва, че любовта не се раздразнява, излиза, че ако се палиш и нервираш ...

Валят над хоризонта зрели кестени
и падат като дъжд над суха шума.
На облака на хребета обесени
висят самотни мигове-куршуми.
Все още имат дъх на слънце клоните ...

По телевизията седмици наред даваха бушуващи пожари из страната. Огнеборци с очернени от сажди лица, обгорени длани, едва поемащи си дъх с жестове възпроизвеждаха огнения ад, от къде е тръгнал, до къде се простира и е спрян.
Както бе писал поетът '' взорът надежда не види ''.
Коментаторът по ТВ нази ...

Усмивката ми е несръчна мазка,
художникът – внезапно ослепял
набързо в скица с въглен е надраскал,
последен спомен моята печал.
Очите си, художнико ти давам, ...

КОГАТО ПАЛИ ЗАЛЕЗЪТ КЛАДНИ
... от светлия медец на младостта останаха ми няколко лъжички –
да пиша книги, книги да чета, да пея сутрин с пролетните птички,
покрай морето мириси на йод да дишам със разперена душица,
с усмивчица на смешен идиот да подминавам тъпото на вица, ...

Върху червеното шарено одеяло
на леглото: стиховете, хляба
и парите между тях.
Моите движения също се побират
в това разстояние.

Морето има летни ширини,
а изгревът е розов и потича,
соленото в копнежа ми сладни,
искрящите вълни как ме обичат.
Възторгът е взаимен, тих и бял ...

Изпращам го по пощата на ангелите. Зная,
че то при теб със сигурност ще стигне.
Аз помня как до мен седеше в болничната стая.
Държа дланта ми… цяла нощ не мигна…
И помня те - студентка. Още малка бях. Тъгувах, ...

Поискаха екстрена реабилитация
(за себе си) информаторите на диктаторите-
с аргументацията:
„И Демокрациите
вече се правят ...

И защо ли съм толкова тъжна, дори да не искам?
Пеперуди отглеждам... те в чужди хербарии спят.
Свят от думи градих... да ви стана позната и близка.
Шепа пъстри крилца, за заблуда на външния свят.
И защо ли блести моят смях – разпиляни мъниста? ...

Мълчи! Чайникът мълчи!
Чаят е сварен, звездите изсветляват...
Идва време за закуска, а къде си ти?
Идват светли дни, прибираш се!
Тиха е постелята ми и тя мълчи! ...