Във утрото се ражда любовта,
докосва всяко кътче на душата,
понесла с есенни крила
усмивката красива на мечтата.
Живее в цветовете на деня, ...

Пенцията ми е така голяма,
че през ден се глезя даже с лукче.
Хапвам си дори и от салама
дето не яде го дори куче.
И за зимата се екипирах! ...

Димитър не е име, а е скиптър
в ръката на владетел светлолик.
Корона за глава премъдра, шифър
към свят, отбранен с чест и труд велик.
Димитър не е име, а е титла, ...

Някъде там из гората,
казват, пристигнала есен.
Жълти, танцуват листата –
танц – като звън, като песен.
Сбират се тъжните птици, ...

НАСЛЕДСТВО
Музика , текст и изпълнение: Геновева Цандева
Аранжимент: Бойко Иванов
Песента беше отличена със статуетка на фестивала " Солени ветрове".

В тази луда фиеста, даже без режисьор,
всеки сам режисира, своя собствен отбор.
И върти далавери. И се прави на луд.
По трасето на своя, безличен маршрут.
Няма жълти картони. Няма корнер и тъч. ...

Тишина...а как крещи,
да вътре в мене,сълзи!
Кошмарна тишина,която-
през нощта задава ти въпроси.
Къде загуби любовта!? ...

Тя ми каза: Всички влакове
спират някъде с причина.
Не искай да съм във очакване,
нали отдавна си заминах?
А то си беше любопитство! ...

За очите
те са странни,
непонятни и опасни.
Сиви капки са попили,
със сиви лейки полети ...

безсмислени са
тайните - защото се
прикрива злото
и си струва - всичко да
се казва - инак смазва

Обичащите щастливя̀т и щастливѐят -
с мечта - обичаните да благоговеят!
Обичаните колчем възгордяват
се, се от любовта отдалечават...

нощни фонтани
шумят монотонно и
любвеизконно -
в сърца се вселяват и
по̀ривно добротворя̀т

Ти моя обич топла, есенно красива,
не скривай поглед иззад спуснати коси,
от девет кладенци вода ми донеси
и докажи, че лудостта си ми отива.
Щом падне нощ сърцето ми така унива ...

Има едно райско кътче на земята. На него планините с плещи допрели са небето, равнините са като тепсия, морето е с лазурен бряг, а реките, с язовири малки и големи по тях, извиват тела по него във всички посоки на света.
На тази земя е покълнало нашето семе българско и четиринадесет века е обгрижва ...

Можеш ли да видиш болката зад тази светлина,
зад усмивката, която все слагам през деня?
Тя крие тайни, рани, тежки от брега,
и всяка нощ ме дави в мрака на страха.
Можеш ли да върнеш времето изгубено, ...

Понякога си мисля,
че в сборището се наврях
и от всички най- вещи
точно Нея си избрах!
Очарователна, красива, ...

---
**Сцена**: Малкото момиче Блу седи на стара, износена пейка, краката ѝ висят над меката земя, а между пръстите ѝ нежно се върти пухкаво глухарче. Тихо към нея пристъпва старец с побеляла коса и лице, набраздено като древна карта. Той сяда до нея, и двамата мълчат за миг, докато...
**Блу** *(глед ...

След двеста лъжи
спрях да вярвам на думите.
Ела и ми покажи,
че не си като другите.
Че мрака в душата ...

Красива външност стилен грим,
навярно в този вид ще ме обича.
Звезда изгряла от известен филм
на нея подражавам и приличам.
Коя съм всъщност и какво ценя, ...

Щом „триста келеши тормозят държавата“,
а тя и с един не може да се справи,
тогава какъв проблем има
ние, народът, да засучем ръкави
и с голи ръце да ви ги изловиме- ...

ЩЕ ПОТЪНА В ЗИМАТА И АЗ
... чесън на дебели бели плитки висне си под стария сачак,
баба кътка гладните си фитки – кълцан да кълват царевичак,
дюлите събира – и реди ги в древното калаено котле,
дядо смъква двете тежки ритли и разпряга кроткото осле, ...

Ще открадна сърцето ти
Всички мисли и мои желания
ще изпратя до теб някой ден,
тези мили и нежни признания
ще получиш ти само от мен. ...

Ежедневки 118
1. Маскирах се, като човек... и се отвратих от хората...
2. Думите ми са пълни със смисъл... но им липсва съдържание...
3. Изгубих си акъла... какъвто и без това нямах...
4. Спънах се веднъж... и още продължавам да падам... ...

Понякога се случва и това,
нощта да свърши в тъмното,
да чакам
да се събуди розова зора
и ме спаси от лоното на мрака. ...

Морето ми е чисто и красиво
и се разхожда вътре нейде в мен,
вълните му от стихове разливат
денят ми в багри есенни роден.
Морето ми е жълто като круша, ...

Нашенецът древен
Оцелява вече четринайсет века, карайки го по-полека
И напук народи други, всички
Следва простички привички
Знае лято, на бостана ...

Начало, скрило идеала свой...
продало без свян свобода .
Налага свой си режим...
за облага на само един.
Без капка съмнение... ...

С есенни капки - сълзи кехлибар
вятърко днеска заплака,
че му е тъжна и страшничка май
зимната песен на прага.
Плака, подсмърча, брули листа, ...

Върви октомври сам и птичата му свита,
над него за последен път сега лети.
Ноември идва тихо и за пътя пита,
извадил тръните от босите пети.
Октомври няма своя улица и къща, ...

Между две питиета
седиме на двора
с бат' Гошо поета.
Седим и мълчим.
Подпрели стобора. ...

2.
Какво се случило после ли..? Случило се така, че баба избягала със своя избраник. Пристанала му. Любов…
А баща ѝ, обзет от недоволство и ярост, че не се зачита волята му, зачеркнал завинаги баба от семейната история. Забравил я и никога не ѝ простил. Богатият ѝ сватбен чеиз, останал непокътнат в ...

СЛЯПА УЛИЧКА
Автор: Зоран Якимоски
кой друг би ме потърсил там
зад непроходимите бари
зад черните гори ...

ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
Косерчето под сачака чорли старата асма.
Мама сигурно ме чака да се върна у дома.
Тати пак кади на пруста пръстената си лула.
Сурка се по сура фуста откъм хълмите мъгла. ...

Когато ме целуваш
през нощта,
душата ми изпълваш,
усещам любовта!
Когато си до мен ...

Съблякох се гол
и тръгнах по градските улици,
влязох в огромния мол,
развях задник сред другите задници.
Щом царят е гол ...