Москвичът, пак запали сутринта,
и бързо му протекоха маслата:
поредната му спусната лъжа
от путинските бункери в тайгата.
Той даде под капака - яко газ, ...

КРАСИВА СИ, КОГАТО СИ ОТИВАШ
… сълзата ти по пръстите ме парна – и аз изгубих ум и дум след миг,
а покрай мен притихна гара Варна, и аз мълча на български език,
ченгето се изплю връз коловоза и: – Качвай се! – зловещо изкрещя,
и моята прощална жълта роза със теб! – в купето, хлътна си – и тя, ...

А може би и зимата тъгува
отстъпвайки пред пролетния ден.
Не вярвам, мисля аз, че се преструва
с човека снежен бавно разтопен.
Тя няма за какво да съжалява. ...

От зарана е светло в душата
на талази се втурват лъчисти,
дишат лакомо, прескачат дувара
надпреварват се пролетни мисли.
А земята повдига гръдта си, ...

ЗАЛЕЗЪТ КРАЙ ХЪЛМА
Не исках много. Повече получих.
Похарчих всичко, нищичко не взех.
Живях край стрък трева и сладък ручей,
и даже мисля, че не бе ми зле. ...

Щастлив съм щом си ти до мен,
зареждаш ме със топлина.
Когато ме прегръщаш съм смутен
сърцето ми препуска във нощта.
А щом с ръцете като от коприна ...

В неделя вечер ми позвъни госпожа Лазариду, моят емигрейшън офицер, както си я наричах за себе си. Беше ми дала адреса на възрастно семейство за работа в градината им, сега може би да е намерила нова.
- Петро, ще дойдеш ли утре в 19 часа в онова кафе-барче
- С удоволствие, госпожо.
- Не съм госпожа, ...

В секундата се сбират толкоз мигове,
за колкото живота да издъхне.
По-лесно е да вярваме на митове.
Легендите по стълбовете съхнат.
Но аз се изморих от неведение, ...

С походка кръшна и напета
пристъпвам в парка всеки ден.
Не поза е това превзета,
а просто туй си е от мен.
Не свалям мацки безогледно, ...

Птиците отлитат.
На север.
А дърветата са готови да разцъфтят.
Нашите птици си отиват…
Когато им стане студено ...

Повярвайте ми, доста трудно
е да се разказвам на света.
Животът вече е безумен.
На почит вече е грехът.
Но аз не мога да задържам ...

Отровата се изливаше в нея с всяко докосване на иглата по кожата й.
Измериха ръста и теглото й, взеха й кръв и няколко кичура от косата. Накараха я да отвори уста и огледаха зъбите й, а след това й наредиха да стои мирна, докато Зейл размахваше странен захранван с кристал метален инструмент около тя ...

"Just a harmless thought of you"
is what I used to say
this heavy burden is nothing new
I lose my sanity straight away.
It started with a single thought ...

Не съм виртуозен поет-феномен
за чието изкуство сте вие зажаднели.
Семпъл, директен, обикновен -
за вкусове фини петно от пастели;
драскулки на лист, тебеширена дама, ...

Какви са вашите норми?
Какъв е този морал?
Имат най-гнусните форми.
Разберете, вий сте провал!
Хайде тръгвайте вече, ...

Всъщност никога не сме водили разговор. Даже бих казала, че сме почти непознати. Не знам. Не е било нужно да си говорим. Не е имало какво да си кажем... с думи. Разбираше ме с очи. Сякаш виждаше през мен и какво ми е на душата. Понякога имах чувството, че ми чете мислите. Не мога и да кажа, че сме п ...

Название – Европейски акт за свободата на словото
Съдържание – Цензура
Развитие – „1984“…
хххх
На екрана – феминистка. Офъкана като любимата на петела кокошка, речевита, агресивна. ...

Във всяка срещната жена,
аз нея търся да открия,
любима, майка, дъщеря,
и тя е някоя от тия.
Откривам тук, откривам там, ...

Плетеница от светлини
Искам да спася
пламъчето в очите ти.
Вятърът е жесток
и всичко оплита. ...

Късче в очите небе
На Ани
Ти имаш,
както
люляка ...

Това, което прави изучаването на историята полезно и плодотворно, е, че виждате уроците от всякакъв вид опит като на един известен паметник; от тях можете да изберете за собствената си държава какво да имитирате и да маркирате за избягване това, което е срамно ...
Тит Ливий
За мнозина, може би дори ...

Изкупление
Решен живота свой да отрека,
към съдба различна да вървя.
Скрилото се слънце искам да открия,
от което пламък и искра извира. ...

Една жарава с тебе ни дели.
Чудиш се дали си заслужава...
Ще тръгна първа... ако ме боли...
Ще зная... само обич е тогава.
Или нека заедно без свян вървим. ...

БСП трещи по шевовете, та се къса. Другарката Нинова докара тази вечно мимикрираща партия до неизличима червена аритмия.
Партията ще се разпадне, но Нинова, като капитан на потъващ кораб, до края ще стои начело. Нейната максима е:
"И сам войнът е войн!"
Товарищ Нинова, учете се на демокрация от Влад ...

Иванчо: Тате, какво е истинското име на България?
Бащата: Тортуга, сине!

Това съм аз – каквато ме извая
зад миглите ти поривът прикрит.
Жена съм, виж ме! Другото е мит,
на длан люлея ада, а и рая.
Не мога и сама да се позная, ...

Днес написах ти писмо.
С малко думи, с много чувства,
после свих го на руло
и го пъхнах в бутилка.
Във прибоя го запратих, ...

Симо гледаше календара. Дните отлитаха бързо като облаци. До няколко дни щеше да завърши даскалото и предстоеше абитуриентският бал. Всички се вълнуваха, особено девойките от класа им. Бяха полудели по рокли и аксесоари. Големи лигли - мислеше си Симо.
На него въобще не му пукаше, даже смяташе да не ...

Разбери ме сърце,
аз си тръгвам, защото
не смея
да погледна в очите
на цялата тази любов. ...

Маскирани мъже на Сирница
по улиците вдигат гюрултия,
във вълчи кожи като глутница
звънци на кръста бият - халосия.
Участници са в обредни игри ...

Често ревнувам и от честолюбието си.
Достойнството е като пръднята .Напусне ли те веднъж , няма връщане назад.
Черно е брашното смляно от мелница задвижвана с думи хвърлени на вятъра.
Бог е извършил голямо прелюдодействие когато ни е създал.
Сексът нe e горчив, когато е сговорчив. ...

Краде се като за последно,
тревожа се аз за слабите!
Виждам, че живеят бедно,
за тяхна сметка грабите!
Затова те си мрат като мухи, ...

Хладна, тиха, лятна сутрин
детски смях и дъх на море - няма друго.
Тъй е вече пети ден - изгорял и отегчен.
В точната пропорция да се шляе моят ум.
Това опасно оръдие на духа, ...

Семейният дом, изграден със любов
и с покрив от общите спомени скъпи,
където под нощния хладен покров
прибираш се морен и прага пристъпил
законният сродник посреща те с жест, ...

Снощи моя приятелка във ФБ написа:
„Лека нощ, неспокоен свят!“
…
А как ми се иска да бъде орисан
красивият, земен наш необят ...