James Blunt - Cry
I have seen peace. I have seen pain,
Resting on the shoulders of your name.
Do you see the truth through all their lies?
Do you see the world through troubled eyes? ...
Смехът ти бяла пролет нацъфтя
и върза плод черешов в земни длани,
красиво с любовта поруменя
и люшна клони - щедри, необрани.
И жаден аз да вкуся с устни сок, ...
Дантелената нощ обгръща ни със призрачен воал,
сиянието на Луната боядисва улиците в млечнобяло
и полъх с аромат на люляк разцъфтял,
сатен и жадни за любов тела...
В прохладата изгубват се на вечерта... ...
Стигнахме до прозаичната обятност
на пречовешките очаквания и заблуди
и станахме смислени до непонятност -
по-малко себе си, повече луди
Ще те крия дълбоко в зениците, ...
Знае се, че ние, хората от тълпата, сме си доста посредствени. Превъртат ни управляващите, както им е удобно, на шиша - но учудващото е, че трябва и да им ръкопляскаме. То, ръкопляскането, си е наша, родна черта, с която най-вероятно не бива да се гордеем и затова ще се опитам да прeнасоча тази дели ...
Зная, че във звездоока нощ
ще се сбъднат всичките ми сънища:
няма да си хладнокръвно лош,
думите ти – остри като трънища -
няма на душата ми в плътта ...
Ден и нощ
В лятна нощ луната се отразява,
дорде изсветне напълно в сумрака,
там със мен си на открито в тъмното,
нежно, любовно свити сме до пламъка. ...
Нека бъда твоята пролет -
нежна усмивка от цветна дъга,
и вятърът, тичащ след птичия полет,
във ручея слънчев уморена сълза.
Нека бъда твоето лято - ...
Величественият бял гълъб
Величественият бял гълъб в небесната шир полита,
а душата ми в необятни пространства се скита,
неговата чистота ме спасява
и за добри дела ме окрилява, ...
Казват, времето лекувало, дали,
а виждали ли са в пустиня да вали?
Отмивала се болката, ако облееш я в сълзи,
забравял си горчивото, ако те галят често слънчеви лъчи.
Минава година, Земята се върти, ...
Ветровете все още се чудят за какво те целунах, Кай.
И сърдити, ревниви и луди се пресукват във снежен кравай.
Бели вълци обидено вият – простосмъртен край трона стои.
И в мъглата раздразнено крият пожълтели от гняв очи.
Не разбират защо те отведох. Някой каза - от скука, а друг ...
Урок по богословие
Добре, да речем: „Няма Бог!..” ... Но тогава?..
А колко е просто да имаше Бог,
че лесно за негова сметка минава
доброто случайно в светът ни жесток!.. ...