Без време почнах да заспивам.
Пред телевизор да не седна.
От две-три чашки се ракийвам.
Добре де, четири, последно.
Докарах се на тоя хал и ...

Духовен избор
Аз все по-често се замислям,
какво си всъщност ти за мен?
Духовен избор преосмислен,
в душата някога роден! ...

Пръстът ти хладен, но мек
плахо по кожата ми шари.
Свой път по нея чертаеш...
Нежно е... но малко пари!
Леко този допир ме прогаря. ...

През октомври веднъж се разхождах дълбоко във парка
и в нозете ми шушнеше цветната есенна шума.
Слънце милваше щедро в бръшляна обраслата арка,
а на пейката срещна ме старец със няколко думи.
Поздрави ме с усмивка, сърцато си търсеше спътник, ...

Ранно утро. Тишина.
В стаята е толкоз тихо,
открехвам бялата врата,
а мама спи, дори не диша.
- Мамо, миличка, стани, ...

Когато си до мен, е пролет - ясна и прекрасна,
усещам те, бленувам те и в миг пред мен заставаш,
зная аз, това мираж е, но толкова е искрен той,
сега си тук, но утре заминаваш,
разделяш пътищата ни и после пак ...

Когато преди година дойдох за пръв път в този селски пансион, все още не знаех, че го наричат така. И постоянните му обитатели, и медицинският персонал. Бях разговарял с управителката, моя позната от доста години.
- Не ти трябва да постъпваш при нас на работа, обстановката е доста потискаща, все пак ...

Снежен прозорец
между луна и жена.
Равноденствие.

Седим един до друг и си говорим,
поглеждаш ме, очи извъртам аз встрани.
Не мога дори да те погледна, не мога да поема риска,
всичко в мен крещи, че аз те искам.
Когато погледите ни срещат, аз се чувствам слаба, ...

Под линия
Когато се влюбих във теб
и заобичах силните ти ръце
краката
които идваха ...

Красиво момиче,
развети черни коси.
С пурпурни устни
и теменужени очи!
Обичам да докосвам погледа ти. ...

Валентин имаше чувство за хумор, колкото десетина зевзеци, сложени на едно място. Колегите му ценяха това негово качество, но още повече го уважаваха заради сериозното му отношение към работата.
Беше израснал в Искърското дефиле. Къщата им беше много близко до железопътната линия и нощем имаше чувст ...

Ти си всичко, което имам.
Аз - което не ти достига.
С дума в ступор те форматирам.
В стих, от упор ми слагаш жига.
Като покрив съм ти, бездънен. ...

Ако сега докоснеш ме и тук
ще видиш, че не съм жена, а струна.
Трептя, разпадам се до звук.
Мелодия изящна като руна.
Не ме е страх, че ще откраднеш песента. ...

Сънят - единствената ми надежда
да се докосна до чаровния ти лик,
да сетя как над мен се свеждаш
и целият да се превърна в стон и вик
като изпъната до болка тетива, ...

Копнеж
песен-музика Николай Йорданов
(композитор)
В кръвта си те нося неповторима,
моя любов и мечта. ...

Сестричка съм на Луната,
а Слънцето е моето братле.
Споделяме вечер сонати,
а сутрин горчиво кафе.
Понякога за мен им домъчнява ...

Очакване
Ще зачукат дъждовете по стрехите...
Ще закапят сълзи от небесните очи...
И ще блъскат ветровете по вратите.
В очакване Страха ще замълчи! ...

Питат ме как е животът в Париж. Отговарям всеки път с простото и очевидно, "Париж", за тези, които знам, че ще си помислят автоматично колко прекрасен е животът в чужбина и какъв късмет е да живея в Париж. Отговорът е "Франция" за другите.
Истината е, че съм по-самотен, по-интровертен, по-сериозен. ...

Същина
Градът е трескав. Тътнат още трусове
и сякаш че земята с плуг орат.
А ние, да не вярваш, помежду си,
сме дваж по-близки и от брат със брат. ...

Вече нямам сълзи
и не мога да плача!
Да, изплаках ги всички докрая
И не мога дори
да изхлипам във здрача, ...

Къде ли да отидем, скъпа -
за да се любим? На спокойствие...
Тук дяволи Цветята късат...
Убийци дебнат зад завоите...
От Фейсбукарско... до Мал-дивите ...

Разделяме се пред вратата,
влизам в тъмното едва.
След теб затварям и оставам
друга, искрена, сама.
До днес изграждах си представа ...

Априлски сняг,
фалшива пролет,
натрапник, звяр -
как да го изгониш?!
Килими снежни ...

КРАДЕЦЪТ НА СЪНИЩА
Не зная какъв си,
но зная – крадец си
на сънища чудни
от цветни градини. ...

"Ванка сгъна на четири изписания лист
и го сложи в плика, купен същата вечер
за една копейка…
Помисли малко, натопи перото и написа адреса:
На село за дядо" ...

Моето морско момиче
С усмивка от морето ти излизаш,
по кожата ти капките блестят
и грабва ме внезапната ти близост
в един по-друг и по-чаровен Свят!.. ...

...

Навярно напоследък склерозирам,
събличам се и чакам да ме стоплиш.
Денят ще бъде хубав – прогнозирам.
А времето ли? То ще е разкошно.
Земята ще се врътне като луда ...

„Жената е човешко същество, което се облича, дърдори и се съблича.“ — Волтер
Днес прибрах се със заплата,
а жена ми очи мята,
хитро гледа и ми рече:
„Ох, не мога, стига вече, ...