Ти все ще се връщаш при мене, море -
насън и наяве, в спомени и мисли,
ще бродя смирена по твойте брегове
и ще търся своето вълшебно бисерче.
Ще се взирам в хоризонта мълчаливо, ...

Мислите изпълват съзнанието на субекта, като се сменят с удивителна бързина. Никой не се замисля над възможността да насочва мислите си. Позитивни или негативни, мислите се появяват като потоци в унисон с обстоятелствата, другите субекти, въображението, фантазиите и т.н. По принцип нашите мисли и ду ...

Ще напиша тук за една мечта.
Несбъдната, но желана така силно е тя.
Отгатнете каква е! -
Любов ли? Познахте коя е.
Любов. Истинска, нежна, ...

Аз цял живот щурмувам върховете –
в един съм стъпил, друг ме позове,
а трети по е близък с боговете,
четвърти – под самите им нозе.
Едно разбрах: живот един не стига ...

Във влак за никъде сме.
Аз и мислите.
Подминахме спирка ‘’Надежда”.
Сега наближаваме ‘’Липсваш ми.’’
На ‘’Щастие” слязоха трима неверници. ...

Не заслужаваш по-добра любовница.
Не заслужавам подобаващо сбогуване.
Жестоки за стрелките на часовника -
не връщат същото, което сме изгубили.
А помня пътите, когато сме се срещали ...

В стаята глуха, през лунни лъчи
клони разперва крадливата сянка
на нощния кестен,
угаснал шумът,
тротоарът мълчи, ...

Бойко, банкянската тиква,
в кално блато ни натиква.
Покровителства тоз и онзи бандит,
а държавата му отива към фалит.
Груб капитализъм се строи, ...

Какво е животът?
Досетих се скоро,
дордето поливах
райграса на двора –
щом тая с косата ...

Полудя този свят. Полудя.
Струва ми се така неестествен.
Ни снегът му е пухкав и бял,
нито песните му са песни.
Кукувицата прави гнездо, ...

Преглъщам си душата. И наливам вино.
Защото мога да си позволя отрано.
Заглъхването няма ме преоткрие...
Ще ме зарови. Сред негата от забрава.
И лошото е, че това ми е привично. ...

Поели огъня от залеза червен,
очите ми се учат, да обичат.
Сърцето с пулса ускорен
забравя как стрелите нараняват.
И лягам върху голата земя ...

Черен облак в небето се рее,
чака да стигне сухо място и дъжд да излее.
А отдолу неспирно
човек земята копае,
черен ковчег до него, ...

Нещастие ме сполетя –
загубих своя Джи Ес Ем.
Какъв кошмар, каква съдба,
той бе най-близкият до мен.
Сега самотен съм в света, ...

Познаваме се вече доста време.
Свикнах да те виждам всеки ден.
Свикнах с твоята пленителна усмивка,
с пламъка в хубавите ти очи.
Свикнах с твоето присъствие. ...

- Готова съм, дядо!
Ясемин бе облякла синята ученическа манта, а косата ù бе вързана с копринена руска кордела. Небесносиньото придаваше весело изражение на детското лице. Днес бе първият ù учебен ден! Hарамила кафява ученическа кожена чанта, в ръцете си държеше букета от хризантеми, набран от гради ...

Коч
Уткрехнала съ вратнята на дàма,
и кочът излязъл. (негув`та мама)
Ми съ прувиква ут къщи жината:
"Фани гу, въх ши ми згази цвитята!" ...

Три погледа любов
Поглед първи
Здравей, Любов! Със своя блясък
огрей ме в слънчевия ден!
Пресей ме като ситен пясък, ...

Болка
Цигарата - най-вярната ми стража
и тази нощ дежурно е до мене.
На болката преливащата чаша
отмерва бавно моето безвремие. ...

С една идея повече живот,
това е честен скромен бонус.
Музика и поетичен ритъм
създават перфектен тонус.
Най-свежият коктейл за теб, ...

Намаля топлината ти, Слънце,
а ти ми даваше сили.
Кръвта все по-бавно протича
по вените, веч изтъняли.
И устрема млад ми го няма. ...

Питаш ме дали ми липсваш,
дали тъгува моето сърце,
дали нощем, като си легна,
сънувам твоето лице.
Тъй прост е моят отговор, ...

Дали родих се, за да се родя,
по пълнолуние, несъвършено-бяла?
Луна да диря, звезди да бродя,
и птицата от бездна долетяла .
Безметежно, дългоочаквано мълчание, ...

Студентско признание
Не питай защо аз пак мъкна кожуха,
макар че е топло в тоз мартенски пек,
макар че е пролет и вятър не духа,
и птиците порят по пътя си лек. ...

ВЕТРОВЕ
“Думата е сянка на действието”
Демокрит
Такива луди ветрове ме вяха
по пътя през живота ми горчив, ...

Опитах да се изправя. Не можех. Втори опит и отново същият резултат. Бях забравил да ходя, не знаех дали ако се изправя, няма да падна веднага. Бях забравил да се движа напред, поради постоянните упреци, поради честото напомняне, че съм никой. Бях забравил да ходя заради хората, които постоянно ми п ...

Кажи ми, облаче, защо си толкоз бяло,
къде пътуваш вечно?
От приказки и обещания съм остаряло
и да чакам ще е грешно.
Прекрасно слънчице, как толкоз грееш, ...

Пътеки
И все по-жадна се нося
по моите светли пътеки.
А те, като листенца красиви,
носят ми мислите леки. ...

В самия край на лето господне 2011-то после Христа, така се случи, че моята скромна особа попадна на поредния закъсал обект, спечелен за изграждане почти без пари на международен търг, от поредната велико-българско-мъченическа инженерингова фирма за построяване в република Ирак на, ъ-ъ-ъ-ъ...
- Ха н ...

Аз все още съм тук - на брега
на реката, разделяща времето
като бич - на "преди" и "сега"...
В шепа камъни спомени дремят...
Кратък мах, после плясък, два, три... ...

Ти искаш да ме чуеш как мълча,
да провериш дали са думите ми истински?
Поспри, заслушай се в дъжда,
и музика ще има – неизмислена!
Ти знаеш ли как мога да мълча – ...

Когато няма отговор,
посока и решение,
когато нямаш смелост
да повикаш,
когато нямаш смелост ...

Ако имаше нужда от мен,
защо не го показваш?
Толкова дълго мислих и чаках,
но не виждам и ти да го желаеш!
Не те търся вече. ...

Щом погледът ми в теб се спре
Усещам демонското как се ражда
Като лавина похот в мен расте
Асмодий плътски помисли изгражда
миг по миг изгаря в мене жажда ...

Сълзи от очите твои се стичат,
на капки роса нежни приличат,
в гръдта ти тупти потрошено сърце,
а как не отива на красиво лице!
Седиш в ъгъл мрачен унила и страдаш, ...

Ти все още не си.
Иначе нямаше да са стиховете.
И нямаше да боли
от несподеленост. Притихнало,
нямаше да вали. ...