Последни секунди и залезът ни маха за довиждане,
последна прегръдка и нижно шепнеш ми: "Дано се виждаме".
За последно срещам погледа ти, но в него има страх,
защото предстои ни целувката, изпълнена със грях.
"Недей, не трябва" - крещи умът във мен, ...
Сън
И май е истина, че слънцето е моята планета.
Зимувам в някакъв измислен топъл сън.
Римувам себе си със себе си и знам,
че ти си някъде наблизо, търсиш ме... ...
Искам, сине, днес да те прегърна
по мъжки. Както всъщност подобава.
Не, няма да успея да се върна.
Ти за това недей се огорчава.
С приятели навярно ще празнуваш? ...
Заспивам, виждам те и ме боли,
защото съм захвърлен в кошмар от безнадеждни мечти.
На едно място не мога да стоя,
сърцето ми ми заповядва след тебе да вървя.
Животът ми е сянка, а ти бе светлина, ...
Дъждът как обичам по мен да се стича,
да целува моето лице.
Аз съм малко момиче и пак те обичам,
а ти ме прегръщаш с ръце.
Под смокинята стара съм с роклята бяла ...
Камбанки смях гнездо от ехо свиват
сред клоните на плахата надежда.
И птиците мълчат и се усмихват.
Тревата пак във стъпки се оглежда.
Камбанки смях сред храстите подскачат. ...
За онази незабравима, пълнолунна, първоюлска нощ...
Красива нощ, омайна и безумна…
Безумна среща под пълната луна…
Луна, удавена във хилядите чувства…
Чувства от екстаз във вечерта… ...
Човек зачеван е планирано или различно
било с любов - или пък само в страст!
Живее или лошо, или… съвсем прилично,
но детството понякога е тежката му част.
Родителите…!? Те са нашето начало ...
Деана гледаше разсеяно през прозореца. Валеше ситен дъжд. Очите ù дълго наблюдаваха картината навън, а лекото ромолене на дъжда я приспиваше. По едно време се сепна, върна се в реалността и впери поглед в монитора на компютъра. Пишеше статия за някакъв неин съгражданин, носител на приз за Най-добро ...
Разстреляй ме! И без това съм свикнала
(от болка вече няма накъде).
Не ме е страх, защото съм единствена,
прераждаме се... и се деля на две.
Убий ме! Даже два пъти, ако поискаш ...
"В полунощ над мечтите ти тихо ще слизам
и насън ще те срещам във цъфнала ръж."
Daizy_Crazy
Няма цъфнала ръж. Изгоряха до корен нивята,
изморени навярно от лятната огнена страст. ...
Ех, каква я направихме с теб... Всичко как се обърка,
та каруцата пак е пред коня? Късмет ли е, що ли?!
Уж не трябваше тъй да се случва... И все ме човърка
нещо вътре и сам си задавам въпроса: Защо ли
си докарахме болест на здрава глава?! Кой да каже, ...
Втората седмица на февруари бе към края си. Къщите се губexa в белия пейзаж на зимата, пушекът от комините танцуваше с вятъра, разнасяйки миризмата на въглища, топлеща ранобудните стопани на малкото селце. Дърветата, пременени с меките одежди на зимата, изглеждаха като великани от захарен памук.
Ясе ...