Празна стая. Четири стени. Прозорец няма.
Сърцето ми без глас пее тъжна песен...
Душата ми е в кръв обляна,
а навън е вече есен...
Безкрайна болка. Самота. ...

Ще спечелим ли всичките ходове
на играта, наречена УТРЕ?
С уморени очи ний ще можем ли
да преборим коварни противници,
с дъх в гърдите, заседнал от болките, ...

- Тъпа телевизия! - извиках. Загасих телевизора и реших да се поразходя.
Беше лято. Момичетата бяха разсъблечени и красиви. Когато моите очи
зърнеха девойка с къса пола, забравях за горещината вън.
Мислех да пийна по кафе с приятелите си, но се отказах.
Стига с това ежедневие. Исках нещо по-различно. ...

Помня, че ти беше единственият там.
Точно идея без малко по-далеч.
Устните ми - сушено грозде.
Моментът, в които останах на пътя,
гледах гърба ти. ...

Лунна нощ в Хонолулу...
(или: В нощта на чаровната Лудост)
Шуми Безкрайност, залюляна
от топлия вечерен бриз
и с много светлина разляна ...

Те идват на прозореца ти често
и пишат по перваза: чук-чук-чук.
Четеш редовно всички птичи вести:
отложен полет, подранил капчук.
А току тъй въпрос за мен изниква ...

Софийска сага 21
Глава осемнадесета
Люлката на рода Монморанси се губеше някъде в зората на френската държава. Карл Велики беше обединил множеството феодали и създал единна и силна Франция, която владееше повече от половин Европа. Сред рицарите му беше и Граф Монморанси. Тази стара благородническа ф ...

Специален поздрав за всички:
http://vbox7.com/play:e3a3a89711
:)
Ти, питаш ме - какво е Любовта?
Една целувка само... Или вричане? ...

Моят компютър се влюби във твоя.
Невероятно... обаче е факт.
Екранът помръкна, а Хардът - разстроен...
и пръска искрù до самия контакт.
Клавиатурата мърка игриво. ...

----
Какво е път? Какви са ни мечтите -
изплитат ли се, раждат ли, или...
Ще видим ли след себе си следите,
които ще твърдят, че сме били! ...

НЕУМЕСТЕН УРОК
Живея. А ме учат как става.
Казват ми как да пиша.
Само не казват дали
уместно и правилно дишам. ...

ПРЕДЗАЛЕЗНА ЛЮБОВ
Угасват чувства, страсти избледняват...
В живота, все по-труден и суров,
единствено спасение остава
предзалезната, тихата любов. ...

Пореден ден, поредна нощ, а утре
отново всичко старо се повтаря.
Кафе и душ, цигара, двоен бърбън,
заспивам, ставам, времето изгаря.
Понасям се отново с бясна скорост. ...

Денят отминава
и се чувствам
шастлив.
Тъгата преминава,
усмихвам се - ...

ЕЛЕГИЯ ЗА ЧИСЛОТО 7
Дали числото 7 е щастливо? –
започнах да се питам често аз.
Вълнува ли ни истински и живо,
трептения какви излъчва в нас? ...

Където и да бягам - все същата оставам.
Изминатият път не се променя.
И крачка да върна, на същото място ще стъпи кракът ми,
дори да е бездна към ада.
Знам, че всеки ход напред ще ме води натам, ...

Луната се изгърби като мост,
по който искам в твоя сън да вляза,
въртя се по неземната си ос
и драскам с нея стихове по плажа.
И паля със кибрита от мечти ...

"Душата ми плаче за бяло"
Душата ми плаче за тяло,
с което в едно да се слее.
Душата ми дава се цяла,
песен последна да пее. ...

Ще се влюбя в дъжда,
за да мога да достигна
до твоите устни.
С капките нежни
ще доплувам ...

Беше нощ.
Озъби се на спомена.
После тръгна по пътеката,
навътре някъде в душата.
Заспа. ...

МОМИЧЕТАТА НА НОЩТА
Тетрадката на Ашли
“Добро утро, колега!
Два часа не казах нито дума, защото ти така се беше увлякъл, че просто щеше да е грехота да те прекъсна!
Нямам претенции, че разбирам нещата. Ти обаче си същински професионалист. Защо не направиш телевизионно предаване “Споделете любовните ...

- Ела да помагаш! - каза бодро и уверено - Хубаво момиче и послушно... ама нещо не ни знае езика!!
Той се изправи непохватно, сякаш посрещаше неочакван гост, аз спрях до пейката и неволно загледах момичето. Стоеше кротко, с безизразно лице, със заоблени рамене и къси длани, прилежно скръстени върху ...

Преди много, много години в страната на облаците се родило малко облаче. Денят бил слънчев и пролетен, майка му го прегърнала и целунала по меката главичка. Облачето се усмихнало и от радост подскочило от ръцете ù. Бащата облак креснал ядосано:
- Какво правиш, дете, стой мирно в скута на майка си и ...

– Не пипай Божиите птички! –
гълчеше баба всяко лято,
решех ли колчем да надничам
на лястовиците в гнездата.
Щом бишнеш крехкото им гняздо, ...

Искам цялата да съм изгрев,
не искам да съм тъжна и залезна;
да пее в мен поточе изворно,
светулки да надничат в очите ми.
Не позволявам да умира птицата, ...

Онова момче не съм навярно.
Не си и ти предишното момиче.
Това между ни, мисля си отдавна,
съвсем на обич не прилича.
Зад себе си оставям този свят ...

Не спирай да живееш в мен. Не спирай!
Без тихите ти стъпки ще угасна
тъй, както гасне пясъчната диря
под дансинга на морското фиаско.
Недей да ме оставяш на покоя. ...

Приятелите ми казват, че съм стар ерген по рождение, и мисля, че са прави.
Винаги съм имал малко по-предпазливо отношение към връзките си с противоположния пол, сякаш инстинктивно съм усещал склонността на представителките му да навлизат твърде шумно и недискретно в личното ми пространство. По тази ...

В диханието на ранния изгрев има толкова очарование, колкото в притихналите дивни нощи край морския бряг. Там, където времето винаги се спира да дочака мечтите. Посяда на брега, на ръба на вълните, и чака, загледано в хоризонта, който е безкраен като него. Чайките прелитат наоколо, току кацат в пясъ ...

Срещу високите цени и ниските доходи
ще организираме протестни походи.
Ще направим шествие голямо,
защото това правителство е нямо,
когато го питат как да разреши проблема. ...

Европа тъмнее, Америка - също,
и в Азия често се водят войни...
Но изгревът розов надеждите връща,
щом гълъбът на Пикасо полети!
О, нека да литне той във небесата... ...

Времето навън е тъй прекрасно,
а аз не мога да изляза.
Прикован съм към леглото тясно,
прикован в тази мрачна стая.
"Няма шанс за него" - ...

Белота
Аз съм бяла.
И моят свят е бял.
Срещнах птица бяла.
Видях, че и вятърът е бял. ...