Радио
Странникът в парка радиото настройва,
пир за ушите устройва,
той успява,
на музикалната eуфория се предава, ...

Огън стъкнах от твоите лоши слова,
на триножника менчето сложих,
и изсипах ненужния миг тишина -
а обидата с билки наложих.
Тъжен смях, гола обич, последна сълза, ...

Блясък в очите ни има, когато сърцето сияе.
Но той, тъй нетраен е, щом сърцето веч не играе.
Искам този блясък отново да върна.
Искам него да виждаш, щом аз очите ти зърна.
В очите ми аз блясък вече не виждам. ...

Не ще се умориш, море!
Неведоми са твойте сили!
Безбройни тайни потопили,
рушат вълните брегове...
Заслушвам се във всеки звук, ...

Не мога
да те пусна,
лято,
преди в очите ми
да са танцували ...

Беше прекрасна пролетна сутрин,
огласяха въздуха птици,
нежни звуци отекваха в душата ми,
разцъфнала като бяло кокиче.
Вървях по една позната пътека. ...

Там, където няма смях. Кое е това място?!... Гробищният парк. Там има само тягостна тишина, или ридания. Но смях... Никога не можеш да чуеш смях. Смехът е част от живота, но не и от смъртта. Затова той остава зад вратата на гробищния парк. А влезеш ли в него - или си вече мъртъв, или отиваш при няко ...

Ту потъвам във сънна омая.
Ту съм буден до болка и вик.
Свойте радости тихо гадая,
щом срещна с очи твоя лик.
Осъзнато не-моя те нося ...

[center]Тази сутрин на пръсти ще стана,
да забъркам коктейл от зарана.
Можеш "Женска магия" да го наричаш.
Изпиеш ли го - все след мене ще тичаш.
[photo]3665969[/photo] ...

Аз знам, ти все така ще си останеш -
една мечта и сън с перо от ангел,
останало във моето съзнание,
което тихо гали мойте рани...
Аз шепота дочувам от крилете, ...

Торта сладка обещаха!
Торта сладка и приятна!
Те обаче не разбраха,
че съм мишка непонятна!
Трябвало във клопки страшни ...

„Обичам те”- прошепна ù и дъхът ù спря,
щастлива, не усещала тръпката от любовта,
тя седеше под луната, там, самотна на брега.
Очите ù сияеха на лунна светлина,
а душата ù крещеше „спаси ме, спаси ме от тази самота!”. ...

Идва дъжда
Горещи лепкава сцени, знаеш какво имам предвид.
Подобно на пустинното слънце, което изгаря кожата ми.
Чакал съм го толкова дълго време,
отворете небето и го остави да слезе. ...

Обич от пороен дъжд
с ухание на жар небесна,
не, аз вече не съм същ...
а животът - кораб ме понесе...
По вълни на страст и нежност, ...

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ekstasis
Налей в кристална чаша вдъхновение,
прашинки благородство добави,
една любов - за огнено спасение,
една мечта за идващите дни. ...

Душата ми е многолунна,
живеят в нея хиляди луни,
изгрях и пак съм пълнолунна,
за да виждам в нощните тъми.
Звездите аплодираха, ...

Край горичка тича весела рекичка.
На полянка скачат весели козички,
хрупат тревица, пият водица.
Весели дечица берат цветя,
скачат, тичат и се веселят, ...

Потърси ме в очите на лятната буря,
в разпилени от вятъра - капчици дъжд.
Потърси ме в небето над тиха клисура,
в невидимата сянка - на таен копнеж.
Потърси ме в шума на откъсващ се глетчер, ...

Трепетно Трепти в Триптих
ТриЕдинствена Триада -
Трип, Трева и Триптамин -
Край Безкрайност и Начало...
Дух, Душа и Дъх на Тяло - ...

Нямам сънища.
И чувства нямам.
Остана само тишината в мен.
Измислям празни думи.
Но те са мъртви - нямат цветове. ...

"Обратното на ин е просто out”,
ми казваш, „Ян е сричка в БибиЯН", a
oт погледа ти, твърд като асфалт,
краката ми се стичат в океанa.
Обратното на слънцето е дъжд ...

Една безкрайна плитка с име на момиче
от ножицата се откъсна и умря.
Трупът ù рус по плочките потича,
разлива се, превръща се в река…
И детско ластиче накрая на къдриците ...

В прозореца ти пресмехулно
луната вместо мен надникна.
Две думички за теб търкулна,
въздушно-изворно избликна.
Докосна с лък сърдечна струна, ...

Потънала във царствено мълчание,
във мантията му копнежи скрила,
студена като Северно сияние,
забравила съм женската си сила.
Загубила посоката на времето, ...

МАНДОЛИНА
Тъгувам аз със свойта мандолина…
От самотата аз съм завладян!
За теб тъгувам аз, защото ти замина
и щастието ни е вече блян! ...

Синя волност - небето за душата на птица,
хоризонт е сърцето, трепетът е искрица.
В своя полет разпалва залез огнен и диша,
избуяли в жарави две криле на орлица.
Над високи борове като песен се рее, ...

Житейско "равенство"
В живота уж сме "равни",
но не всички сме с късмет.
Едни живуркат гладни,
а други лапат мед. ...

СБОГУВАНЕ
Дъжд – зъл и мрачен.
Мокри дървета.
Бунар затлачен
в храстите свети. ...

ЕДИНСТВО НА ПРОТИВОРЕЧИЯТА
Войната е мир –
от Олимп до Памир…
Свободата е робство (и изполичарство) –
в модерното ни царство… ...

Заблудена
Копнеж по истина
Обвила ме е кротка надежда
като в пашкул на какавида,
приличаща на тънка вълнена прежда. ...

Дъжд заваля и изплака душата ми в тъмни стъкла...
Тя пресъхна, смали се, сбра се в шепичка топла.
Нощта любопитна само надникна - всичко видя
и разстла своя плащ... А вятър прозорците хлопна.
Птица тревожна съм - с изранени от полет криле, ...

След залез слънце
Когато дърветата запеят
и птиците заспят,
облаците ще се гонят
и дните ще летят. ...

Намери ме, ела и прегърни ме -
нуждая се от твойта топлина!
Ела и докосни ме, събуди ме -
нека в сърцето ми появи се светлина!
Излез завинаги от красивите мечти, ...

Това е!... стиховете ми и днес -
протяжно леят се като стомана...
Тъй тежки, жежки... без финес,
какво с поезията моя стана?
Изливам думи, строфи и сълзи, ...

Какво ли ще стане, когато
земният ми път така се завърти,
че уж случайно и малко нахално
пресрещна твоя път за миг дори.
Дали очите ми ще заблестят така, ...