Животът ме ориса да се скитам
немила и нeдрага по света,
на злоба и на унижения да връхлитам
и така, докато умра.
Аз съм тази, която всички отхвърлят ...

Донесъл те е вятърът,
когато душата ми в сън чуден е била.
И без да разбера, посял те е в сърцето…
(където нося те и досега)
Луната те поливала с лъчите си. ...

Не тръгвай още... Рано е... луната
едва огрява твоите нозе
Почакай... да посрещнеме зората,
сложи глава на мойте рамене.
Недей си тръгва - някой ли те гони, ...

Във време, когато слънцето само залязва
далеч, далеч от своя дом (сама) избягах,
за да открия сърце, направено от камък.
Ще опитам, само дай ми още време...
от ума си твоето лице да снема ...

Ако си объркан, ако се чувстваш претоварен от прилива на енергия, която те заобикаля и прониква в тялото ти... не се притеснявай. Дишай...!
Знай, че ти имаш възможността да насочиш тази енергия по положителен начин. И дори ако не знаеш как, рано или късно ще разбереш...
Защото има много хора, които ...

Виж към небето светло,
Ей там - до слънцето златно.
Лесно ще видиш, когато се взреш
И бързо ще забележиш в своя стремеж
Колко е лесно мечтите да стават ...

Под завивката на топло
заформяше се мечешка хралупа.
Там, вътре, толкова охотно
слушах сърчицето ти как тупа.
А ти ръцете - тежки лапи, но и нежни, ...

ПРИЯТЕЛКИ
Замръкнах в долината на твоите очи.
Там, някъде по пътя, седнах да размисля.
Обърна гръб разумната, навъси се, мълчи...
А лудата ме сръчка и само се усмихна. ...

Една жена с ръце корави,
от грижи – смръщено чело.
Тя красотата си остави
заради мен и моето тегло.
И колко пъти в тъмнината, ...

Остава
След всички бури.
Остана само камъкът студен.
Студен, безжизнен, с шепнеща история.
Живот бе имал той. ...

Малко ли те обичах преди, че да ми се налага да те обичам още веднъж... или просто не съм спирала, само съм останала с впечатлението, че е така, но сега, когато знам какво е да те няма, те обичам много повече от преди. И ме е страх само да не те загубя пак, от всичко друго бих се отказала и всичко д ...

Искам да бъда за тебе надежда,
когато непрогледен ти се струва мрака,
и непосилна за душата ти нежна в
теб се всели и стаи самотата...

И негова беше, и чужда.
Като блудница сред вярващи живя.
Днес си просто грях с пълнеж от
горчилка - самота.
Моето тяло с колко други делеше ...

СТРАСТ
Сън бленуван в мрака се разтапя,
теменужен цвят с ухание на страст,
разгарящ огъня на любовта у нас.
Бушуваща стихия в недрата на вулкан, ...

Топъл дъжд бликна внезапно
в моя сън, на крачка преди
сумрак нощен да ме прегърне.
Твойте сини очи разпиляха
неочаквано мокри следи. ...

Xavier Naidoo - Freisein
Glaubst Du, dass der Wind weht,
weil irgend jemand sagt: "Wind, weh jetzt"
Glaubst Du, dass die Sterne, die am Himmel stehen
leuchten, weil irgendwer sie anknipst ? Glaubst Du das ? ...

Оголя на балкона чемшира
и полето без цвят оголя.
Мойта болка самотна не спира,
в хоризонта със облак се сля.
Иде буря... Навярно последна ...

Чу ли снощи онзи вятър,
литнал в сините предели;
бистър хладен дъжд и ведър,
носещ в облаците бели.
Може би си спал навярно, ...

Какво да правя аз на Земята?
Защо съм изпратен от някого тук?
Каква е моята роля, мойта заплата?
Или живея без смисъл просто напук...
Какъв ли не бях – и клоун, и шут. ...

Бе един спокоен
следобед от други много
и по пътя горски
тръгнахме отново.
Ту редуваха се думи, ...

Когато нямаш нищо и сърцето ти е празна гара,
когато не намираш щастие, дори в поредната цигара,
когато изгревът далече е, а небето - черно,
когато сърцето трепери, само, наранено от щастие неверно.
Когато изборът е между пътища безброй, ...

Сбъдни се сън
като очакван изгрев,
като подслон
за скитника бездомен,
като разпалено ...

Понякога животът ни отнема всичко. Изведнъж и безмилостно. За да се спрем и да видим дребните неща, „несъществените” детайли. Защото ние често се самозабравяме. Вживяваме се като господари на света, властелини на природата. Като останем без нищо, виждаме какви сме всъщност, разбираме колко наистина ...

Сега е време
за молитва.
Сега е време
за следа,
изписана със мисъл ...

В клетката на моето страдание
.
Омразата в сърцето ми впива
своите остри като бръснач зъби
и отровата ѝ във вените ми се влива. ...

Надали имаше нещо по-разтоварващо от това да се разхождаш посред нощ в гората на Лодлориен и то в пълнолуние. Той осъзнаваше това, макар че вече му бе рутинна дейност, но нямаше как да не го констатира и то в нощ като тази.
Стигна до разклонението на горската пътека и притеснение обзе отново мислите ...

Загубих детелината с четири листа...
Имах всичко онова,
за което всяка жена е мечтала,
дом, семейство, съпруг и деца,
но досега не бях го проумяла... ...

Поредна раздяла с прегръдка,
навяваща тих мрак и тъга.
Нова среща с ужасната мъка
и някак непреодолима самота.
А болката има си име, божествена ...

Какво би бил светът без Любовта?
Безумие – борба за кратка слава
и празна, безполезна суета.
Магично всеки тя преобразява:
пулсира напористо кръв в гръдта, ...

Ти тръгваш в тъмнината,
а в стаята, след тебе,
трепери тишината -
нощта крила разпери.
А аз, все тъй, бездумно ...

Аз не искам да посрещам нощи
без да съм прошепнала, че те обичам,
без да съм потънала в разкоша
на прегръдката, с която ме обличаш.
И не искам да изгрявам с дните ...

„Денят, който смятах за изгубен”
или
как мечтите стават реалност
- Ти ще си навън на Нова година, нали? – попита леля ми с тон, нетърпящ възражение. Леля Поли – най-безпристрастният арбитър на света, що се отнася до копринени рокли, лазаня със синьо сирене и стайни цветя. Отговорих машинално:
- Да, ...

Нито нощта ни е сънна,
нито пък дните ни будни!
Пак ще вършеем хармана,
впрегнати, гладни, безумни!
Вързани здраво за кола, ...