Той не е истински. А се мисли за жив.
Покрай него лъжите виреят.
Само по навик. Но аз съм против
в мойта пазва да покълват и зреят.
И, защото не вярвам - сяда, напива се. ...

Шамари времето ми удря без пощада,
крещи в ушите ми за грях...
завързана на вечната си клада,
морета от сълзи пролях...
От теб обаче пак не се отказвам, ...

Студено е, лятото отмина,
дойде отново поредната зима.
Улиците - пусти и студени,
сякаш с отрова покварени.
Забързани, безизразни лица ...

Животът поднася моменти трудни,
но също дарява и мигове чудни
и толкова бързо за нас отминава,
и болка и радости в сърцата остава.
Във трудни моменти главата вдигни ...

По мен
се стичай
като
ручей,
с усмивките ...

Светът ми е усмивка в шепа смях,
заченат в лудостта на две сълзи.
Последната любов, родена в грях,
на пристан спряла в твоите очи
и там посята, като търсен миг. ...

Сърцето е свободно,
душата ми е птица
и ще бъда щастлива
далеч оттук...
в топлия сън на безкрая, ...

Какви красиви бяха улиците на Добрич през далечната хиляда деветстотин четиридесет и трета година. Без досадния автомобилен шум, без всичкия този прахоляк и пушек, който хората гълтаха в сегашните големи градове. И изглеждаше някак приветливо, чисто, подканящо за живот и радост. Дърветата бяха толко ...

Йона запали двете ритуални свещи на празнично подредената и украсена трапеза, въздъхна и се отпусна на един от двата стола. Погледът ù отново зашари по старата малка кръгла маса с понапукан и тук-таме олющен лак и се спря на отворения пощенски плик, подпрян на синя порцеланова ваза с букет свежи гра ...

Това да те пуснат да погледнеш зад стените на градеца Бейл, намиращ се в държавата Зейл - на планетата Пейл, едно време си беше направо чудо над чудесата, а пък да ти разрешат да пребиваваш оттатък преградите, беше рядко изключение, допускащо се само за избраните. Още след дипломирането си в Пейлски ...

"Веднъж се живее",
каза ми някой преди.
Веднъж се живее,
но осъзнавах ли го, надали..
"Веднъж се Обича", ...

След сто години
След сто години, когато погрознея,
дано ме намери някой млад, млад...
да ми каже: - Искам с тебе да живея,
да ти подаря целия свят. ...

Дните се изнизват вече...
Живя или проспа живота си, Човече?
Преследва ли настойчиво мечтите,
че първи бръчки ти красят очите.
Побързай! Време не остана ...

Нечий глас ме извежда от унеса. Виждам бяла пътека, която се простира от единия до другия край на стаята. По средата - кръгло, розово тяло, което вибрира с завишена скорост. За миг спира и в него се очертава красиво същество с царска осанка. Започваме телепатичен разговор:
- Аз съм Хебъл Едуин - зап ...

Това се случило преди много, много години в далечно царство на изток - в страната на Изгряващото Слънце. В малко селце живеела чудна красавица. Била бяла и нежна като пяната на морските вълни, косата ù - дълга, гъста и черна, контрастирала с лицето ù като гарваново крило на сняг, а очите ù... ех, те ...

Открехни вратата на Съня!
Влизай бавно,
тихо стъпвай в мислите...
Изхвърли огризката - вина!
Прегърни го ...

Харесван бях, от други хулен.
Петниха името ми даже.
И като дъб, от град обрулен,
животът ми ще се окаже.
Не се превих, не съм и плакал. ...

Кътам спомен свиден в пътя си нелек
за кория наша, в селската гора.
Пазеше ни в бури, пазеше ни в пек
и над нея слънце сипеше зора.
Сенчести пътеки в нейните недра ...

Събуждам се рано. Кафето е готово. Поглеждам през прозореца - днешният ден е мрачен и ветровит. Поглеждам и пожълтелите листа на мандарината до леглото ми, явно боледува. Поглеждам и часовника - закъснявам. Вече гоня на деня задачите, даже не знам как и кога съм се озовала на улицата. Вървя бързо. К ...

Вървя по брега на морето,
гледам морето и вълните
и мечтая за любов щастлива.
Срещам девойка красива,
погледнах я, тя ми се усмихна, ...

Разцъфнах, щом докосна ме.
За секунда разбрах, че за мен си създаден.
Погледнах в твоите очи прекрасни
и сякаш видях душата ти.
Душа, която беше по-прелестна от всичко. ...

Не може минало да бъдем "ТИ и АЗ",
в нас още има - магнитична сила,
какво ти казва вътрешният глас -
нашепва ли ти, колко съм ти мила...
Когато си сега далеч от мен, ...

The Fray - Изведнъж
Има определени хора, към които продължаваш да се връщаш.
Тя е точно пред теб.
Започваш да се чудиш дали не можеш да намериш някоя по-добра.
Сега, сравнена с другата, тя е под въпрос. ...

Влезне ли веднъж в "играта",
сменя партиите смело.
Пипне ли с ръце парАта,
е готов за всяко дело.
Ляво, дясно, без значение, ...

На моите Варненски приятели: Стоянка
Николова, Маргита Савова, Цветана Кайкова,
Ева Василева, Васил Моненски, Пенка Балева
Обичам на морския бряг да поседна,
да вдъхвам соления вкус на морето. ...

Трън
Отвори я тази рана, дето е в душата ти,
оголи сега шева докрай - и нека да кърви,
всички думи, нагноили тъжен хлад в мечтата ти,
да разкъсат жилки, уморени в заниците зли... ...

Твойте клепачи са мънички слънца
с кафяви стръкчета лъчи
и ти сияеш, докато спиш,
очите ти - планетни небеса...
Аз мога там да видя три планети - ...

Звездата
колко
мечти
докосва
Човек ...

Застиналата вода на блатото тъмнееше. Мъглата нахлу на талази и жадно пое гнилия дъх на тлен. Филип се огледа изумен. „Къде съм?!” Смразяващият хлад на водата плъзна по краката - бавно, поглъщащо. И страхът плъзна - заблъска в гърдите му. Писъкът на паниката събуди разума. „Спокойно, спокойно...” Ба ...

Ако ме искаш - пожелай ме!
Ако ме търсиш - в синята болка ме намери.
Ако ме мразиш - мрази ме!
В парчета стъкла споменът превърни.
Ако ме носиш в сърцето си... ...