Запретнали ръкави двама откровенци (LeChevalier и )и се родило следното:
Любовта ми...
Светът е пълен с драми -
самотност, болест, смърт -
едничка любовта ми, ...

Avenged Sevenfold - So Far Away
Never feared for anything
Never shamed but never free
A life that healed a broken heart
With all that it could ...

Вървя из пътеки,
стръмни пътеки,
непроходими дерета,
в трънаци, гъсталаци,
едва се провирам, ...

Какво направи с мен, момче,
дойде и разбунтува моето сърце.
Сълзите и мечтите разпилени
пристъпи и събра във свойте длани.
С прегръдки нежни ти дари ме, ...

Усмивката ми – ще я нарисувам
със пръсти аз на твоето лице.
Недей да се тревожиш, не тъгувам.
Защото всъщност мракът е небе,
което, неоткрито, нас ще види ...

Дишат страниците в живота,
лист по лист неразгърнати,
пишат без мастило словата,
на бис отново и отново върнати.
Герои безброй, но утъпкани, ...

1.
Преди да кажа, каквото имам да казвам, бих желал да заявя една моя скромна молба към уважаемия читател: посъветвай ме откъде да си хвана златна рибка?
Но не от тези, плацикащи се в аквариумите на зоомагазините. Става въпрос за онези, изпълняващи по три (а защо не и по повече) желания. И преди да ...

Цвете роза откъсни,
в моите коси го сложи...
С нежна длан ме докосни,
свойта любов ми подари.
Да чувам пулса твой ...

Деца
недохранени,
малки момчета,
които войната
превърна в мъже... ...

Тя вървеше усмихната по улицата на големия град. Около нея витаеше нещо необикновено, есенно, слънчево, златно, изригващо. Тя не можеше да определи какво всъщност е това, но душата ù сякаш се освободи от натрупания стрес. Съзря градинката на Седмочисленици, изчака трамвая да източи дългото си тяло, ...

Красиво утро е, отстъпва бавно мрака -
подгонен е от морски бриз,
покрива тишината плажа
в очакване на идващия ден.
Виж златната ръка - разкъсва сънено небето, ...

Родината... За мен е Песен
със ласкавия глас на мама;
и със баща ми - в късна есен,
в гората как вървиме двама.
Родината за мен е пролет ...

На Стоян Ангелов
Ноемврийски вятър вее.
Ден невзрачен
и студен.
В такъв ден, о, най-добре е ...

*
Колко чиста
е паяжината
сред росата!

Обичам те,
наистина те обичам -
повече от себе си!
До болка...
Дори думите не стигат... ...

Всички райски кътчета на съзнанието ти са пълни с мен...

Чувствам много и не зная. Сърцето казва, че за теб нехая.
Усмивката – позната маска. Светът ми не е ли със друга краска?
Мисля много и не зная. Опитвам се, но сякаш няма да позная –
Ти със нея ли си, или не? Мислиш ли ме? Аз ли съм на твоето небе?
Помня много и не зная. Летни мигове висят във толкоз ...

Таланти на Х(екс)
Песен, музика и душа
са споени във едно.
Красиви като манекени
бластят очите като хиени. ...

Отново над гората пада пелена
от тънък здрач и светли нишки залез.
Под сянката на пеперудени крила
природата живота ще запали.
Ще блеснат сякаш в миг светулкови очи, ...

На опонента от кафето,
който ми препоръча да
отида на психолог.
ДЕФЕКТОЛОГИЯ
Аз съм БЪЛГАЛЧЕ, обичам ...

Будя се в съня си и крещя името ти,
следвам следите ти, но теб те няма завинаги,
остави ме сама да страдам
и сега без теб в безната пропадам.
Протягам двете си ръце ...

ПЕСЕН
Аз гоних вятър изтърван...
Бях уморен и поруган...
Но раждах дните!
В безсънни нощи клех звезди... ...

Страхувам се, че може да отмине,
да се стопи като последен сняг –
това, което чаках от години,
да се изгуби, да потъне в мрак.
Защото любовта е крехко чувство – ...

Направи ми десерт с целувки, нека малко нагарча, като черния шоколад с ефирна сладоледена глазура, за повече деликатност!
С заливка от карамел за повече мекота на вкуса, а най-отгоре сложи червени плодове, за цвят на страст.
Сервирай го върху устните си, за да мога с всяка хапка да поглъщам опиянени ...

Родих се в песента на ветровете
и в шепота на дъбовите клони,
жадно пих от слънчевите извори,
от сенките на старите корони.
И ето, че своята горда снага ...

НЕЖЕЛАНА ЗИМА
Ако ли някой ме попита-
искам да бъде златна есен.
Да няма зима мразовита,
да е животът ни по-лесен. ...

***
Любовта е вибрация на фините духовни структури.
***
Бог е Любов, а светът страда от безлюбие.
*** ...

Докосни с копринено перце
кожата ми груба,със мазоли
нежно е моето сърце,
да го обичаш, то се моли.
Спри в белезите да се взираш ...

ДВАНАЙСТИЯ ЧАС
Ненавиждам дванайстия час,
в който всичко започва и свършва.
Пепеляшка отново съм аз.
Кой вълшебната пръчица скърши? ...

Спомен отминал с дъх на горчиво,
отмаляват краката в мрежи несигурност.
Душата трепери, нестихващи думи
подреждат се в празни редици заучени.
Слънце опитва да стопли ръцете ми, ...

Ненавиждам разделите...
всяка дума за сбогом...
на сърцето измените...
след довчерашен огън.
Не понасям предателства... ...

Хайде, Любов, с теб да хвърляме зарове,
цяла нощ да играем на вмирисан пиратски барбут,
и да видим коя от нас ще се вихри до края
върху тази жарава, в сърцето на буре с барут.
Хайде, Любов, проиграй си живота набързо, ...

Свят!
На облаци и сенки.
Свят живот!
Твой, мой, нечий.
Сърце! ...

Топло мартенско утро. Отварям полуспящите си очи. Светлината е превзела част от стаята ми и упорито се опитва да си проправи път към мен. Уви! Не успява да ме докосне, аз не я допускам. Не искам да се събуждам и силно стискам клепачи. Огромен и студен мрак е сковал ума и душата ми. Най-тъжното е, че ...

Сигурно е най-човешкото нещо на света да обичаш. Щеше ми се да е най-лесното.
Мислите, изпълнени с теб, ме преследват навсякъде. Шофирайки, мисля за твоите устни... и длани... и за твоите очи. Заспивам със спомена за последната ни нощ, прекарана заедно, и ставам, мечтаейки да си там, за да танцуваме ...

Аз не искам любовни остатъци,
нито думи за вярност и вечност.
И не искам трохичките-залъци
да захранват душата ми с бедност.
Искам просто да видя във погледа ...

Дъждът засвири есенна мелодия,
липата под прозореца заспа,
короната с изящните си клони
листата пожълтели пак прибра...
Забулена с воал като видение, ...