Разруха
Болка е да минеш днес
покрай малките села.
Къщи тъжни - не тъй бели.
Дворовете са гора. ...

Опитах се да те преборя с всички методи,
които смятах – правеха ме силна.
А ти цинично се изплези във лицето ми...
Доказа ми, че аз съм просто НИКОЯ...
Добре, съгласна съм, макар че твойте доводи, ...

Полъх от ветрило,
песен на момиче.
Стреснати, политат
сенките на птици,
тихичко се плъзват ...

Родена от лъжа...
... обляна от сълзи...
... обгърната в сянка...
... целуната от мрак...
... плаче с ледени сълзи... ...

В кръвта си нося любовта
Душевност съм, не съм предмет -
не можеш да ме притежаваш,
смехът ми е естествен, не превзет,
но с думи продължавай да ме изкушаваш... ...

Не се влюбвай в мене -
прошепна ти.
Аз идвам и си отивам и ще ми е жал за тебе,
ако се влюбиш и те боли.
Ще ти разбия сърцето ...

Утро блесне ли, кеят ме вика
и по чайките праща ми зов,
а морето в мъгла сребролика
ме посреща със изгрева нов…
Кораб бавно към слънцето гони ...

Любовта е противоречие
Ти ми обеща морето да пресушиш и звездите да свалиш. Обеща ми да ме обичаш вечно, но пак при нея си ти.
Всяка нощ си при нея. Звъниш ми, за да ми говориш за вас двамата. Казваш, че те дразни, че не ти е никаква, но не можеш да кажеш, че и аз съм ти някаква.
Влизаш, аз ставам н ...

Когато някой се почувства изоставен,
душата му макар и пълна със стремежи...
започва да пустее и да драпа...
Да вярва ли отново?... Или да избяга?
Да скрие ли душевната си болка дълбоко - ...

по това време търся
един поглед
в паметта си ровя
да прозвъни - чакам
да разсипе по мен кафяво ...

Пробуди се в миг новото знание
за разширяващото се Буда-съзнание...
Не ще да има граници веч
за тази изследователска мисия живот...
Живот безкраен е без хоризонт ...

Вече никой никого не цени...
Всеки гледа как своите желания да задоволи,
и с това се свършват всички добрини...
Толкова егоисти и лицемери, че чак боли,
толкова скрити помисли всеки тайно си крои, ...

Здравей, мое закъсняло лято!
А как ми липсваш, само ако знаеш!
Остана си неизживяно.
Увехна в мен преди да разцъфнеш.
Здравей, мой бездомен кучи брод ...

Беше много, много отдавна...
Разпиляха се клетвите,
запечатани върху пясъка.
С тях се отърсихме и от белите дрехи -
еднаквите ризи на нашто приятелство. ...

Разбивам снежинките на вятър,
събирам от утрото плам,
от слънцето открадвам си малко блясък
и тръгвам по пътя си неизвървян…
Ще срещна усмивки, ...

Джон държеше меката ù топла длан, усещайки напрежението и болката, които струяха от нея. Госпожа Тенди беше намерила известно спокойствие и не желаеше да отдръпне ръката си. Той беше коленичил пред леглото, сякаш се молеше; отчаяно му се искаше да направи така, че тя да се почувства по-добре. Само ч ...

Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици,
интерперетирани
от НеГримирана
Aко имаш две ризи ...

Убивам всяка близост с тази честност.
Не знам какво е вяра. Суета
отлеждам вместо цвете. Много лесно
се върнах лоша. Тръгнах си добра -
с последната си маска на невинна ...

Забравих ли те някъде във времето,
във истини до болка премълчавани?
Загубих ли те в търсене на своето,
в думите насила позабравени?
Прогоних ли те в сляпата си обич, ...

Дълго в нощта
в черна тъга
аз престоях
и шепнех слова,
и чаках смъртта ...

Зима е.
Валят мечти, искрят в очите заснежените сълзи.
Забулени в изгрева на новия живот,
невидими орисници шептят в съня,
носят ти космичен дар – огърлица от лунни перли. ...

‘’ - Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И, макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли. ...

Вземи мен, когато слънцето залезе...
Вземи мен, когато болката надвисва над града...
Вземи мен, когато крилете на нощта обгърнат те в тъма.

Пепел загробва града
и пие невинната кръв,
а долу изгниват в покой
могили от мъртви тела.
Нечия чиста и лека душа ...

Край пътя вървеше момче с червена роза в ръката.
Отиваше, може би, на нечия девойка да я поднесе,
да се вгледа в нейните очи, да си разголи и пред нея душата.
През стъклото го съзрях - въздъхнах и някъде в неговия свят отлетях...
Той беше влюбен сега... дори да валеше, не би усетил дъжда, ...

В нова дреха
днес изгряваш
пред света.
И с слънцето
ръка в дреха - ...

Защо всеки ден
Защо всеки ден трябва да плача,
искам сълзите ми да изтриеш с
устните си, да ме погалиш нежно,
да ми дариш мечтаната целувка, ...

ЗА ИМЕННИЯ ДЕН
На дядо си съм кръстен - Наско
и на светеца Атанас.
Понякога по-лют съм от "Табаско"-
фуча и викам с пълен глас. ...

на жена ми Нури
Дойдох, видях, делих света свиреп,
ведно зазидал ласка и обида.
Затуй сега из мен се ширна степ
и мъртвите... уши току напридат. ...

Желирала съм се…
Застинала
в клатушкаща се гладка маса
от предсказуеми желания,
протрити истини, ...

Августовски полъх...
Не мога да кажа "Обичам те!",
не го усещам и чувствам така...
Дори не зная как да те наричам
и нямам нужда някак да те нарека... ...

И аз доскоро, като много хора,
живеех си живот на индивид
от средната статистика. До скоро
живурках си – духовно инвалид,
приемащ, че нормално е да има ...

Чаровна лъжовнице, как си? Здравей!
Ела да те черпя със чаша кафе...
Косите си черни с ръка разпилей,
извикай усмивка на мойто лице.
Ела, излъжи ме отново сега: ...