Разбиха ми сърцето, но крилете –
недосегаеми са и ме вдигат.
Понасят ме над завист и обида,
градушките до мен не стигат.
Крилете са свободна мисъл, ...

На концерта,
на откритата сцена
пяха поети с китара.
Вятърът с дърветата
зад сцената танцуваше. ...

Крилатите са другата порода
и често неразбрани са. Уви.
А те летят дори когато ходят
и нищо по вода не им върви.
Усмивката е дрехата сияйна, ...

МАЛКА ВОДКА В РАЯ
Какво, че вече вижда му се краят,
че ще заспя под камъка габро? –
аз и отвъд ще имам малка стая
с писалище, куп листи – и перо, ...

Щом жените от мъже толкова разбират,
то защо съпрузи те днес тъй дълго дирят?
Търсят мъж, атлет поне, да е бог в кревата,
щедър, с пълно портмоне, верен на жената...
Бол пари печелят се с пот или с измама. ...

Днес по-различно ми пее морето.
Август си тръгна и дръпна небето -
малко по-ниско
и малко по-сиво,
малко дъждовно. ...

Така и направихме. Седнахме на едни камънаци загледани в лунната пътека по водата.
Ръката й бе на бедрото ми.
- Петро, аз те попитах за кирия Катерини, а ти не - въздъхна тя - Знаеш ли, тя ми е леля и майка.
Преди години, като патриархално семейство, няколко таверни, кафенета, хотелчета са били семе ...

Отлита лятото красиво,
отнася обич и мечти.
Отлита бързо, мълчаливо,
не пита то къде си ти.
Сърцето ми тъгува много ...

На първи септември ме хванаха нерви;
По тялото чувствах сърбеж!
Извадих шест диска, налях си уиски
и седнах да слушам, Депеш!
След няколко шота - приети с охота, ...

ЕДИН ПАКЕТ ЕГИПЕТСКА КЪНА
Понеже ти си хубава Жена,
и аз – освен ако не ме застрелят,
с един пакет египетска къна
при теб ще дойда някоя неделя. ...

Лицето ти със устните горещи
създадено е само за целуване,
а тялото под хубавите дрешки
е изкушение мое за палуване...
И аз редовно бивам изкушен, ...

Казват, надеждата умира последна,
но малцина знаят, че жертвите ѝ са безброй.
Уж каца на рамото като малка птица
и ти дава сила да бъдеш герой.
Ако ръцете си сега към теб протегна, ...

Морето обича да взима всичко със себе си,
но не взе и теб,
остана само кърпата и
отпечатъкът на тялото ти върху нея,
сега тя прелива с белите вълни. ...

О Б Щ Н О С Т
"На този свят най-сложното
е,изразяването ти да е просто",
с перспективи за реални възможности
вместо стени да се изграждат мостове. ...

Разпери лятото криле. Готово е за полет.
От него жега всеки взе. Опакова си колет.
Подухва вятърът на старт. Готов е с маратона.
Врабецът пази пухкав гард. Замина си сезона.
Дъждът удари барабан - мелодията стара. ...

Взрян в чуждия некролог
като в собствено огледало.

&
Вероятно и мнозина други като мен по пълнолуние трудно заспиват. Не съм веща в астрономическите науки, но предполагам по-интензивно излъчената светлина възпира отделянето на мелатонин – хормона на съня. Преди десетина дни имахме възможност да наблюдаваме суперлуна в нощното небе. Мнозина от нас я ...

Да, хубаво послание
до определени хора в живота ми.
Елегантно ви изпратих
на майната ви.
Пожелавам ви приятно изкарване ...

Сам съм си достатъчен
в този свят упадъчен,
не искам около мен усмихнати фалшиви лица
с покварени и злобни сърца.
Сам съм си достатъчен, ...

Древногръцкият философ Зенон - виден представител на школата на Елеатите, е известен най-вече със своите апории за движението - парадокси, които на пръв поглед опровергават реалността на движението. Изградени на строго логическа основа, не се вижда как те могат да бъдат оборени и това е всявало смут ...

Дните следват се един подир друг
винаги соло и с личен анфас,
дават по-мъничко късчета сладост
или объркват всеки наш час.
Носят това в което ни бива... ...

Дочух, че вятъра по име ме повика
с полъха си нежен ме обгърна,
а мене тръпки ме побиха
и после изведнъж си тръгна.
След него слънцето видях ...

Довиждане Август
автор:Елеонора Крушева
Да помахаме на август със ръка
и да го пуснем, нека да върви-
по пътеката на времето, като река ...

Мечтите нявга са отсечени,
но чрез вяра можем да ги извисим.
В доброто полетът е вечен
и не с крила, а със сърца летим.
Емпатия и действия святи ...

ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА АВГУСТ
... живот покрай морето си живея! – реша ли, че ми писне от града,
се смъквам – леко трезвен, там, на кея – да си развея бялата брада,
понякога посрещам сутрин бриза, изпращам вечер късния мелтем,
и под слънцата вехтата ми риза се сбръчка, сви се, прежълтя съвсем, ...

Погледнах в кладенеца,
видях себе си
в небето.
Бял облак доплува и ме погали
леко. ...

Разперя ли крила
Разперя ли крила да полетя,
все някой ще ме спре, ще се намеси –
опасно е, ще падна, ще умра
и ще изчезнат хоризонти вечни. ...

Да повярваш е много трудно
скърцат зъби в устата ти- безмълвно.
Говори жестомимичния език
показва знаци, сърцето нашепва ти догадки.
Колко нужно е да не сме си чужди ...

-Да пием за живота ни,
който не се състоя.

Наближавахме безлюдна автобусна спирка.
- Ето тук може да спреш - посочи тя към спирката усмихвайки се - Живея наблизо и знам пътя, а знаеш ли какво не направихме, не си разменихме телефонните номера, ще ми го дадеш ли
Продиктувах десетте числа, моят мобилен звънна.
- Аз съм, да видя дали правилно с ...

Казваше се Чочаро по паспорт, но го наричахме Чоки, или Чочи. Оригинална черна френска булонка - купих я от пътуващ цирков артист. Влюбих се от пръв поглед в малката черна топчица, кретаща по тротоара. Чоки внесе огромна радост в нашето семейство, /внучките ни още не бяха родени/... Неустоим красаве ...

Разруха
Моята мила родина бавно се руши,
не само нейните сгради изоставени.
Гледам я и сърцето много ме боли,
градовете ни пустеят, селата са забравени. ...

ЕСЕННА ПРИКАЗКА
Не зная в мен как тайничко растат –
без ден почивен или без умора,
усмивката на шипковия храст
и бялото хвърчило на простора. ...