ВЕЧЕРНА МОЛИТВА
Едно и също. Всеки Божи ден.
Да ям. Да спя. Да пиша. И да пия.
О, Боже, отпиши ме вече мен
от своята Божествена хартия! ...

Дълбоко в себе си съм раздвоен:
Да вярвам ли в църковната доктрина?
Ще бъда ли от Господа спасен,
или в заблуда страшна ще погина?
Защото в мен живее скрит Христос. ...

Колко сълзи попила е земята
и осолили са гранитната й плът,
и колко кръв невинна е пролята
по улиците на човешкия ни път?
Все въпроси с много неизвестни ...

На хората показа правотата
и Дявола дори го съжали,
с любов изпрати вяра на земята,
за всички справедливост възкреси.
Бог не изрече укор към човека ...

Преди да видя аз лика ти бял,
преди осанката да съм видял,
преди да чуя твоя нежен глас
със чувствата си срещал съм те в час
от милиард звездици засиял. ...

В спомена на дните летни,
останал като топло ехо,
все още пазя мила гледка...
Защо ли търся есенна утеха?
На фотоса е запечатан ...

КОННИЦИТЕ НА АПОКАЛИПСИСА
Покрай мъртви селца и стъгди,
покрай сенки – безпътни, бездомни,
през нощта като струйчици дим
се изнизаха четири конника. ...

БОЖЕ МОЙ, КОЛКО МАЛКО ОСТАНА
... сякаш само това ми остана от прекрасната наша любов –
седем прашни писма на тавана, стих от Дядо Валери Петров,
малка снимка от пейката в парка със прозирната рокля солей,
с теб – и с моята вечна цигарка – на самотния утринен кей, ...

Сражение
Който да работи се научи,
Той и войн да бъде може.
На неудобства да издържа.
С-РА-ЖЕНИЕ значи - огън ...

Преходи:
космически,
геологически,
идеологически,
еволюционни, ...

Богоугодник сред гората
чешма за спомен е сградил…
Пенчо Славейков
След смърт нетрайното ти тяло
порутено в пръстта лежи. ...

Най-хубави са розите на храст! -
Тогава мълком най се съзерцават -
до болка, до копнеж и до несвяст,
и най сърца обсебващо пленяват!
Най-прелестни са розите на храст! - ...

If out there is one to be helping the trouble of mine
it only is oneself and none other else.
No one's peace would be undeservedly taken away
on account of the misery of mine.
So please, im begging you to keep your mentality safe ...

На..........!
Не искам във очите ти сълзи!
Дори когато плачеш си красива!
Сърцето ми тогава ме боли!
Аз искам малко-ти да си щастлива! ...

Ж И В О Т Н А З А Е М 24
Тъмната Енергия е Всичко!
Тя е Живот и Господ!
Уловимият наш хоризонт е прашинка
в тази изкълчена във всички посоки Космическа Плоскост. ...

Сребрист обсидиан обсипва небосвода,
дъждовни балерини летят във вихрен танц.
Сияйно разцъфтяла, приказна природа
се къпе в скъпоценен, кристален воден гланц.
Брилянтно заблестели, бисерни въздишки ...

Малките неща са най-големи.
Сутрин - топлото кафе.
И бисквитките до него.
Винаги оставяш две.
Ласките когато плача. ...

Беше вече през месец февруари. Бяхме посетили борсата където се продаваха и купуваха акции на различни компании. Където мастити дилъри и многобройните им помощници, всяка секунда следят движението на цените и спешно го съобщават по телефон или телекс на компаниите за които работят. Борсата е едно лу ...

ВЪПРОСИ БЕЗ ОТГОВОР
... понякога си мисля и това – дали? – щом пее, славеят не страда? –
и как ли, Боже, стръкчето трева след век превръща хаврата в ливада,
дали – когато малкото дете – за сладолед! – пред мама се разплаче,
в зениците му Господ не чете, че без Любов не чиним ни петаче, ...

Такава пролет тъжна и не влюбена,
дори и на септември не отива.
Поглъщат локви времето за губене.
И мокри са ми всичките огнива.
Над стряхата трепери недочакала, ...

Проваленият Великден
Кристина беше бясна. Направо се задушаваше от яд. Освен това изпитваше жестоки болки. Идеше й да се гръмне, само че нямаше с какво. Фактът, че беше Великден допълнително влошаваше нещата – другите празнуваха, а тя страдаше. И това ако не е несправедливост! С мъка се въздържаше д ...

За пореден път тегля чертата – стига вече
уморих се от лъжливи обещания
разбит на парчета, да - минах през това
и сега ги събирам, няма връщане назад!
Дали съжалявам? - може би... за едно за друго ...

Ще си носим като Него докрай кръста!
Труден, тежък е пътят към спасението!
Но Той ни го показа тогава и възкръсна,
делата ни имат ли от Него одобрението!?
Обичаме ли ближния ни като нас!? ...

I. Побег
Насыщенные технологической влагой, открытые пропарочные камеры цеха железобетонных конструкций, дышали стынущим бетоном. По производственной зоне Чимкентской центральной тюрьмы объявили, пересмену. Два сорта тюремщиков, ограниченных извне непроходимой оградой спецзоны, добавили ещё по одним ...

Под Кръста Ти е тихо… И вали.
Голгота си остава пак съблазън.
Надеждите ни - целите в мъгли,
сега отварят място за боязън…
А Ти, протегнал щедрите ръце, ...

ЧОВЕКЪТ ОТ СОФИЙСКОТО ПОЛЕ
... понякога, когато ми е зле като на луд, избягал от Карвуна,
седя самин в Софийското поле и си кадя с лулицата тютюна,
броя по магистралата коли и всички междуградски автобуси,
и ме боли, ужасно ме боли, че сме така далечни помежду си, ...

Двама сме – два пясъчни жерава на хълма студен –
- лед и замръзнали храсти...
Двама сме – две умиращи птици в мразовития ден –
- късче отлитащо щастие...

На кръста (на Иисус Христос)
Пак прикован на кръста гледаш нази,
изпълнени с омраза сме един към друг
и кой човек от нас твоите закони спази,
живота промени ни, живот в омагьосан кръг! ...

Самозабравил се от слава, от глад за злато и пари,
човекът нищо не прощава и вече всичко разруши.
Какво ли някога създавах с блестящи рими от сърце?
Какво ли, братя, ни остава след най-финалното перде?
Какво дедите завещават? Имот за вечни младини? ...

Дъжд студен приковава тъгата
върху въздуха с гвоздеи мокри.
Непрогледната скръб е в сърцата,
с насълзени зеници са локвите.
Вятър къса замлъкнали струни ...

Когато вече са си отишли зимата и есента
Идва ред на пролетта
Дългоочаквана и топла е тя
Тогава растат най-красивите цветя
Вече разлиства се дръвчето ...

Когато дойде тя
Ще дойде някой ден при мене тя,
ще ме погледне с поглед уморен
и бавно ще ми подаде ръка!
Ще ми прошепне: хайде тръгвай с мен! ...

Отминалите дни болят,
а новите не идват.
В чувствата полярни,
в загубените мисли
и новите стаени ...