Не е светът това, което всъщност е...
Не вярваш ли? - Попитай тишината...
Ще те почерпи с хубаво кафе
на масичката от усмихнат вятър.
Ще пофлиртува с твойте сетива, ...

Дали да звънна – бога ми, не знам.
„Не било страшно”, пишеш ми с усмивка.
А аз се колебая не от срам
и не защото нещо не ми стиска.
Тъй свикнах на стиха ти със гласа, ...

Ах, Боже мой, как искам да ти дам
целувка нежна по врата;
в устните ти страстно да се впия
в буйна плам поне веднъж.
Как искам до тебе близо ...

Ще ме видиш.
Ще ме откъснеш.
Ще ме погълнеш
вкус, Но
опасно, ...

Не коледната нощ е най-тържествена!
Mакар с вълнение да ни изпълва…
А утрото - заченато божествено,
което бавно
в тази нощ ...

ВНЕЗАПНО
Харесва ми да съм хлапак
на моите години.
За някои това е знак
на умствен недоимък. ...

Всички в България развяват като знамена имената на Ботев и Левски, кълнат се пред тях, гордеят се с тези герои.
А Ботев и Левски - те дали се гордеят с нас?! Това ли е България, за която мечтаеха?
Тези две имена са свещени за народа ни. Те са легенда - българският Ескалибур, който попаднал в ръцете ...

Мамо, искам светеща машина под елхата да намеря.
Цялата от обич да пулсира, да подскача и трепери,
и ръце да има, мамо, като мен да е така „голям” -
щом усетя те в съня ми, ето че с криле те галя там.
Искам, мамо, край елхата да подскачам, да се смея. ...

Когато в мен магията изчезне
и тръгне си унила... За беда
изгася тя звездите белоскрежни,
отстъпва мястото си на скръбта.
Прибира си крилата да отдъхне ...

зимният шал
мълчаливата целувка
откривам себе си
в твоите очи
има ли какво да обичаш ...

Някои хора очакват с нетърпение да дойде Коледа, за да им се случат чудеса. Аз обратно - чакам с нетърпение да дойде Коледа и да отмине, за да престанат да ми се случват чудеса... Защото аз се скъсах от чудеса. Вече не смея да си отворя електронната поща. Първо получих мейл от една Британска компани ...

Панаирът на книгата.
От една мисъл не мога да дишам,
така ме е осенила:
има гюбрета, които миришат
на типографско мастило. ...

Ето пак наближава Коледа, това, ако не друго, ме кара да съпоставям всички преживени Коледи отпреди. Навремето даже ми доставяше удоволствие да се разхождам сред коледните украси в града, газейки из снега... сега ми е чудно какво точно съм харесвал в Коледа... Коя произволна Коледа да взема от моя ж ...

"Дай ни днес насъщния ни хляб..."
Снежни дървета,
и весели врабчета.
Тъжен календар...

Дон Кихот не е умрял.
Той е жив у теб и в мене.
Пази своя земен дял,
чака новото си време.
Пак ще има ветрове. ...

В подкрепа гражданската позиция на Ангар
Във този свят на алчност и лъжи,
на безчовечност и необяснима ярост
изгубиха се чистите души,
от красотата нищо не остана. ...

… Знаеш ли къде е парадоксът?
Там. В миража нещо че се случи
помежду ни в плътна симбиоза;
и... че съм самотна. Като куче.
Ти не си от моята порода, ...

Пак вървя. Все по-бавно.
Всяка крачка, която направя по релсите на навика, сковава краката ми все повече и повече, прави ме слаб, безволев и безутешно ме притиска към земята. Всеки път, когато откажа да вървя по тези релси и се отделя от собствения си елемент, ме изпълва празнотата, с която трябва д ...

Казаха ù, че любовта е в усмивките, в красивите дела, просто в една шепа добрина... Изнасилиха я сред пълните улици на София... Те ù казаха да вярва, че не е сама, че ако стаята е празна, то душата е пълна. Сърцето събира всяка топлина... И не беше боса по асфалта, а гола насред цимента... Те ù каза ...

Бойко Петков: смесване, ефекти, запис и мастеринг; Христо Намлиев: синтезайзър "Yamaha"; Даниел Авдала: миди-синти бас, миди брас-секция и ритъм-секция, саунд и смесване на иструментите, соло-китара "Fender Stratocaster", вокали, аранжимент на песента.
Поздрави на Ицо и Бойо!
Записът е направен в "С ...

Как да ти кажа какво ми тежи,
като по-тежко е от думите?
Върху плещите ми все още има място
за болката и на другите - ЗНАЧИ ЖИВА СЪМ!
Веднъж на триста милиарда години си кажи ...

Воднеят очите ти - синьо море,
но в транс нестинарски оставам.
И чакам - билков букет да сбереш
за босотата ми - със следи от жарава.
Намерих за теб най-луди шамани ...

Тънък дим над Селена надвесен...
Аз се вливам във теб като стих,
като песен...
Всяка нощ те целувам
по косите-звезди, ...

Ти, ти караш сърцето ми така силно да тупти,
твоят глас тихо и нежно ми шепти,
ти и само ти създаваш пламъка, който в мен гори,
ето я и причината мечтата ми да се осъществи.
Очите ми с топъл поглед те ласкаят, ...

Ако обичаш зимата да гониш летни ветрове;
ако в утрото тъжиш по залеза от вчера;
ако умираш всеки път, когато с теб сме насаме,
а вдъхновението за теб не е идея.
Ако успяваш вечер някак да говориш със звездите ...

Отдавна в мене чувствата напират
и в думи болни се превръщат.
И устните ми злобно всичко псуват,
не жалят майка, татко, къща.
Българийо, защо си ти така унила, ...

Гледам как се сипе снегът – бавно, тихо, трупа, закрива... Преди стъпките на хората, преди следите от гуми на автомобили - всичко изглежда толкова ново, изначално... Като човешката душа при раждане... Една съвършена белота, очакваща „ словата” и „картините”, които ще бъдат проявени там. Една гениалн ...

Диво дете
Яздя, яздя ветровете, които носят дъждa.
Създание съм на любовта, не мога да бъда опитомен.
Искам те, ще отнема любовта ти от него.
И ще докосвам лицето ти и горещата, изгаряща кожа. ...

ОЩЕ ЕДНО ПЪТУВАНЕ ИЗ САХАРА
С Тома Илчев бяхме в Либия за преговори с една от водещите тогава либийски нефтени компании- ”Марса Брега”. Не за доставка на нефт или проучване на нефтени находища, а за съвместни автомобилни превози в региона.
Няма да се спирам на подробностите по самите преговори, защо ...

НА КОЛЕДА
Летете, снежинки, и бийте камбани!
Че утре е Коледа — празник голям!
Белейте се вие, обширни поляни!
Светът да е бял, да е чист като храм! ...

Обичай ме
на Галина Вълчева
Обичай ме до Коледа, момиче,
под тези парцаливи небеса,
додето мога със перо от птиче ...

ПИСМО ДО ДЯДО КОЛЕДА
Мили Дядо Коледа, здравей!
Пише ти писмо един подарък,
който във чувала ти живей
от години като тъжен залък. ...

Приказка за нас - Коледа
- Какво търсиш в кухнята?
- Нищо!
- Какво нищо? Нещо шумоли зад гърба ти.
- Така ли? Не е вярно! ...

Вятърът попари градината на майстор Рангел. Сланата бе начертала цветя по разперените жълти ветрила на неприбраната шума. Оголелите дървета очакваха първия сняг, а до Малка Коледа имаше няколко дена. Старият орех жално пищеше и тупаше с клони по покрива на спящата къщурка.
Минаваше полунощ. Майсторъ ...

Как не престанах да вярвам в Дядо Коледа
Коледата на моето детство винаги беше прекрасна. Ухаеше на бабината „къпана питка”, на кифлички с мак, на баница с късмети и на коледните кравайчета, с които посрещахме коледарите. На Бъдни вечер винаги цялата фамилия се събираше у бабини. Нейната къща беше ц ...