Един ден пътя ще намерим
за всички ни един и същ,
към светлината ще поемем
с вяра и със дух могъщ.
Може би ще се разкайваме ...

... Беше навремето, доста отдавна. Бях млад, щастлив, енергичен, пълен с идеи, уверен в себе си. Нищо не можеше да ме спре - имах мисия. Носех си кръста честно и праведно години наред. Но с времето той ставаше все по-голям и по-тежък, а моите сили не се увеличаваха, дори напротив - отслабваха.
Изпус ...

Не бива да танцувам. Учила съм се от пеперудите. След всеки танц ги откривам в дрехите си. Една, четири… четиридесет. Зависи колко съм танцувала. Колко съм била отдадена на танца си. На усещането. Аз не танцувам, аз отдавам тяло на Промисъла. На един разказвач на приказки, който с думи е създал прир ...

Прозрях самотата,
прозрях тишината,
прозрях празнотата,
прозрях лошотата,
прозрях добротата ...

Един случаен телефонен звън
разби света ми омагьосан….
Събудих се от дълъг сън!
Нахлуха хиляди въпроси!
След първия миг вцепенение ...

Във избата на моята душа
натъпкани са рафтовете с чувства,
с тях мога да прегърна сто летà
и обещания, които не се случват.
Туршия кралска имам да ви нагостя ...

*
* *
В лишения животът отминава,
не съм потомка аз на род богат,
е, тази болка някак си успявам ...

Какво ли би ти струвало
да пророниш още две сълзи
и да въздъхнеш?
Да спреш да жалваш себе си
и да погледнеш пак ...

Във чашата ми спомени се давят...
Във чашата ми спомени се давят
за теб, за мен, за обич нежна,
изпивам ги - сърцето ми изгарят,
отиваш си, а вън е снежно... ...

Разтворени си бяха портите ми, като длани,
очакващи във летен зной дъжда.
Но ти встрани остана, а капани
постави за неутолената ми жажда.
И ето, вече двадесет години с теб ...

Любовта се пие до дъно. До връх.
Без условности. Без условия.
И така - до последния дъх.
Инак, приятели, за какво ви е?
Някакви заместители, ...

Беше странно и неловко... Не го познавах от дълго време, но бях убедена, че искам да го опозная...
Проблемът май беше у мен, беше ме страх да направя първата крачка. Може би най-добрият ми приятел щеше да се окаже отново прав... Толкова бях свикнала мен да ме канят и свалят, че бях забравила какво д ...

Помниш ли последната ни целувка?
В онази вечер - дъждовна и студена.
Помниш ли последната милувка?
С болка подарена.
Помниш ли последната усмивка? ...

В шепите си малки сняг събирам,
а дъхът ми спира от тази тиха красота,
с която природата край мен лудува
и се стели снежно към побелялата земя.
Пред погледа ми смаян и света танцува, ...

В свитата на Артемида
Не беше име, а цяло наказание!
Иванка Димитрова.
Нищо по-тъпо не биха могли да измислят родителите ù, дори и да се бяха напъвали!
А те не бяха. Стигаше си им тяхната слава из областния град! Още млади бяха станали известни: той - художник, тя – актриса в местния театър, но все ...

Болеше я толкова много, че нямаше сили да помръдне. А как ѝ се искаше да побегне... Искаше ѝ се да затича безумно нанякъде и с движението да пропъди болката.
Не беше за първи път. Раните в този живот винаги идваха ненадейно... Но оставяха трайни следи.
Нора чувстваше вдървеното си тяло като оловно, ...

Една светулка в шепите си скрих,
останала със жаркото ни лято.
Една светулка в моите ръце трепти -
ще я запазя – с нея съм богата.
Една светулка – твоята, която ...

"Anthem Of The Angels"
White walls surround us
No light will touch your face again
Rain taps the window
As we sleep among the dead ...

I am the passenger and I ride and I ride
I ride through the city's backsides
I see the stars come out of the sky
Yeah, the bright and hollow sky
You know it looks so good tonight ...

Нося в своята кърпа възел светлинен -
златен косъм от тежката плитка на мама,
първото зъбче на сина си за спомен
и каиша на татко с бръснача ръждясал.
Девет клетви ме стигнаха, колкото – толкова. ...

Тъй както другите и аз
ще легна в падналата шума.
Небе над мене – тюркоаз,
под мен – земята е бездумна.
От храстите ще изхвърчат ...

Всеки ден слънце ти паля с усмивка,
топля лицето ти, галя те по косата,
после се сгушвам на скрито в гърдите ти
и ласкаво светя в гънките на мечтата.
Вечер подкарвам искриците на очите си ...

РАВНОСМЕТКАТА
Единственият изпит, при който са изключени каквито
и да било компромиси е този, при който си решил да
направиш равносметка на собствения си живот.
Хората обикновено не се замислят, или по-скоро не им се иска да мислят, че всеки човек е краен, независимо че никой не вярва в някакво реал ...

(провокирана редакция на Молбата за отлагане на празниците)
Как блести само всичко наоколо -
цветни гирлянди, искрящи кълбета...
Открехват се даже вратите на пъкъла.
Коледа е и за мръсните псета. ...

Не мога да тръгна...
Натиска ме времето,
стоварило бремето
на чужда любов...
Не мога да тръгна... ...

Очаквах да срутиш небето и разклатил земята,
да отрониш невинно от дървото ни ябълки.
Да замериш по мен. Виж, Адам не е смятал,
че ще стигне дотук този свят от предатели.
Само аз съм очаквала като тътен да викнеш, ...

Родина
Беше село като длан -
малко дъжд да ръсне,
знаех всяка капка там
на петте си пръста. ...

На хорото я посаках -
румена и бяла...
И на тате дума рекох:
Обич ме изгаря!
Хубост, от шикер, та лепне, ...

Докато шофираше по улиците на познатия град, сърцето му беше изпълнено с трепет, който беше и сладък, и болезнен. Беше си забранил да се чувства по този начин преди доста много време, но днес, щом се събуди с първите лъчи на слънцето, сякаш обвивката, с която беше притискал това чувство години наред ...

Криминален сценарий
Действие 3
Участници: Емануеле, Майката на Емануеле, Бащата на Емануеле, Калин, Мартин, Данчо, Майката на Данчо;
Обстановка: В дома на Емануеле, сутринта през работен ден;
(Телефонът звъни. Отговаря майката на Емануеле. ) ...

НаСвети Иван
със знака кръстен
с любов и вяра
ти си кръстен.
А надеждата ...

Случайна тухла сред стена с кирпич
веднъж попадна – беше много странна -
така червена, толкова различна
на бозавия тон от кал и слама...
Случайна тухла редом със кирпича ...

Кога да кажем: "Край!" и как да спрем,
без себе си и друг да нараниме,
възторга на кръвта да погребем,
макар да ни боли непоносимо.
Да си решим, че стига, баста, END ...