Личо беше на 82 години. Възраст достолепна, достойна за уважение. Имаше деца, ала те бяха в столицата. Там животът бе друг-забързан, оживен, динамичен.
Личо бе работил цял живот в строителството. Имаше къща на два етажа, хубава, измазана.
Ала децата отидоха студенти в София и после останаха да живея ...

Отношение
Отношението е на съзнанието позиция вътрешна.
Тя поражда отношения -
Асоциативни връзки - групи във душата.
На хора и животни - същества. ...

Някак внезапно, или по-скоро случайно
осени ме чувство изпълнено с радост,
от тихо промъкнала се мисъл потайна,
да се потапям по-често в морето от младост.
От раз, позволих си да бъда красива… с бръчки. ...

Покана получих, в училище скромно
на село съседно със малко деца,
в един клас да вляза, да седна удобно
и стихове свои да им почета.
Навих се, защото ми бе любопитно ...

в памет на Петя Дубарова
Все повече вярвам на Нютон,
отколкото на някакви догми,
щом великаните и лилипутите
се вписват в нормални форми. ...

Нашенска телевизия - няма да казвам коя, все пак едната снаха е бургазлийка.
Водещият на дискусионното студио обсъжда плана за бюджета с икономист.
И казва той за очертаващите се недостици в бюджета: „ А, ето го началникът на данъчните. /Пускат запис как любимият приятел и хазяин на Асена се кълчи п ...

Всеки петък… ставам рано.
Пия чаша Нескафе.
И с палатката на рамо
хващам - близкото шосе.
Ходя близо четри часа. ...

АКУШЕР НА СВЕТЛИНАТА
... с тая работа без плата доживях до старини –
акушер на светлината, дишам мъдри светлини,
зная две и помня двеста, бях на римата жених,
рано стана ми невеста тя! – в несръчния ми стих, ...

Взимам си шапката и тръгвам.
Приключвам, край по тоз въпрос!
Няма какво да се залъгвам-
не ставам никак за матрос!
Не съм участник във романа, ...

Тя е толкова хубава само в четвъртък. По залез.
Закъснява и бавно посипва земята с мъниста.
Стъпва право в очите ти. А светът се смалява до залък.
Дъх след дъх приближава. Дъх след дъх си отива. Лъчиста.
Ако имаш късмет, ще я срещнеш в четвъртък, когато ...

Вдишах аромата ти.
Вгледах се в очите ти.
Усетих дъха ти.
Почувствах допира ти.
Погалиха ме дланите ти. ...

Хоризонтът на морето се простира надлъж и нашир и внушава чувството за безбрежност на пръв поглед, но ти знаеш - това чувство е погрешно, защото нашето море, това дето ми е пред очите и играе в момента, каквото и да прави, си остава едно затворено море.
То може и да е кротко, и да е бурно, и да прим ...

Над Хималаите летях високо,
"велик спасител" съм бил аз!
А сега избавям батко Боко,
та той да ме крепи на власт!
А властта си е нещо сладко, ...

Тиха нощ, дори и Бог в звездите гледа.
Тъжен ли е... или лош, това го знае само той.
Горчи надеждата му, че вярваше на хората...
та нали той сам ги сътвори.
Къде се сбъркаха нещата!? ...

ПОСОКАТА
Капсулата имаше въздух и храна за десет човека в продължение на седмица. Иначе можеше да пътува безкрайно из вселената, след като се подаде начална скорост с насочените газове. Ако не срещне астероид, силна гравитация, или не бъде прихваната от патрул.
Тамос Мангор се притесняваше само от п ...

Приседнала на ръба на мислите
понякога долавям стихове
и ги записвам...понякога мислите
отлитат и се разпиляват във всемира.
Събирам си тогава звезден прах ...

Ще си тръгнеш някога от мен,
без думи, без напразни обещания.
Денят ще бъде просто ден...
а мъката ще скрия зад мълчание.
В безбройни нощи твоят лик ...

От бреговете на Мароко се носи
онази отровна суша… Хлъзгава…
Сякаш копае във въздуха. Проси
от моята кожа водата. И потъва…
Казабланка. Бялата къща. Ето я… ...

Пропадане в бездната…
Някога имах крила…
Някога…
Сега падам свободно…
Стените са гладки… ...

НОЕМВРИ
Ноември си отива!
Оставя облаци...
/и скрити бури/!
Оставя спомени... ...

Сърцето се привързва като куче,
погалят ли го с доброта.
Боли го, щом шамар получи,
от тази, същата ръка.
Но то е куче и дори да страда, ...

☆☆☆☆☆
Дълбока тишина – небесна,
портал към други светове.
Все някога аз ще изчезна
и сянката ми ще снове – ...

Аудио_адаптация/прочит по Елин Пелин ;
споделено в Чети ми на глас : https://youtu.be/bF6iSzGZu8k?si=JBTh4afYmnzOSSTE

Като пет пари в кесия.
Безгрижно, ката ден.
Нямам заем, също вересии.
Чувствам се блажен.
Пряко силите света и другите да прекроявам. ...

Мъжете малко като този –
от слънце и луна роден.
И нужни ли са ми прогнози?
Кога, доколко, накъде?
Без тях вървя в копнежа влюбен, ...

Когато ме гледаш
потъвам
Ума си загувам
и се побърквам
Когато ме пипаш ...

1
Звездолетът спря рязко! Радослав стана от пулта за управление на старата си машина и се прозя звучно насочвайки се към коридора. На екрана зад него се показа надпис: НЕДОСТИК НА ГОРИВО!!! Той се затича по тесния коридор към машинно. Знаеше, че има гориво. Но помпата му създаваше проблеми. Бързаше ...

НАЙ-СВЕТЛАТА ЖЕНА В КВАРТАЛА
... в кварталната библиотека прелиствах Александър Блок,
в миг влезе ти с походка лека! – и чух изящния ти ток,
красива, утринна, тъй бяла! – чак томчето си изтървах! –
най-светлата Жена в квартала, те гледах, непривично плах, ...

най-богато на тъга е благородството

Как премина половината от моя ден?
Или…
как преминават дните на българина?
На 10 октомври от САЩ е изпратен до моя адрес в гр. Кюстендил малък пакет. Според служебното лице там, такава доставка отнема 6 дни за пътуване до България и получаване. Изпращащото лице може да проследява пътя на пратката са ...

Велик, велик е нашия съсед,
панелната килия е творческия замък,
за кратко викам му злесед,
не оставя и за миг камъка до камък.
Трудно се противостои на простотията, ...

Тази сутрин часовникът
се протегна напряко
и ми сбърка посоките
между „бързам“ и „чакам“.
И разпуснах минутите ...

Ако човек изучава историята, ще открие, че тя край няма. Земи, народи, държави, развитие, войни, герои, предатели, лидери, учени, хора на изкуството, идеи, постижения, падения… И тайни, много тайни.
Да не говорим за нашата история – що народ е оставил тук семката си…
Да видим различните комшии. Само ...

Нощ е. Чух, как нещо тупна в храстите. Взех фенера и една лопата. Внимателно повдигах клоните, търсейки престъпника. Наведох се да огледам под жасмина и... Две големи, черни очи блестяха пред мен. Някакво създание стоеше свито с вдигната ръчичка да се пази от светлината.
- Не ме удряй!- каза с трепе ...