И трупаш!
Пазиш!
Къташ някъде дълбоко.
Събираш всичко…
И мълчиш! ...

Поканих те да бъдем заедно в света,
където времето е пътят сред звездите.
С крила на лебеди да полетим в нощта
над езерното огледало на мечтите.
Поканих те с протегната ръка, ...

Вкъщи днес хабер пристигна:
,,Платете данък за колата!".
Вчера ВиК-а изригна:
,,Я платете си водата!".
Онзи ден и EVN-a ...

Петък е страшно нещо!
В петък търся нещо човешко.
Петък е жестока ласка!
В петък реалността директно ме тряска.
Петък е нежен яд! ...

Младият учен откри случайно машината на четенето.
Нищо особено – голяма колкото лаптоп, с мощен компютър вътре, вдлъбнатина, обхващаща дори книга голям формат, две извеждащи слушалки.
Технологията – съвършено опростена. Слага се книгата на определеното й място, слушалките заемат своето, включва се а ...

Оня стар
и раздърпан
вълшебник
падна тихо
в снега ...

Вълнение мое
Моя муза и откровение,
Моя емоция и вдъхновение.
Мое най-красиво произведение,
Мое най-благозвучно стихотворение, ...

Нощта от дантела уши си воал,
От кървави рози и бляскав опал,
Ефектната рокля от златни листа-
Мистерия цветна и нежна мечта.
​​​​​Вълни от коприна, коси-абанос ...

Понеже все сме по-добри и умни
от другите, дори и най-успешни,
се лутаме по улиците тъмни
и много често из посоки грешни...
Но винаги за грешките виновен ...

Луната като скитница в небето
от залеза та чак до сутринта
пътува заедно със ветровете
по своя път до края на нощта!
Щурче се чува някъде в тревата, ...

Другият предмет
Врата към изхода е "нещо друго".
От това що мислим ний в момента.
Чувства-мисли наши ни владеят.
Много важно е това що гледаме сега. ...

Оредяват старците по пейкитe,
лицата им се местят
на таблото с некролозите.
Захвърлени ръждясват лейките,
градините пустеят ...

Приютих се в сърцето ти
тихо и нежно,
като влюбено птиче
намерило пристан,
като морска вълнá ...

Толкова си прелестна
като цвете, като копнеж.
Остана само да си ми наблизко,
на моите дни смисъл да дадеш.
Нека поговорят очите ни, ...

Никой няма да ти го каже
знеш ли, колко си разична
в този свят ти си себе си
Бъди една, като река
постлана от есенни червено, жълти и зелени листа ...

Сянката на нощта ще пада
и моите сълзи ще свършат,
нищо ново, няма изненада,
крилете ни ще се прекършат!
И недоволни се гневим, ...

Аз съм Христос, Аллах или Буда,
Богът еврейски и гроба,
тихата скръб над майката луда
в Църква или Синагога.
Кръвта на Голан съм и Газа, ...

Очите невинаги виждат...това което
душата копнее,и тайно се крият в сълзите
на сърце тъгуващо за нея.
Сълзи,тез бисери тъй скъпоценни
солени но с мед овкусени. ...

Мечтан ли си? Реален ли? Не знам...
За мене си вълшебната Сезам.
И щом погледна в твоите очи...
Обичам те... Обичаш ме...Личи.
Какво очаквам? Как да го реша? ...

Мария съм. И майка съм. Но мен
божествен ореол не извисява.
Аз плаках много, че крадецът ден
отне плода, посят с любов. Без право!
Запомних ужасена как кръвта ...

До кофите за смет, кротко си лежаха чифт стари, износени обувки. Изгледът им бе такъв, та човек спокойно би помислил, че са ветерани, преживели всичките световни войни!
– Все още са чифт, даже са с връзките си, живели са винаги заедно, дори на бунището отново са двойка!
– Някога стопанинът ги лъскаш ...

Замълчахме за кратко, сякаш да посъберем мислите си.
- А с майка ти какво стана - попитах тихичко
- Мама, най-после се поуспокои. Разваше се като ходехме с колата из България, работеше в двора, зеленчуци, плодове, кокошки, знаеш селски двор трябва да има от всичко по малко. Взе да се оплаква от свет ...

В един различен свят от този,
(или в доброто старо време)
човеците ще водят диалози
на живо по съдбовни теми.
И ще държат ръцете си наистина, ...

< 10 години очакване, надежда, разочарование, болка, мъка, изпепеляващи мисли, отчаяние, безсилие, униние, молитви, упование, проблясък ,страх, ужас, ужас и отворената врата на родилно отделение. Коленичил с молитва на пресъхнала уста...и…>
Душата ми извика....
Стон ли бе? (Не беше стон.)
А крясък! ...

Нямам цигари и ме хвана абстиненцията. Прерових цялата къща и не намерих, дори и фас. Дванайсет през нощта е и реших да се пробвам в квартална кръчма. Тя никога не затваря. Всъщност не е заведение, а някаква тенекиена барака. Влизам и в средата на тавана свети мъждива крушка, оплюта от мухи. Няма ни ...