НЯМАХ ВРЕМЕ ЗА ДРУГОТО СБОГОМ
Щом си тръгна, ще знам, че е време
да разкажа каквото научих.
Всяка болка познавам и тремор
на бедняк, и на бродещо куче, ...

СЕДЕМ ОБЛАЧЕТА БЕЛИ
... седем облачета бели подир птичите ята,
накъде ли са поели? – скитничета над света,
от небесните затвори светли бегълци – в зори,
върху бащини ми двори хвърлят сенчици добри, ...

Келнер, донеси ми тишина.
Плати на музикантите. Пусни ги!
Включи и платата във моята цена.
Две чаши,моля! Пия с мойто име!
С него често пия и мълча. ...

Барабар е Петко със мъжете,
но за мъж не го броете.
Ни на ляво заминава,
а пък инак взима-дава.
С новата ориентация ...

Когато тихо Залезът припада
и в чашата ми кротко се топи,
Земята е усмихната и млада.
И цялата ухае на липи!...
Луната се преструва на заспала, ...

ОБРАТНО БРОЕНЕ
Бяхме силни, бяхме млади, влюбени – като деца,
бронзовите листопади се разпущаха над нас,
щедра есен – плод и песен, бѝло – бухнало сено,
в шепа – орехче и кестен, златни нишки връз везмо, ...

Реклама на някакво предаване. Водещият грижливо подчертава, че това е продукт на „БееНТе“…
Звучи така… инглишно.
Макар на български да е БъНъТъ. Или поне БеНеТе…
Ама иначе си е… Модерно…
Впрочем, кой, кога, как отмени ЗВАТЕЛНИЯ падеж в езика ни? ...

МОЛЯ ТЕ, СТЪПВАЙ НА ПРЪСТИ!
Трябва да минеш на стиснати пръсти през моите степни пожари.
Трябва да зинеш, да стинеш до синьо в океани от айсбергов лед.
Мене не Тайсън ме би – мене ме удряха челно комети, квазари.
Мен ме въргаляха корита на сибирски реки из зъбати чакъли безчет. ...

Стари спомени ме лашкат
пак в “онези” времена:
Как - със куче и калашник
пазех нашата страна
от славяните - на запад ...

Кога ли ще намери брод душата,
кога ли до убежище ще стигне?
Една любов, гореща, нейде чака,
готова в мощна буря да изригне.
А колко знаци още ще ми трябват, ...

Очите ѝ бяха студени -
безкрайни и смели -
кафяво-зелени, красиви очи.
Следяха през мен, заслепени,
своето щастие, ...

Последен звън…
Дали да вдигнеш
чудиш, питаш се сега.
Чакам вън
да ме настигнеш, ...

Зная, тя е!
Жената с главна буква!
Зная, че не знае,
но избрах я аз за булка!
И ходя със затворени очи, ...

Безгрешната светица поучава
и с люти клетви грешниците гони
с амбицията на луда крава
под напора на праведни хормони.
Тя знае всичко, как е и защо, ...

България като въздишка,
България с разплакан взор
и с политическите мишки
възходът роден е позор.
Предателите управляват ...

-3-
Познавам моите посрещачи
от написаното в сайта от Крамер,
с които в един отбор ще бъдем играчи
на Истината за Сакралните Правди. ...

Когато в Плиска се завръщам
и бродя нейде в крепостта
назад във времето се връщам
припомням си безброй неща.
Как нявга с кирка и лопата ...

След минути денят си отива и изгряват звездите...
- Моля - пророних
- Петро, Артемис е, къде си
- В къщи съм, случило ли се е нещо - попитах
- Не нищо, просто питам - ми отговори ...

Когато тръгнах на път
Нямах нищо във джоба
Нямах даже мечти,
нито розови сънища
Когато тръгнах на път... ...

Ех как ми омръзна... да говоря на хаус.
И все да потъва в манна небесна.
Лъжата пипалата протяга и въжето
гърлото стяга. Защо бе, Народе.
Сълзи давят душата... ...

Днес съм ужасно зает. Шефът ми е дал десетки задачи, които няма как да свърша дори за седмица. Направо ми е бръмнала главната, още повече че едни клиенти ми късат нервите. И, естествено, се обажда леля ми с молба за услуга. Трябва да взема някакви документи от болницата, в която е лежала преди месец ...

Добре, че ви има вас мъжете,
да ми наранявате сърцето,
че да има за кого да пиша.
Иначе никаква поетеса не съм,
стихове най-добре редя само за любов. ...

Северната светлина!
Тя иде, за да нарисува
цветовете на деня...
Но понякога тъгува.
Наслагва чувствен колорит ...

Реквием
Когато няма да ме има някой ден
недей да жалиш! Просто забрави!
Благодаря на Бог, че беше с мен!
Зад тебе миналото остави! ...

No known direction is meant for you.
Not east, nor west, nor north, not even south.
But you're not lost. Just alone.
Somewhere between the trail ways,
your steps are heading. ...

Ура!
Бутат паметника на съветската армия. Крайно време беше. Това означава, че комунистите този път ще го поемат без вазелин. Но главното достойнство на това съдебно решение не касае конкретно само този паметник. То е съотносимо и към други подобни паметници на територията на майка България. В Борис ...

Понякога така ми дотежава
уж двайсет грама, а каква душа,
че питам: За какво ми е такава,
ту я разплача, ту я утеша.
При хората е все една и съща, ...

За някои живи….просто изчезнах...
За тъгата... изгубих слова.
От ядове, сърдечността ми залезна.
А за очакващите ме, възкръсвам с душа.
За верните…пак оставам им вярна. ...

Цървулджия
Там в недрата на Пирин планина
в дюкянче малко останало отнякога,
с шило остро и с нож наточен в ръка
един човек с мерак обработва кожата. ...

Стана тя, каквато стана -
намръщени ме гледат от екрана,
гледат ме лошо и в къщи!
Гледам навън - всеки се мръщи!
Със строг поглед, в магазина за беда, ...

Живея аз в съвременност такава:
на напрежение, войни и смърт
и тегне върху нас като прокоба.
Тресе омразата навред светът.
В години на инвазии и писък ...

Приятели от времето
на Кук и Магелан,
къде потънахте?
В кое море оставихте
завинаги сърцата си? ...