От подлост, от злоба, от интриги,
от зло в очите хорски,
понякога така ми се повдига,
че искам по пътеки горски
да тръгна, да се слея със природата, ...

СПОМЕН ЗА ЖЕНИ
… започнах вече яко да старея, макар че въобще не ми се ще! –
как с някоя девойчица на кея да сляза? – вече тръгвам към стоте,
как да ѝ пея с летните авлиги? – да я задирям в цъфналата ръж,
освен да я разкажа в тихи книги, аз друго право нямам като мъж, ...

Когато си отиде
другарят ми в живота,
в ръцете ми остана
малка броеница,
една възглавница, лъч лунен, ...

… Той изпълзя до оазиса с последни сили. Три дни глад, три дни опити да се нахрани с летящи мушици и пълзящи червеи.
Но успа!
Сега го очакваше новото изпитание. Под палмите беше сложена груба дървена маса, струпани прибори, метнати продукти. А долу, до изворчето – купчина дърва.
Задачата беше ясна – ...

аудиоадаптация по Димитър Талев
адаптация :Атанас Борисов
разказвач : Кремена Николова
войвида Борис : Атанас Борисов
деспот Давид : Красимир Козарев ...

ДЪБ ЗА КОЛЕДЕН БЪДНИК
... върху дългите баири
трупа есента кладнѝ,
с дървена пищялка свири
вятърът по цели дни, ...

Мъгла обзема ни полека …
Сетивата спят !
От години тя се наслоява …
Диханието отровено на този гниещ свят
В неведение духовно то се изразява… ...

Луната само ще ни свети
На пръсти в стаята ми влезе,
целуна ме и си замина.
Нощта чертае светлосенки
и вечерта е тъмносиня. ...

Чувствате ли се смазани? Сякаш цялата негативна енергия, включваща несполуки, временни решения на проблемите или постоянни падания са целия ви живот. Оглеждате се и виждате кръга от познати и непознати, които се развиват, дори сервитьорката от кварталното кафе отдавна е започнала свой бизнес или раб ...

За мене си мисли
Във есента златиста,
във слънчеви лъчи,
душата ми открива
вълшебство и мечти. ...

Къде сте Вий,творци на нашето аз-буки
Изваяли с перо безсмъртни писмена?
Речта Ви просвети славяните неуки
И с вяра прероди безбожни племена!
Лъчиста светлина във ореол обгръща ...

И тихичко продължи.
Ама аз нали не пия, така си ми остана чашата. Завъртяха се около мен двама уж бизнесмени, чашите им празни.
- О, дайте да ви сипя от моята водка, не съм пил от нея, аз не пия.Разсипах им в чашките, а те на един дъх ги изпиха, все едно наливаш вода в къртичина. Поръчах им две водк ...

Вечер настана, а на небето луната като диамант засия,
морето пееше позната песен, вълните галеха нежно брега!
Там на пясъка все още топъл, като спомен за горещия ден,
седеше човек, в небето загледан, от звездите сякаш пленен!
Лицето му грееше ярко, в очите му тлееше сякаш искра, ...

Ще бъда нейде в полето,
два кокъла с миг опело.
Карма безкрайна. Небето.
И вечност в едно колело.

Колко омраза има в душите ни...
неволно изкривяваме истини.
Без вина, вина вменяваме...
и на врага ръка подаваме!?
Търсим лесния начин, ...

За мене си любима книга
и всеки ден си те чета.
На чувствата не казвам: Стига!
Разцъфнали са в пролетта.
Любовна пролет денонощна, ...

Ако нявга ме разлюбиш
Без причина, без вина,
Всичко в мене ще погубиш –
Гроб ще е за мен света.
Дълго-дълго ще догаря ...

Футболът ни е в състояние ужасно,
мафията го съсипва от много време!
Тя превърна нещо наистина прекрасно
в машина за пари, но на кого му дреме!?
А един вратар, някога велик, ...

За миналото просто забравѝ!
Времето не може да се върне!
Напразни са и твоите сълзи!
Съдбата няма как да се обърне!
Не съжалявам! Няма за какво! ...

Вторник, 9 часа сутринта.
Тримата технолози Едуард, Винсент и Джон, облечени с костюми според приетия дрескод на фирмата, влязоха в заседателната зала и седнаха на столовете до голямата маса. Бяха смутени. Вчера, в понеделник бе проведена обичайната оперативка, защо секретарката на боса им нареди от ...

В продължения
Къде е любовта, светът и ние,
къде се крие целият живот -
все въпроси търсим, да открием
смисъл, с вяра дните ни да продължат! ...

НАПИСАНО СЪС СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ
Надеждата е винаги на тръни –
сърна в летеж през дрипави гори.
Яви се в миг – и в миг един потъне,
без да дочуе страшното ми: – Спри! ...

Утро е пак и сърцето отново боли,
в огледалото образ на горчиво лице!
За пред хората слага си маска,
за пред другите маска слагат и те!
И ето, че отново лицето му грее, ...

Воюват край далечен бряг
незнайни и богоизбрани
и всеки търси своя враг
и всеки носи свойте рани.
Уж всички вярват в бог, но свой, ...

Е, обещах си да пиша за развоя на проблема, който вчера споделих тук. След двудневна борба с институцията БГПощи искам да ви кажа, че финалът е с щастлив край и то благодарение единствено на ФБ групата "📬 Български пощи, USPS/Tracking проследяване, неволи и други куриери", които се отзоваха вчера съ ...

19. Прегръдка
Тази нощ вятърът заспа в клоните на самотното дърво на баира. Цяла нощ го прегръща - до сутринта. Целуна клоните му нежно и тръгна да обикаля света. А дървото остана да чака. Попита облаците и птиците кога ще се върне вятърът, за да го стопли нежно с прегръдка. Но те нищо не му отговор ...

Помниш ли
онова езеро
с белите лилии,
кръгло като луната
и с тъмнозелени листа. ...

Обувките ми са червени. Като кръв.
А роклята ми – черна. Като ада.
И ти обръщаш гръб на Рая всеки път
преминеш ли под моята мансарда.
Навярно се вълнува нощният паваж ...

Когато ме викаш,
ме искаш,
когато си цяла желание
в очите, с послание,
а устните ме провокират ...

Започнаха Игрите на глада.
Избран си, за да оцелееш.
Лотария на сляпата съдба.
Убивайки ще оживееш.
Създадени безброй беди. ...

Вилауемна - така я бяха кръстили майка й и баща й. Тя беше израснала с това име и си мислеше, че родителите й са искали да звучи прозападно. Но когато един ден попита баба си Щилияна, тя се разплака и й разказа всичко. Баба й имала много хубава вила в местността Селището, но комунистите започнали на ...

Личо беше на 82 години. Възраст достолепна, достойна за уважение. Имаше деца, ала те бяха в столицата. Там животът бе друг-забързан, оживен, динамичен.
Личо бе работил цял живот в строителството. Имаше къща на два етажа, хубава, измазана.
Ала децата отидоха студенти в София и после останаха да живея ...