С бяла каска на главата
и със бяло колело,
днес, катерих планината,
пуснах пот едно кило!
Пътят бе ужасно стръмен, ...

СЪВРЕМЕННА ЛИРИКА
Докосвам
нежно
с пръсти въздуха
пред мен… ...

За всеки случай
Обичай ме за всеки случай!
Обичай ме и с мен бъди!
Обичай ме и силно вярвай,
сърцето ми любов ще ти дари. ...

Извалял се е снега,
натрупал се е до небето.
Биньо Иванов „Приказка, която не е приказка“
По снега
ще стигна до небето. ...

Не помня вече колко време мина,
откакто уж сбогувах се с тъгата.
След нея се превърнах в чудно бѝле
за болките в сърцето и душата си.
Отдавна бе. Поне, като усещане ...

Някое утро, в което те има,
ранобудна ще тръгна в полето,
ще открия четирилистна детелина
и с нея ще си закича лицето.
Ще набера букет от слънчогледи, ...

Изборът
Болката кацна на рамото ми, като черен гарван, очите му бяха червени, а в гласът му се чуваше викът на Один. Езически бяс вилнееше в изгорелите стърнища на ума и като леден вятър покосяваше всеки пролетен цвят. Мечът още стоеше дълбоко забит в онази скала. Артур отдавна го нямаше, рицарите б ...

У С М И В К А Т А
Усмивката на нашата планета
нащърбена от мегаполиси,бълващи пушеци,
шизофренично оглежда Космоса спретнат
и с надежда напрегнато се ослушва... ...

Фортуната се гордееше със сексуалните си умения. Нейният скуирт беше рядко емоционален и силно обилен. Сякаш изригваше Йелоустонски гейзер. След всеки такъв поне дузина сушилници за чаршафи бе нужна, за да ги подсуши след поредната й свенлива изява. А пипнеха ли я за пубиса, тя като мецосопран изпяв ...

Живея като в сладка приказка,
притаила се в твоето дихание.
Но е по-хубаво от всяка мечта,
и още по-хубаво от всеки сън...
И живота си мога да прекарам, ...

Хич не обичам щом се "вкисна"
но има и такива дни.
Носът до пода е увиснал,
но нещо ще се промени.
Какво ли? Още май не зная, ...

БАВНИЯТ ЗАЛЕЗ НАД ВАРНА
… как искам да потъна в бавен залез, разчорлил плащ над сетния ми скат,
да се подпиша с топъл показалец – в прекрасния под мен! – нетраен свят,
да гушна кротко в пазвата си цвете, дете да милна, Книга – и Жена! –
и Господ да въздъхне: – Е-еех, Поете! Най-сетне се превърна в С ...

"Луната спи безплатен призрачен сън"
Добрин Димитров Векилов (Дони)
"Луната спи безплатен призрачен сън". Дори не пита,
кой птици през нощта е крал.
Очи кой е рисувал? Спи, на кравайче свита. ...

Едно детенце днес ме пита
Дали някога съм крал,
А аз стискам монета златна във дланта си свита
И си мисля 'Че аз от кражби съм живял!'
И таз монета ще заложа, ...

Луна- голяма жълта пита
и бор сребрист в гората - нощен крал.
Щурчета свирят нежно, цяла свита.
Във рай такъв едва ли си живял.
Днес бих могла на карти да заложа, ...

Майонеза Никифорова се прибра от купона порядъчно вдъхновена. Отразнуваха стихосбирката й "Пеперуден трепет", в която тя бе вложила толкова много чувства. Аз наистина съм велика поетеса, разсъждаваше тя след 3-тата чашка уиски Балантайнс. А и хубавко рисувам. Нека се поразчуе името ми в поезията, пъ ...

Дали някой ще се престраши да пита
За сърдития високомерен крал,
Който със свирепата си свита
Във забравени земи живял.
Честта си мога да заложа, ...

. Макар и да си спомням някои случки почти от тригодишна - уви, не мога изобщо да си припомня, как така в детската градина умеех да чета като възрастна... Е, сигурно съм се научила, покрай двете ми по-големи братчета, с помощта на баща ни… И не рядко замествах учителките, четейки на децата приказки. ...

Този дъжд е беглец,
по оковите слиза,
ловки пръсти протяга,
сълзите краде
и чернилки отмива ...

Спокойно си течеше петнадесетият век. Спокойно – нямаше закъде да бърза. Преди него мина четиринадесетият, зад гърба му чакаше реда си шестнадесетият.
Принц Джовани седеше до прозореца на кулата. Разчорлен, раздърпан и разтревожен. Война нямаше, данъците пристигаха овреме, търговци тоя ден не бяха г ...

VERBA VOLANT, SCRIPTA MANENT
Един ден – щом ме скрият от света –
под тия тежки – двеста! – сантиметри,
сложете ми един пакет листа? –
и – по възможност, нека са А-4. ...

Изгори душата ми
Изгори душата ми,
остана пепел…
И сърцето ми
от обич се стопи! ...

БАЛАДА ЗА ВЕЧНИЯ РОБ
Навярно няма никога да свикна пред властници да гъна кръшно стан.
И да се кланям цял живот на Тиква! – в ошмуления български бостан.
Да Му се радвам всеки път – във джипа, когато тръгне да ме навести.
И рой мисирки питат го – и пипат! – там, дето няма нищичко почти. ...

Дали заслужавам любовта ти-
невинна птица в пролетта!
Отново чувствата познати
разцъфват и към теб летят.
Отново съм до лудост весел, ...

След сянката ми никнат ветрове…
Заглъхват стъпките ми в мрака…
Едно прозрачно, тръпнещо перде,
от вятъра милувка чака…
Надеждата промъква се без звук ...

Когато днес в България се пита,
кой, колко точно, от къде е крал...
Тогава политическата свита,
издига клоун – не и тук живял.
Та… С риск да се изложа ще заложа, ...

Къде избяга, моя музо?
Уплашена ти онемя
Изостави душата заключена в клетка
на неизразима мъка и самота
Изостави я, щом стана страшно ...

Почти по време на дъжда,
под сребърните струи,
едно момиче бяло
изтича разперило ръце,
към момчето засияло. ...

Денят ми бе забързан и през пръсти
претупа всичко. И не му е жал.
Поляга здрачът тихо, слага кръст и
запалва клада. Стихове горял.
Дали защото идва нощ и в мрака ...

Пролетта е детето на всички сезони
с шарени дрехи и очички наивни,
с зелени надежди по своите клони
и дъждовните дни, дар за жадните ниви.
Тя е вятър в косите и хвърчило в небето, ...

Ехо нарочно вървеше по хребета на дюните - така виждаше морето под тях като една равнина, стигаща чак до далечния хоризонт, сега изсветлял в точката си на сливане между водата и небето.
Ветрецът се закачаше с покачена на дюните, като развяваше краищата на дрехите и игриво разпиляваше косите ѝ, успел ...

И какво, ако всяка стъпка в тревата,
тихо напомня за теб...
И какво, ако губя войната,
дори да избягвам навред...
И какво, ако в лекия вятър, в нощта, ...

Стига вече до късни доби
да решаваме на математиката трудните дроби
и най - различни там сложни уравнения
с едно, две или три решения.
Ваканция е! Дойде лятото вече! ...