Мама бори се с живота
и показва смелост с усмивка.
Тя иска само това -
на всеки от нас щастие да
ни докара... ...

Христина РАДОМИРОВА
Румен ЧЕНКОВ
ТИШИНАТА НА ТЪМНАТА СТАЯ
– Тишината на тъмната стая
с бели спомени в мене крещи, ...

Аз искам да умра през зимата,
в студа на декемврийска нощ,
да е замръзнала навън картината
и нека гасне бавно мойта мощ.
Аз искам да изляза на разходка ...

Когато обичаш,
когато си влюбен,
страстта те увлича,
поддържа те буден...
Страстта не умира, ...

Той е друг
Сутрин е той
до мен, тежкодишащ,
лекомислещ,
отброяващ времето, ...

Сенките пленени са от мрака.
Сенките шептят, милуват се, целуват се.
Влюбените двойки,
приютили се в тях, са щастливи -
като птиците, накацали по жиците. ...

(провокирано от "Последната ми утринна молитва" -
Валери Станков)
Тя, сутринта, от загуби е трудна...
а изгревът е пепел катарактена...
Светът се стапя... Толкова е мудно... ...

Ще бъда и грешник,
защото така съм създаден!
Макар да желая да бъда добър и безгрешен...
Но моят билет е от люлката още издаден...
И опит за смяна направо изглежда ми смешен... ...

На Р. Радков
Изкачвам се безименна към тебе
по нишките неистова тъга.
Ръцете ми нагоре са протегнати -
към Нищото и Всичко. Към върха. ...

Недовършени мисли
На единия
В затвор от стени
(бърза да ги изчисти)
Струпали са се всички плъхове ...

Вкаменена сълза
На Елица Ангелова (Водата)
И понеже и мама напусна шпалира
край очите ми тъмни – изстъргани миди,
кой е луд да ми носи безмълвната лира – ...

Га ша черпити...???
... лятото на 1989 г...
Последните два-три месеца преди настъпването на най-емблематично събитие в родната казарма, наречено уволнение, познато още и с галеното наименование УВО, изкарах в едно обезлюдено село на име Славейково.
Поради липсата на ученици, местното училище отдавна ...

Зимата отмина вече,
пролетно слънце изпече.
Меца се събуди от зимния сън
и излезе от хралупата навън.
Пийна си от хладната водица, ...

Маса за двама.
Полутъмен салон.
В ресторанта
на главната улица.
Двама – ...

Поемам по пътя сред тишината,
търсейки душа, подобна на моята.
Цветът на моята е ни само черен, ни бял.
Тя не е за всеки... а само за вълнения и болки,
равносилни на моите, разбиращи смисъла на проницанието ми. ...

И аз, както всъщност всеки друг,
бях от неверие в пустинята -
като евреите със Моисея.
Там Бог като прецизно-нежен струг
извая ми сърце, сне тинята, ...

Критикуваш ме с поглед,
дистанцираш с очи,
докога ще продължава това, кажи?
И е толкова нелепо,
и виновна ли съм, ...

Тихо се ронят последните стъпки на Лятото.
Тъжно махат за сбогом последните топли вълни.
Пустеят гнездата. За път приготвя се ятото.
Вятърът хуква предесенно. И просторът звъни.
Свеждат главите си къдрави мъдро лозниците. ...

Харесва ми да съм до теб
Харесвам твоя глас и твоята усмивка светла
Харесва ми когато си до мен
Не знам какво е но чувствам се щастлива
Макар и да не си признавам често ...

“Какво искаш да ти подаря?”
Подай ми ръка,
да поседнем един до друг
и ми разкажи -
разкажи ми нещо, ...

Всеки човек, макар и не всеки човек, е човек, ако има нещо човешко в себе си, а ако ли няма, пак е човек, но не особено. Ние се движим от една плоскост в друга, но къде са нашите сърца? Какво да правим, когато не знаем какво да правим, а все нещо трябва да се направи, макар че и правенето на нищо е ...

Ний сме юнаци на нова година
Тогава е нашият час
Юнаци на нова година
Защото сме си у нас
Топлим си охладнелите крайници ...

Не питай ме, любов,
дали обичах!
Не искай отговор
дали очите срещнах!
Обходих ли ...

ЕДНА ВТОРА
Всичко в живота е до половина -
мойте чувства, твойте чувства...
Любовта.
Само чашата с горчивина на мен се пада цяла. ...

Обичаха ме всякакви на този свят -
музиканти и артисти, и поети,
а ти дойде при мен - неземен, непознат
и само ти пробуди онзи трепет.
забравих се. изгубих се коя съм. ...

&n
И М О Л Е Х В Я Т Ъ Р А Д А М Е П Р Е Г Ъ Р Н Е
____________________________________________________
"За да знаеш къде отиваш,
не забравяй откъде си тръгнал..." ...

Денят се сгърчи, потъмня и - сви.
Тъй както червей след пороя.
И как нататък... как да продължи
след битката на скъпите си хора?
Не иска да повярва, че са те – ...

Това е вярно. Наистина не мога да пиша без грешки. Не владея правилния правопис на българския език. Не съм завършила Българска филология, а Финанси. И второ, граматиката не я зная, защото ми е трудна, а и нещо май вътре в мен се бунтува против правописните правила. Много често гледам думата, виждам ...

Порязах си сърцето на твоята любов...
Овъглена ми зее душата.
Отвържи ми най-сетне крилата,
пак не ще полетя в тоз живот!
Ти не виждаш, не чуваш сълзите, ...

Когато ми почукаха - отворих.
Вярвах, че ще бъдат мили с мен.
Усмихнах се, дори ги заговорих.
Бях истински, естествен и почтен.
Поканих ги да дойдат, да поседнат, ...

Как влязох в съня на жена си - част от разказа ми от книгата "Живото съкровище"
“Обичам, когато ръцете ти се плъзгат бавно по кожата ми... Тръпката, която ме залива, е необяснима... и летя, пропадам... благоговея...”
Събудих се целият плувнал в пот. Беше тихо, тъмно и спокойно. Жена ми спеше до мен ...

Ключът на любовта
Глава 9
- Скъпа, аз съм – провикна се Ричард, влизайки в апартамента на Ребека.
- Здравей, скъпи! – направи усилие да се засмее тя. Очите ù бяха подпухнали от плач и недоспиване. Изглеждаше зле. – Ела, седни при мен и ми разкажи как мина с Джейсън.
- Ще ти разкажа, Бека, но първо м ...

Това село е… е, името сложете сами, защото сигурно го знаете. Та това село е някъде в България. Преди в него са живели стотици, а другаде хиляда, че и повече човека.
Един дядо седи на излъсканата от дълга употреба пейка и разправя как едно време… Гласът му хрипкав, лицето набраздено от толкова много ...