Изпепеляван
Заледяван
Разкъсван
Изоставян
От обич... ...

Нашата любов отмина, но всеки ред, който посветих на теб - ще продължава да бъде част от нещо. От бъдещето. Някой тихо ще премине през всеки стих, ще замълчи. Миг на чужда възхита, че има такава любов, уви, която загина.
П.С. Това не е есе, не е нищо, което може да се впише в някоя от останалите кат ...

Ти си ярката звезда,
която всеки ден огрява ни!
Ти си прелестта,
без която не може
нито една от нас... ...

... Дъждът спря. Ния излезе с облекчение от голямата сграда и тръгна към дома си. Слънцето пекна и я накара да забрави огорченията от изминалия месец, размеквайки почти непрестанното ù притеснение, докато не го превърна в щастлива захаросана смес, която потече по вените ù. В това състояние, разбира ...

По пътя си помита всичко
северният вятър - мойта воля.
Зоркият ми поглед ме насочва,
краката ми към теб ме водят, обич моя.
По пътя си потъпквам и премазвам ...

Мислех китка да откъсна,
на тебе да я подаря -
китка да помиришеш,
но къде си ти сега?
Цветето откъснах, ...

Каменко подскочи във въздуха, след което рипна няколко пъти на земята и заигра нашенското. Незнайно от къде, се появи Дечо с гайдата и засвири една, та пушек се вдига.
- Айде, хопа, ха… Ха така, айде де… Па тъй ли, не тъй. Бравос, Камене - подвикна Миловид.
Четиримата заподскачаха под звуците на гай ...

Ich ging im Walde
So vor mich hin,
Und nichts zu suchen,
Das war mein Sinn.
Im Schatten sah ich ...

Това е историята на Бренда Спенсър, 16-год. ученичка от гимназия в Сан Диего, която е живяла срещу едно основно училище. На 29.01.1979г. (понеделник) открила огън в училището с пушка, убила двама възрастни (единият е директора) и ранила 9 деца преди да се прибере у дома. Полицията обградила дома й и ...

ТРИМИНУТЕН ЕТЮД
Прииска му се да блъсне с ръка по бюрото, да скочи от стола, да изкрещи от изненада и от радост, да затанцува - вместо това бавно кръстоса крака, облегна се назад и я погледна косо, изпод вежди.
Не помнеше вече откога не беше му се случвало – жена да го "подмине", да не се опита да с ...

Мене искай.
Не онази, другата,
спазарила се отчаяно
със дявола,
дето толкоз иска да те има, ...

Не те убих сама, ти сам се погубваше.
Но аз... Погубваше и мен, и аз...
Аз разкъсвах трупа ти
под звуците на тишината.
Разкъсвах го и си казвах: ...

С устните рисуваше любов
по тялото ми, тъжно-охладняло.
А нощта ни, виж, нощта ни
все още толкова е бяла!
С ръцете си ме ваеше от трепет, ...

Вдъхновен от едноименната песен на ФСБ (текст - Михаил Белчев)
Пак ще се срещнем - след 10 години.
Пак ще се срещнем. Или може би не.
Дните ни тесни и нощите - сиви,
не са точно повод да се гордеем. ...

Впила поглед в тълпата
Търсейки твоето лице
Очаквам знак за да те разпозная
С векове стоя пред старата картина
И върху избледнелите цветове ...

Човеците
нахвърляли са тухлите
с идеи за строеж -
за много здрав,
красив градеж. ...

Лятото дойде, слънце, плаж, море.
В очите ти намерих слънчево небе. Любовта в сърцето ми изгря.
Като морска вълна на брега се спря. Пъстрите ти очи като бисери блестят.
Любовта като искра от огън запламтя. Песен любовна сърцето ми запя.

Ходя, спирам, завъртам се и още съм тук.
Живея като всички в глупост и наивност.
Псувам, плюя и цапам всичко само със звук.
Излъчвам едновременно грях и невинност
и пак, и пак живея без смисъл... ...

1. Дъжд от светулки.
Самотната нощ сега
тихо им пее.
2. Горещо пладне.
Дантелите от сенки ...

Лудостта си да възпра,
бавно в зноя летен крача...
Не живея, а горя –
не по Яворов обаче!
Мъка да ме пресуши ...

Тя дори не погледна тревата.
Беше шепот на жадно зелено...
Легна тръпнеща с гръб към земята.
Цветен смут се завихри във мене.
Той пристъпи с нескрита готовност. ...

Из дневниците на един виртуален психар
(1 част) – Ще си имплантирам ембрион
Аз-ът: ... МАМКА МУ... ИСКАМ ДА СЕ РАЗКАРАМ ОТ ТУК...!
... ЗАЩОТО В СЕГАШНИЯ СВЯТ СЪМ СЪВСЕМ САМА ... “
Онзи: Ти ли си сама, бре? Айде сега да не се пренебрегваме! Никога не си била сама, в главата ти сме поне двама, трима… ...

Не ме оставяш на мира,
постояно се мотаеш в мислите ми!
Разхождаш се и в сърцето ми
и всичко в него разрушаваш!
Дори в съня ми нахлуваш като буря ...

Щастието е чувство,
различно тълкувано -
за едни нищожно,
за други всичко.
Всеки се стреми, ...

Защо не казваш
като знаеш?!
ЗАЩОТО ЗНАМ!
не бива аз да го поправя
той трябва да поправи ...

На всеки човек тя е мечта,
защото има неописуема красота -
равнини, планини,
море и реки.
Но никоя страна ...

Животът не е празна битка...
Животът пукнат грош не струвал,
бил е само студ и мрак.
Туй отвсякъде аз чувам,
монотонно го повтарят пак. ...

Ще мога ли да си простя,
че те обичах?
Остави ми единствено горчивина
и сякаш ослепях, молитви сричах
и се боях от сянката си... в тъмнина. ...

Благословен да е Бог, който
поради голямата си милост ни възлюби.
Назовават ги по име,
богове различни са те.
Ни един от тях ...

Здравейте! Искам да споделя една представа, която ми върши работа. Тази сутрин почувствах, че е време да предам нататък. Тя се отнася за тези, които работят върху своето повдигане и за повдигането на Земята - за работниците на светлината.
И така, ние произлизаме от една Същност, която можем да нареч ...

НАДЕЖДА
Вървя през време бездуховно
съдбата хванал под ръка
а мислите летят виновно
и после гаснат в пепелта ...

С поредния ми дом си вземам сбогом.
С поредната увяхнала мечта
за глътка свобода, за шепа огън,
за стряхата, където да гнездя.
Във кърпичка за спомен си завивам ...

БЕЗ СМИСЪЛ
Но всъщност от къде се взе?
Сърцето ми обърка...
Съзнаваш ли това поне?
Не те виня! Красиво е... ...

МИШЛЕТО ШАМПИОН
(продължение)
- Ах, колко хубаво мирише!
От аромата не се диша!
Я бързо пъпеша голям ...

Скалата очаква вълните след дългия бяг,
тук-там се стрелва забързана чайка.
Старинният град - надвесен над морския бряг,
за лятото жарко суетно сякаш се вайка...
Притиснати къщи с оранжеви, весели шапки, ...

Обичам те
и винаги ще те обичам,
дори да дойде
краят на света.
До болка в теб ...