ПЕТРОВСКИ ДЪЖД
Петровските горещини бяха разпалили огнището на лятото до краен предел. Не можеше да се седи на слънце, трудно се дишаше дори и под сенките в задухата. От северозапад прогърмя. Усети се далечното присъствие на облачната сянка. Все по-силно отекваха гръмотевиците и небето бързо помрачн ...

Узрели вишни
и прецъфтели рози.
Отлитат птици...

Заваля изведнъж. Притъмня, сгърчи се от напрежение небето и зацвърча въздухът като излят в кипяща мазнина. Безцветни капки тежко заплющяха. Мрачно въздъхна, затаи дъх просторът миг преди да изригне и избухна, сякаш сцепен на две, през средата, от неочакван тътен; издутите му до пръсване гърди не изд ...

ОБИЧ
В едната половина от сърцето
вишнево дърво цъфти.
С нея те обичам.
Понякога личи... ...

" ...Тъй, както пълзиш, ще стигнеш ли скоро
реалния свят на летящите хора?"
Мадлен Алгафари
Летящите хора не трупат имоти
тях все ги вълнуват други животи. ...

Колкото и да е странно, започна записът на музикално-поетичен албум на деца с увреждания. Те ни доверяват своите чувства, ние ги записвахме и редактирахме. С това се занимавахме през последните 12 месеца. Сега тръгваме на едно специално турне... Заедно с "поетите" Теди и Биса ще гостуваме на повече ...

МОЯТА ПРИЯТЕЛКА
Приятелка беше,
споделяше всичко.
Любов не гореше,
дори и мъничко. ...

Усещаш ли мига
Във който като бясно куче
Свивам се в юмрук
И казвам че не искам да те виждам вече
И скривам се в дълбоките си мисли ...

Пепел от цигара...
пепелник
с няколко фаса.
Безпътна гара,
кръстопът. ...

Работа свърши. Не можех да повярвам. Събрах си партакешите и се ометох. Поредните 8 часа от живота ми, които никога нямаше да си върна. Трябва да започнат да ми плащат осигуровка „Животът е кратък, амиго”. Скочих в колата си и се отправих към един бар до нас. Местенцето беше уютно – пускаха рок, а а ...

В недоизгладена опаковка -
насъбрани думи, душевна глъч.
Мислите ти са в масовка,
мозъчна - не, а ментална смърт!
Ти твориш, но творчество няма, ...

обичам те
и винаги съм те обичал
и пияни италианци
със китари викат пеят
и крещят с отворено ...

Какво е да си окован във вериги? Какво е да си в тъмната стаичка? Какво е този, който ти дава храна, изобщо да не те поглежда? Какво е да чуваш тракането на оковите, когато ходиш? Какво е да чувстваш паренето и щипането на протърканата си кожа от тях? Какво е да си сам, без никой да го е грижа за те ...

Смъртта диша във врата ми, смразява плътта ми. Страхът ме разтриса. Нима всичко ще свърши? Нима ще си отида сред мухъл в тази мрачна, влажна стая и никой няма да ме помни? Не искам, чуваш ли, не искам да умра като нищожество. Не искам да умра и да се разложа в този мизерен затвор. Не искам всякакви ...

Върви ти, Джони – пешеходецо!
Към светла бъднина върви!
Прощавай, смели бързоходецо,
че няма тротоар красив!
Какво да правим, бедни пешеходецо, ...

Вън от цветния ми ден
Дочаках - мислите ми се свестиха.
Очите ми видяха черния ти студ.
Eдна завеса бавно се повдигна
и разбрах – не сме един за друг. ...

Ако оцелея до следващата вечер,
ще е защото съм чакала ръката ти.
И ако оцелея, та да мога да се усмихна,
ще е защото съм прочела теб в бяло поле.
И, ако мога, сред нивята гола до същността си ...

Нарисувай ме! Вплети ме в платното безмълвно.
Тогава думите ми няма да те дразнят.
До теб ще съм, няма да говоря, ще е тъмно,
словата ми навярно друг ще блазнят.
Казваш, искаш ме, но не такава - ...

В полицейското управление вече разпитваха арестувания официален съпруг на убитата - Антоанета Алексеева Друмева. Името му беше Евгени Димитров Друмев. И двамата бяха родени на 16-и април 1986 година. Всъщност, и имената, и датите на раждане им бяха дадени около шест месеца след раждането им. Израсна ...

По влажната трева
на едно свежо утро
съвсем неочаквано зашляпа босо
желанието ми да полетя.
То закачливо погъделичка ...

Бяха чудни години. Необяздени кончета във река,
тя - девойче наивно до глупост, със неясна съдба.
Във някаква нощ пияна от младост и щури копнежи
любов нелогична я хвана във своята призрачна мрежа.
Не, не беше красавец. Може би беше мъничко грозен ...

/посветено на верния ми приятел/
Вече няма причина навън да вали.
Обещаваше въздухът на дъжд да ухае.
Вдишах - с него да изпълня гърди...
застоелият дъх на топлина ме замая. ...

Поглеждаш в очите си -
май променил си се,
вече го няма жаркият огън.
Угасвал е тихо той през годините
след всяко падение и всяко "не мога". ...

В горещо юнско пладне,
в дъбравата прохладна,
сред фауна и флора,
сред люляци вървях.
На слънчева полянка ...

„аз мога и в сълза да се удавя...”
Ивайло Терзийски
Аз мога и в сълза да се удавя.
В дълбокото на твоите зеници.
Че прошката ти рядко е пощада. ...

Там, в далечната гора,
точно зад една скала,
е училището горско,
скрито от очите хорски.
Всеки ден, без много шум, ...

Приятели, днес ще споделим някоя и друга мисъл за семейството. Според мен, всички вие сте съгласни с желанието за хармонични семейни взаимоотношения. Според мен, всеки от вас, в някой момент от живота се е пожелавал силно, искрено в сърцето си, просто да може да обича тези около него. Да се разбира ...

Μη μου μιλάτε για κείνη
Δε θέλω να τη δω ξανά
Για πάντα έξω απ' τη ζωή μου να μείνει
τι κάνει δε μ' αφορά
Ούτε σαν σκέψη, ακόμα, δε θέλω απ' το μυαλό μου να περνά ...

Живеело в една къща едно момиче. Питаш ме какво било неговото име ли? Не знам - забравил съм. Може би ти го знаеш? Може би познаваш това момиче? Знам само, че било винаги усмихнато.
То отпразнувало шест свои рожденни дни, на които получавало различни подаръци - някои големи, а други по-малки. На сед ...

Във гората зайче тича –
слънчево и закачливо.
Гонеше си пеперуда,
с нея да си поиграе.
Пеперудата внезапно ...