Свободата -
да бъдеш истинският.
Да изпееш един блус,
да изпиеш един блус...
Да разкъсаш паяжината, ...

У мен живеят хиляди проблеми,
но най-жесток е винаги страхът –
това, че нещо може да намеря
завинаги потъпкано в прахта.
Така е. ...

Чувствам се безкрайно празна,
докато гледам с мъртъв поглед
как в пръстите ми пламък гасне
и синкав дим ме омагьосва...
А ти до мен стоиш безмълвен ...

Ако имах живот, бих го дала на теб,
ала той беше блатен и блудкав –
като супа от охлюви, жаби и мед,
с щипка лъжи, че е вкусна.
Ако имах любов, бих я дала на теб... ...

Презимувай в очите ми с чиста надежда за пролетност.
Ще се върна по-истински. Хребет, обагрен от цвят.
И небето ти синьо ще бъде прошарено в полети -
тези птици, които едва ли у нас ще заспят.
Презимувай в ръцете ми с порив за дълго докосване. ...

Вчера се загледах в това
как цялата ни земя
е придобила цветна пъстрота
и просто украсила нашата
малка земя... ...

Нали когато се разделя
една душа със сродна друга,
сърцето кървава сълза отделя,
разкъсва се отвътре и погубва?
Нали когато си отива ...

Ти
Обичаш вино и кюфтета,
а пия аз вода.
Индира слушаш, за което
не знаех нищо досега! ...

Преди всичко искам дебело да подчертая, че написаното по-долу не отразява моето психическо здраве, нито бива да се тълкува от психолози, психоаналитици и т.н. като каквото и да било. Ако човек има малко чувство за хумор (и в частност ако жените имат чувство за самоирония), всичко написано по-долу на ...

РАЗДЯЛАТА
След изпепеляващото нещастие, което така неочаквано се сгромоляса върху тях и отне любимото им и единствено дете, те все още продължаваха да съществуват, но не бяха същите. Животът и всичко свързано с него вече бяха загубили смисъл и значение. Интереси, стремежи, мечти, желания бяха изтрит ...

Затварям очи и ги усещам... чуждите ръце, галещи тялото ми, чуждите устни, изгарящи моите, чуждите гласове, шепнещи красиви думи в ухото ми. Потръпвам. Плаша се. Искам да избягам, но повече искам да остана. Страх ме е от мен, от това, което съм. Харесва ми чувството да бъда чужда, грешна, да бъда не ...

Усетих жестока болка, когато
по пътя си едвам бях тръгнал.
Не знаех грях какво означава,
когато в грешник бях се превърнал.
Горчивият мирис на болка ...

Как искам аз да те създам за мене,
По мой модел, единствен и неповторим.
Както майсторът от мека глина
Извайва съд, високо оценим.
Очите сини като синевата, ...

Ако някой някога реши да напише сценарий по живота ми, не вярвам да му бъде лесно. Това са 20 години на лутане, скитане мислено и физически сблъсъци, възходи и падения (като вторите са сякаш по-често срещано явление), срещи, раздели и пропуснати познанства, любови от всякакъв род и калибър (понякога ...

Тя стоеше сама с приведена глава,
а тъмните облаци предвождаха дъжда!
Но вместо дъжд, сняг заваля
и замръзна там във ъгъла... Сама!
Надвисналата буря прикова я до стената ...

Вулкан съм, спящ... и врящ...
И скоро ще е...
Взрив ще има!
Ще те залея...
С роса от сълзи, ...

ЗИМАТА НА ВАШЕТО ДОВОЛСТВО
Къде са ви белите ризи, момчета?
Не изтъкаха за тях платно Пенелопите.
Късо им беше времето –
между пелени, пране и чинии ...

Животът ни така е устроен
Животът ни така е устроен -
писано ни е страдаме нощ и ден,
винаги да бъдем с разбито сърце,
защото ТОЙ с нас не е. ...

Българин
Помниш ли ме, родна майко –
блуден син или прогонен?
Чакаш ли ме, бедна майко,
с хляб и сол и дом изконен? ...

Уморих се да търся очите си,
няма поглед изправен отпред,
само празно и тихо отричане
(и в очите ми всичко е лед).
Уморих се да сгрявам душата си, ...

И пак потръпна Витоша,
обляна от лъчи.
Завихриха се облачета бели,
като прелитащи, разкършени брези.
Задуха вятърът немирен, ...

Ако трябва да се примиря...
да остана пак сама...
ще го направя...
само да си щастлив накрая...
Да... искаше ми се да ме обикнеш... ...

Протегни ръка
и ме стигни -
виж,
тук съм,
близо до луната, ...

Кажи, колко струва сърцето в тебе,
не искам утрото и него да ми отнеме!
Кажи, времето с теб има ли цена.
Всичко мое давам, за да останеш тук сега.
Твоето решение не мога да променя. ...

Мокри орехови листа
пие йод земята
за нас - инфоуспокоение

Нима е грях отново да обичаш,
нима е грях сърцето да тупти,
когато даже за секунда
пред мене се изправяш ти!
Не ме е срам да кажа, ...

Светът не е така елементарен.
Принизили сме го до една лъжа.
И блъскайки се в клетката,
изградена от собствената ръка,
се чудим и се маем, ...