Нашият Чико Чиков
Чико се почеса под мишницата, и от там се понесе аромата на „умрели лебеди”. В хола вонята беше непоносима, но гостите се забавляваха чудесно. С френско шампанско и шотландско уиски днес празнуваха двадесетгодишнината от прераждането на най-преуспелия мъж в страната. Тук беше целия ...

Само листът бял ме чака -
верен, тих и търпелив...
Той прощава ми капризите
и умората, и грижите.
Само листът бял разбира ме, ...

Живее във Одеса поетеса -
разкошна и внушителна жена!
Щом тя в Одеса влезе във морето -
към Варна тръгва приливна вълна!
Когато тя излиза от морето - ...

Клошарят ме забеляза отдалече. Още докато заключвах външната врата и слагах ключа в джоба си. Аз също го забелязах. Контейнерът е близо до оградата ни и пътят ми минава оттам. Там винаги някой рови. Направи ми впечатление, че нещо блести на врата му. Той спря да рови. Изправи се. Дългото черно парде ...

Последната ми скоростна отсечка
Не се родих момче – да нося шорти,
да стрелям със хартиени фунийки,
по тъмно да търча през тежки порти
до смуглото момиче на комшиите, ...

Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка.
Обикалям отдавна и вече съм стара.
Аз съм дълга река, но започвам от глътка
и ти вдигам над себе си моста от вяра.
Аз съм листът, по който навярно си писал ...

Ако сбера всички дни,
всички двайсет и четири часа раздяла,
всички минути безкрайност,
когато си в другия край на света ми
и когато те нямам, ...

В огън студен
своите чувства изгарям...
Път отварям за нова любов...
Ти си пред мен...
Грешки пак ще повтарям... ...

Нима леглото не е затвор за болния?
Магазинчето - за търговеца?
Градът - за гражданина?
Царството - за царя?
Вселената - за самия Бог? ...

На МАМА
Как искам да вярвам, че всичко е сън,
че всичко е само измама,
че само след миг ще я зърна навън,
но жалко - мама я няма. ...

Актьор е всеки в живота нареден
и ролята своя играе зареден
с безброй маски за различни сцени,
с хиляди лица - остават заблудени.
Добрите актьори, аплодирани бурно, ...

Приятелю
Не искам да седя на раменете ти,
прегърбен си под сенките на участ зла,
приятелю, два гарвана почернени
на плещите ти ръфат, ръфат ли меса. ...

В тълпата
изгубваш се,
но още
обръщаш се,
за да се увериш, ...

Още помня дъха ти, горящ до полуда,
дланите топли, целувките сладки,
премаляла от трепет и сладка възбуда,
с теб преплела снага във минутите кратки.
Още помня следите по мен от страстта ти, ...

Нека никой да не знае,
че щастливи бяхме с теб.
Нека времето прекарано
да се превърне в спомен лек.
Скрити чувства, ...

Дълбок сън, най-дълбокият, преди да бъдеш заличен от списъка на живота. Навярно и най-желаното място, където може да се скрие остатъка от умореното съзнание.
Тук вече ги няма рецепторите на болка, която да го кара да страда заради едно или друго от битието. Нито онези фини окончания превръщащи светл ...

Спи градът в безшумни тъмнини. На нощта невярна броди тя бездомна и сама, а дъждът ръми ли, ръми... Невидими вървят след нея жалби за преминалите дни. Спомените като кучета бесни злобно я разкъсват, а скръбта расте ли, расте. Миналото ù остана тъмен край, заледен е той сега, а виковете нейни нощната ...

Затворени в панелни грижи
и душни, делнични обятия.
Насъщният и той се ниже -
живот ли е? Живот - проклятие.
От дребни радости горчи, ...

Какво, ако съм луда, спонтанна или смешна,
какво, ако не помня, кога съм се прибрала,
какво, ако се влюбвам във първия погрешен,
какво, ако отново деня си съм проспала?
Какво, ако обичам без граници, до болка, ...

Обичам с капка слънчева печал
в очите си и в плен на ветровете,
във този век, нехаещ за кралете,
да скитам като преоблечен крал.
“Призвание” - Р. Радков ...

Тези очи - така големи и детски наивни,
тези ръце, моите любими.
Тишината, която ме унася,
щом глава на твоите гърди склоня.
Само кукувица ни смущава с пискливия си крясък. ...

Понякога надеждата е бегла,
бегла, като сълзата, вече изтекла.
Понякога спомените стават зли,
спомени, иначе красиви, за изминалите дни!
Спомени са, няма да се върнат. ...

Бизнесът ù потръгна. Най-накрая. След дългогодишни опити за пробив на пазара и редица безсънни нощи над книгите. Сега имаше всичко. "Животът ù започна отначало" в истинския смисъл на фразата. Накупи си куп ненужни нови вещи от най-скъпите магазини в града, а от старите бързаше да се отърве, сякаш пр ...

Тишина. Стои между нас и ни отдалечава все повече и повече. Защо се получава така, един ден не можем да се откъснем един от друг, ръцете не могат да се отлепят, времето не стига, а думите са толкова много. А на другия телата са далечни, студени, дори и да са на една ръка разстояние, те не се докосва ...

Жътварка
Картина една:
пусти нивя,
приведена жена
жъне така. ...

Изпивам с устни дъха ти.
А те са жадни
за тялото ти страстно,
сочно като плод узрял.
С игриви пръсти ...

В тишината, на залъци едри, корави,
преглъща прожекторът тъмнината лютива,
като кал е полепнала, по очите му пари,
че театърът, куцайки днес, си отива.
Декорите спят задкулисно във мрака, ...

Все още съм жива, Любов,
не отписвай ме, тука съм още,
и усещам те, повярвай, Любов,
в дните бързи и дългите нощи...
Зная, твърде дълго те чаках, Любов, ...

Страх човешки, страх любовен
гори в сърцето ми като отрова.
А без любов не мога,
нежни думи в шепот греховен.
Страстна болка, неистова умора. ...

Взривено ехо.
Къдрава фантазия.
Тиха самота.
Пристигнах късно
във съня ти подреден. ...

Нощем съм... земя.
Лежа си там долу и зяпам сияйното небе... хубаво ми е!
Тихо. Спокойно.
Всички спят.
Когато очите ми се уморят, ги затварям и отивам при звездите. ...