… Ако можеше с няколко изречения да се опише какво е да обичаш, какво е да вярваш, какво е да се съпротивляваш със себе си и да не можеш да намериш покой, би било простичко да се живее. Истината е ясна – обичаш да, но как да повярваш? И можеш ли да обичаш без вяра? Отговорът е ясен. Риторичен въпрос ...

Вяра, надежда и… какво?
Вяра
Мълчание трудно,
с болка изписано,
мащехоорисано, ...

Диалози 2
- Как общуваш с глупаците?
- Уча се от глупостта им.
- Честен човек ли си?
- Ако кажа “ДА” – няма да е честно. ...

Не зная къде си,
но към Теб
бързам, тичам.
Не зная дори кой си,
а не спирам да Ти се вричам. ...

- Горчи, когато сам оставаш,
а птиците напускат свода на дома ти
и ти в кутията със спомените падаш,
очакващ Бог да заяви часа ти...
Какъв е смисъла от острото дихание, ...

Сътвори дихание на нежност,
в която се крие доброта.
Сътвори от мрака слънце,
в която да изгрее онзи лъч от последната зора.
Сътвори път на мечтите, ...

Пиша това, което никой не иска да чуе,
пиша го, защото това е животът ни,
защото никой не може да избяга от нея,
но всеки трябва да се научи и да я приема...
Това е тя - смъртта... ...

Една сълза,
превърната в море,
от чувства
и усещане преляла,
една сълза ...

Несбъднат
Ще рисуваш ли дъги
в очите ми,
ще караш ли Луната
да закрива Слънцето, ...

Желание
Исках да те целуна,
макар и за последно,
макар да казвах си: „Не беше редно”.
Но желанието мое казваше сега: ...

Красотата ти ме вдъхновява,
не отричам, че пленява.
И в този прокълнат от теб ден
ще танцувам и ще крещя,
докато красотата ти бледнее. ...

Когато се разхождаш по брега,
навярно чуваш тихите ми стъпки.
Промушвам длан във твоята ръка.
Студена е без мен... И аз я топля.
Когато си сред хора и сред шум - ...

Виктория стоеше права до прозореца, загледана в единственото светло петно върху тъмната гръд на морето. Бялата яхта лениво се полюшкваше, закотвена недалеч от частния им плаж. Нелепо бяло цвете върху траурната дреха на нощта. Бяло, като розите, които току-що бе положила с трепереща ръка върху черния ...

Не съм присядала на прага в призори,
за да търся в изгрева светлината на твоите очи,
в оттенъка на хоризонта над планините очертан
се взирам с поглед тъжен, неразбран.
Не съм се заслушвала за твоя глас ...

Как стигнах до тука само не мога да си обясня… Как успях да падна толкова ниско, толкова, толкова ниско, че вече дори сама не се виждам. Нищожно мъничка, толкова низшестояща, че да не се откривам, когато реша да се вгледам в дъното, където преди бях. Дори в огледалото ми образът не е същият. Не вижд ...

Костилково
нагарча си деня,
притискащо
на две превива.
Задушно е... ...

Самота... И се втурваш в море.
Някой вчера за теб се е сетил.
Някой вчера е мислил за теб.
А пък друг е откривал планети.
Послепис... И отново писма. ...

За теб написах толкова красиви думи.
За тебе страдах, плаках и се молих.
Но пропаст зее вече помежду ни -
да я прескоча дълго аз се борих.
И в тази пропаст, с лъжи пропита, ...

В ранна утрин днес децата
дъхав цвят ще наберат,
ще закичат вред школата
и венци ще изплетат!
Ще закрачат пак засмени ...

Ангелите на смъртта долетяха във нощта,
взеха моята душа, отведоха я в пустошта.
Аз не исках още да умра, но може би е по-добре така.
Предпочитам именно това, отколкото да остана и да преча
на хората по таз земя. ...

Трябва да пиша.
Искам да пиша.
Защо ли..?
Защото те виждам,
защото те усещам. ...

Зелената феерия прелиташе като мъгла, духана от мощен вятър. Клонките биваха умело избягвани, а падналите дънери биваха ползвани като рампи за отскок. Хладният въздух се отдръпваше от напиращата жега, заобикаляше я и отново заемаше пространството, оставено от нея. Момчето тичаше - пламъчетата в очит ...

Майка му беше сложила къшей от коледния хляб на полицата.
- Това е да станат житата през лятото по-високи - изрече тя.
В края на вечерята Павлето се търкаляше върху сламата, но само на една страна. От майка си знаеше, че това се прави, за да натежат житните класове от зърно и да полегнат на една стр ...

Интересно ми е как ще ви прозвучи синбека.

Лутане сред облаци сиви,
кръговрат от спомени безкрайно диви.
Неизпълнени мечти,
разбити съдби,
но това само любов в човека сади. ...

Котенце
1 Котенце бяло и нежно
на цвят е,
сякаш като снежно.
2 Мърка с тънък глас тихичко ...

Поглеждам те през рамо -
ухаеш на билки и пелин,
с дъх на буря е
красотата ти изтънчена...
Благодаря ти, мила, ...

Моя песен от първия ми авторски албум "Български песни". Вокал - М. Тачков и Златка Пашанкова (Свищов). Клавишни инструменти - Пламен Блажев (Свищов). Текстът и музиката са мои.

ПО НАЙ-ДОБРИЯ НАЧИН
Понякога при Добрия
като по чудо
пристига помощ
спешна ...

Лоренцо Джованоти - За теб
(Autori: Lorenzo Cherubini Jovanotti & Franco Santarnecchi)
(Автори: Лоренцо Керубини Джованоти & Франко Сантарнеки)
A te
A te che sei l’unica al mondo ...

И вече никой там не ме очаква.
Замина лятото във дъжд след татко,
а подир него тръгна есенната киша.
Снегът след тях ми обеща да пише.
Напролет, зимната забрадка, ...

Не танцувам в душата ти
на пръсти.
С поглед не разсъбличаш ме
вече.
Да ме имаш не тичаш ...

Това ли беше краят на кошмара,
на всички мъки, мразове и студове.
Тая зима яко ни заби шамара,
вижте: бедно селско дете клинци ми кове.
Голо, босо, неумито, ...