На челото ми, Господ, постави звезда,
ала аз угасих я, когато те срещнах.
Ти беше за мене живот, светлина
целувка копнежна и рана гореща.
Под нозете ми, Господ, нарисува следа ...

Когато се пробудят
чувствата
като диви реки,
излели потоци
скръб и гняв ...

Не съм далтонист,
нито светът е черно-бял.
Част от мен - преди
остава в мен - сега.
Светът е същият, ...

Подарих ти
тревогата в себе си.
Малко сънища ми подари.
Разделих се с илюзиите,
с вятъра, ...

Чували ли сте историята за това как в центъра на удоволствието, в мозъка на един плъх, поставят електрод. Когато плъхът натисне един бутон, той получава електрически импулс и за минута замира от удоволствие. Плъхът скоро се пристрастява, организмът му привиква и се налага да усилва дозите, скоро еди ...

Предислов - моля, простете ми запетайките.
Всички останали странности не са грешки!
Когато порасна, ще си наема редактор :))))
... та,
в един огрооомен океан, ...

Днес срещнах един незрящ човек и той ме помоли да публикувам следното произведение (надявам се, че тези думи ще докоснат сърцето на Ви):
Коледа идея
Не успя да ми блесне Коледа
през цялата година
в моята тъмна стаичка ...

"... думите са като птици –
отлитат, за да вкусят свободата
и се връщат сити от самота..."
Думите ми – неверници,
отлитат като птици, ...

Ти не разбра, че свърши времето за рими
и искам само глътка синева да вдишам,
но даже въздухът боли в неразтворими
бодливи мисли, за които няма да ти пиша.
Ако не искаш – спри да ме обичаш подсъзнателно, ...

Нощите ни,
удавени в обичане,
събудени от жестоки викове,
и окаяни от жалкото събуждане,
ударени от гръмотевични ехове, ...

Измислих те в синя нощ,
под звездното небе,
измислих те, броих до сто
и дадох ти сърце.
Обикнах те, щом те измислих, ...

Понякога се чудя какво ни прави нас хората такива... Защо например се опитваме да помагаме и да даваме съвети на другите, а появи ли се трудност, завързваме ръцете си и чакаме някой да ни помогне. Съветите за другите не съществуват в нашия свят. Създали своята крепост, ние рядко позволяваме някой да ...

Психоанализа
С настъпващото утро, над мегаполиса изгря яркото слънце и в кабинета нахлу меката топла слънчева светлина. Точно в тези часове гледката на града от върха на сградата, висока половин километър, бе наистина зашеметяваща. Всички микроорганизми в прозрачните тръби поемаха нужната им слънчев ...

Тъй сгушени на края на брега,
те слушаха прибоя на вълните,
издигнали от дъното снага,
се пръскаха на пяна във скалите.
Дъждът блестеше в капки разтопен, ...

Слънцето прежуря,
ала иде буря!
Где ли да се скрие?
Слабичко нали е,
да лети не може. ...

Много болка изтърпях,
в много хора доброто не видях,
в някои нощи самичка спях,
но проумях...
че в теб никога любов не видях. ...

аз се влюбвам единствено в странници.
опозная ли ги - все са различни.
късам на книгите страниците -
ония, дето четат и обичат.
аз се влюбвам само в монаси - ...

В ЕДИН АВГУСТОВСКИ СЛЕДОБЕД
Тревожа те,
не че до безумност
те обичам.
Просто ...

Сонет
В ума ми никаква идея не се пръква,
фантазията спи без цветове, ни плод.
Угасва пламъкът на буйния зилот,
когато отказът на Ева го обърква. ...

Ако човек не може да не пише,
макар да не реди куплет,
дори над листа само да въздиша,
душа той носи нежна на поет!
И ако нечия сърдечна болка ...

Не се изнизвай тихо и на пръсти,
със гръм и трясък си тръгни,
където минеш през мен - разкъсвай
и остави сърцето да гори.
Недей да се препълваш с обяснения, ...

Вместо гръцки лимони
И понеже градът, който гневно затръшнах, е буден,
всяка вечер сънувам, че в него се връщам
и ми иде да скъсам със тази заблуда,
че все още съм цял, че все още съм същият. ...

Когато тръгвах към живота,
устремът ми беше непокорство.
Учех се да плувам
в най-бурната река.
Водовъртежите ми бяха, ...

Ранената душа
лекува се със танц.
Така изтръсква се
страстта
и тялото на ритмите ...

Събудих се разплакана.
Не помня от кога не си тук,
само знам, че те няма.
Пусто е. Вече си друг.
С друга къпеш се в морската пяна. ...

Надроби ли Съдбата
в паничката твоите дни,
не преглъщай смирено
отровата с вкус на бадеми.
Изхвърли зад гърба, ...

Видях те на снимка съвсем ненадейно -
така, както някога хлътнах по теб...
Не бликна сълза, не трепна сърцето -
така, както някога туптеше за теб...
Взрях се в лика ти със съжаление - ...

Вдъхновено от "Зеленият път"
на Стивън Кинг.
"Последни думи?" Няма смисъл.
Аз все, тъй и тъй, ще си замина.
Пък и мълчаливо, все си мисля, ...

***
Ангел с провиснали криле -
душата ми
брои последните приятели...
*** ...

Въпиещи войни, верую всечено във вените!
Язвителни и яростни страхливи дни!
Разсъдъчен разгром... разгулени и безсърдечни!
Апел мълчан от три сестри сами!
Надзорникът надумвал в грях светиците. ...

По тез пътеки из нивята
вървя самотна, бавно крача,
щурци и малки пойни птички
изнасят пролетна естрада.
По тез пътеки из нивята ...