Гнездото на сивата птица...
„От гнездото на лешояда рядко излита орел”
Френска поговорка
Аз знам, във гнездото на сивата птица
утрото все е несбъднато... ...

KELIS
4 OF JULY (FIREWORKS)
Didn't think I needed you
Never seemed to
Now I'm living proof ...

Ловджийски поздрав!
От няколко дни съм на жегата,
така че, ще отида да уловя кошута.
И от сутринта стоя тук скрит,
за да мога да я застрелям през рамо. ...

Каква с(а)тана тя!
Не предполагах, че дотолкова...
абе, луда съм глава.
Започнах да се задявам чак с психодоктора,
докато чаках си едни книжа. ...

- Чу ли?! Всички гърмят за твоята Невена! Голям резил! – подхвана, с нетърпелив и жаден за дълъг разговор тон, майката на Петър. Шиеше гоблен „Тайната вечеря” като не изпускаше от око и любимия си сериал „Дързост и красота”. Чувстваше се вече част от актьорския състав, не, по-скоро това беше нейният ...

Сънувах сън... Пред забранения за простосмъртните Императорски дворец в Пекин, са застанали двама професионални агенти, специалисти по тайни и отговорни мисии. Те трябва да преминат през портите и да влязат в двореца, обезвреждайки охраната. Това не е лесна мисия – поне няколкостотин клонинга на ист ...

След години на проза
и фотография
Всред пейзажност релефна
на монитора тих
След отчаяни опити ...

Последната песен
Последната песен за теб
едва ли ще бъде последна.
Сърцето - замръзнало в лед,
но стига ми да те погледна ...

Толкова отдавна в един друг живот
мога да усетя как бие сърцето ти,
не е сън, помни, виждам светлина в очите ти.
Толкова далеч в някой друг живот
ще намерим местенце във времето, ...

Въпроси
Дали запомнила си моето лице
усмивката ми – галеща и нежна
дали си спомняш моите ръце
докосванията – думите копнежни ...

Има дни и часове, в които с настървение посрещам самотата си. Искам своята тишина.
Изтичам по канала и се скривам в себе си. И когато спра да съществувам, това са най-сладките мигове. Гледам, усещам, чувствам, но това не съм аз. Това са само очите ми. Само сетивата ми, които се радват на света.
Толк ...

Обичах те толкова дълго
и нещастните сълзи преглъщах ги безмълвно.
Всеки твой поглед запечатвах надълбоко.
Всяка твоя дума аз помнех я задълго.
И месец подир месец си течеше, ...

Завих мечтата
с одеялото
на съня,
за да възкръсне
в деня ми... ...

ГРЯХ
Цветето изникна в моето сърце,
веднага щом зърнах твоето лице.
Малкото момиче, от съседния квартал,
а на колко други любовта си вече бях дал... ...

Осмелявах се да дишам във бурите,
и си давех тъгата в куршуми,
изстреляни с взрив от светкавици
на жената във мене, изписана с думи.
Гръм издишвах и пръсвах я болката ...

Не отлитайте, жерави!
Не оставяйте родния бряг!
Път далечен поели,
предвещавате бури и сняг!
С топлината на слънцето ...

Пристанища
Пристанищата винаги са същите.
Те вечно уморени те посрещат.
Не отбелязват твоето завръщане.
Пристанища са. Нищо не усещат. ...

Отпивам лятото,
наляло старата лоза.
Изпращам ятото
и птичето - със майчина сълза...
Заплитам слънцето ...

Стоя в шумна пъстрота
и често губя се из нея.
Затисната от мисъл-самота,
заспивам при катарзиса на Гея!
Сред празни думи на ята ...

Надеждата
Надеждата прелитна във простора,
дари усмивка, даде ми кураж…
И тихо ми остави спомен…
Надеждата облече ме в закрила, ...

Отново искаше да ù каже толкова много неща, но езикът беше закован зад зъбите и не успяваше да поеме по своят път. Тази сутрин не успя да ù каже колко е красива, колко сини са очите ù, колко много я обича, колко много му липсват нощите, които понякога прекарваха заедно. Зъбите бяха залепени като със ...

Откакто се родих:
Животът ми се случава!
В слънчеви лъчи
с блеснали очи
играя на игри, ...

Ти и твоето дете - хармония и цялост!
Но майката е друга, не аз - за жалост...
Или за успокоение?!
Всъщност има ли значение?!
Щом не любовниците (както знаем, твоя слабост!), ...

Звезди милиони,
зная на небето, че има...
А ти една си
единствена за мене...
Но от милиони по-ценна на света. ...

Как е устроен моят свят? Може ли ние - хората, да живеем в робство? Съществува ли пълна свобода? Тези въпроси вълнуват всички ни. А как ще си отговорим на тях?
Робството задължава обикновеният гражданин да се подчинява на по-силния, на по-мощния, на по-властния. То определя много задължения, но не д ...

Помниш ли, когат на двора,
там, до кичестата роза,
в думи сладки ме облече
и в любов ми се обрече.
Сладък беше разговора, ...

Пак вали…
А исках да препускам
с вятъра във слънчев ден.
Пак вали…
А исках да съм слънчев лъч, ...

Блян, мечта... надежда,
мотив за нов живот или порок?
Омаен аромат на пролет,
забулен в сивота от неизвестност.
Да дишам аз, отново призоваваш ти, ...

Щом намерих тебе и слънцето,
красивата луна
и най-блестящата звезда,
разбрах,
любовта е част от света. ...

Най-дългите четири минути и четиридесет и пет секунди бяха, докато наблюдавах как животът си отива от там, където още не е започнал.
4:45…колкото времетраенето на повече песни…
4:45…цял живот, събран в този откъс от времето. И край. Моля, следващата песен... и да е по-весела.
Често си задавам въпрос ...

Закъсня!
И недей
мен поставя на тясно.
Бъди вятърът, който
сам ...

Коя си ти, защо си с мен,
защо ме лъга всеки ден.
Любовта ми ти забрави,
в спомени ме изостави.
За теб се молих всяка нощ, ...

Ще изпусна последния влак,
сам не знам, ти въобще не ме питай,
ще отпием по глътка коняк
и каквото е писано считай.
Ще посрщнем топлия лъч, ...

Тихомълком изплувам в прегръдката чужда
и по другите устни неизменно горя,
в нейното тяло сякаш своите корени пуснах,
в непознато докосване моите длани болят.
В нейния поглед като люляков дъжд акостирах, ...