Днес тишината ми разказа,
че идвало е тук момче...
каза, че е чула как бие лудо
неговото сърце!
Дочул ни вятърът и той добави, ...

Оплетена във дрипите на лято,
разплакана, сама, суетна,
едва ли можех тази нощ да срещна
едничката надежда за сърцето...
Прегърнала до задушаване звездите, ...

Безпределно е във мен
като в слънчев стих.
От надежда окрилен,
в моя свят летиш...
И потъваш в модра вис - ...

НА ЧАША БИРА
Жената от съседната маса в кафенето вади шишенце с лекарства и отпива с чая си една таблетка. На лицето ù е изписано страдание и отчаяние. За съжаление, в живота на човека идват и такива мигове" - си помислих, докато я наблюдавам.
- Свободно ли е мястото? - спира до празния до мен стол ...

Отново се връщам към стари места,
където сърцето ми с обич туптя,
но всичко е друго - морето, небето,
сърцето не бие - спряло е клето!
Всичко е красиво, но е различно, ...

В последно време все повече и повече хора ме питат защо съм спрял да пиша и да публикувам неща в Интернет. Отговорът е много прост. Не, не съм загубил вдъхновението си, не съм се отчаял от живота, не съм решил да се самоубивам и със сигурност не съм решил да ставам сектант или отшелник. Просто няма ...

Любовта не можа да разбие кафеза;
затова си създаде свой свят.
Бесовете ти станаха на раирани песове,
интернетни фантазии – хляб.
Усвои маниера да улавяш прашинки - ...

Случката станала в селце малко, китно,
във дворче на къща - место самобитно,
където петел кукурига си волно,
кокошки зрънца кълват си доволно,
Шаро си лае и котката мърка, ...

Липите сутрин не говорят
а галят с мирис, аромат,
певците горски листи ронят,
посрещат с песни своя град.
Лъчи прозират всред листата, ...

Догонват се снежинките над Жълтеш,
по рижите опашки на пазачите.
Дворовете, набръчкани от къщи,
забравиха огнивото си. Сажди
наместо керемиди ги затварят ...

Аз уличка съм тиха,
очаквам твойте стъпки
всеки ден!
Обичам силуета ти да виждам
и тихо да ти пожелавам - ...

Искаш да те лъжа ли? Добре!...
Не искаш да усещаш как се гърча?
Очите ми са твоето море,
а аз не мога своя сал да вържа...
Ела при мен. Вземи и помогни... ...

Решителност отнета,
сърцата - пресъхнали морета,
гласът на поета само бе останал там.
Маска снета,
душа от спомени обзета ...

СтрахувАХ се...
Страхувах се, страхувах се много при мисълта, че не мога да изпитвам вече истински чувства. Страхувах се като опознавах хората. Страхувах се като виждах всички тия големи човеци. Страхувах се, защото не можех да намеря своето място... защото всеки ден губех вярата си в нещо... защото ...

Ирония… Да си направя справка в тълковния речник. Няма смисъл, след като отдавна не зная значението на тази дума. Дори сега да го науча, не би ми било от полза, защото грешката е много, много стара, а раната е почти заздравяла.
Иронията е нещо, което… нещо, което пренебрегнах навремето. А дали пък н ...

С бавна, уморена стъпка се приближи до прозореца. Пак валеше. Остана загледана в сивотата навън пропита във всеки един клон и керемида; с невиждащи очи и хлипащо сърце.Остави влагата да проникне до дробовете и и да се настани необезпокоявана там; остави падащата мъгла да замъгли погледа и. Но сърцет ...

Денят не стига, за да оцелееш,
нощта не стига, няма да заспиш.
Кажи ми, за какво живееш
и за това на кой ще отмъстиш?
В очите ти живеят въглени, ...

Не мислех, а по-скоро усещах как потъвам под повърхността на събитията между две крайности - вакумирани във времето... Зад мен имаше позната неизвестност, а пред мен просто светлосенки от щрихи - леко загатнати, избивайки като симпатично мастило върху белите страници...
Мислех, че всичко се случва т ...

Горящите мостове
Текат реки от щастие и радост,
потоци от сълзи текат,
а пренебрегнати, над тях, без капка жалост,
мостовете към миналото тлеещи горят. ...

Затваряш прозореца,
защото е студено,
но по-студено е
в затвореното ти сърце.
Опитваш се да стоплиш себе си, ...

Една сълза се стича по лицето,
остра болка пронизва ме в сърцето.
Любовта за мен не съществува,
студ в сърцето ми нахлува.
Една сълза пада на сърцето, ...

Дезертьорите на Фредрас
Голяма стая с голяма маса по средата и много хора около нея – военен съвет. По традиция такива се провеждаха в Дурнас веднъж месечно. На тях се събираха генерали от всичките краища на кралството, за да обсъдят най-новите стратегии срещу вечния враг – Сантиния, въпреки че реал ...

Вчера в работата окъснях.
А прИвечер
в градината отидох
и в кофичката вишни си набрах.
И докато берях, какво разбрах? ...

Нощта беше като извадена от приказките - чуваха се щурци, небето беше пробито от безброй звезди и светлините на града самотно допълваха пейзажа. В 4 часа след полунощ е единственото уединение в този пулсиращ от бързащи хора град. През останалото време хората все летят нанякъде - към работа, към учил ...

Бленувам за твоето тяло -
нежнo със устни да го галя
и да усещаш дъха ми, докато го правя,
топлите ми ръце те галят - изящно и съблазнително,
а устните ми ти казват - обичам те, ...

НА МАКС
Животът допълни ми... твоята чаша –
поднесе я мазно усмихнат ...
Съдбата ни сякаш обща е – наша –
до дъно ще трябва да я изпия... ...

На майка ми, с любов
Жадувам за прегръдката ти, мамо...
Мечтая си да седна пак до теб,
да си побъбрим,
да запалим по цигара ...

Душите ни,
осъдени на обичане,
навели са глава,
виновно истински,
изморили се ...

Силата бавно се връща в мен.
Онази, която ме кара
да изкривявам действителността;
да я усуквам;
да я увивам ...

Боли, когато ме забравяш за ден или два.
Боли, когато не ме разбираш, а от това се нуждая.
Боли, когато не се обаждаш и стоя с часове
с телефон в ръцете.
Боли, когато ти казвам, че те обичам, но ...