Ръка когато протегнеш,
пепелта за да разровиш -
не ще се стоплиш.
Ще си спомниш.
Бушуващия огън във телата, ...

Ужасен сън! Говориш за раздяла,
за любовта ти, вече отлетяла,
говориш ми за ново чувство,
а в мен е пусто, пусто, пусто...
Ужасен сън! Отиваш си от мене. ...

Колко още ще трябва да чакам,
докато прогледна, да спре да личи,
че ясния край до безкрайност протакам
и страшно съм влюбена в тези очи?
Колко още ще тровя душата си, ...

по Дамян Дамянов
"... Когато си на дъното на пъкала..."
Когато си мрачен и тъжен,
когато си самотен и злочест,
ти лошите си спомени - ...

Не знаеш какво те чака утре,
не знаеш кой ще ти направи мръсно,
нито пък как да се захванеш да бъдеш
логичен и точен в преценките си...
Така че внимателно стъпвай ...

Отвън донасям мир,
отвътре меч!
Отвън се усмихвам,
отвътре – милея в сърце.
Непроходни и диви, ...

ВНУЧКА
Август изпепеляваше с незапомнени горещини. Слънцето сипеше жар и спичаше земята. Никакъв полъх, тежкия въздух беше в плен на маранята. От седмици, нито капка дъжд- тегнеше досада от палещия зной и безконечната жега.
Старецът влезе в претъпкания автобус и се подпря до вратата. Нямаше го нахал ...

Тревата умира, предсмъртно зелена.
Обречено ляга във прави редици.
Плътта ù косата, така настървена,
захапва. И литват уплашени птици.
Тревата се моли. Но кой да я чуе... ...

Уморих се
Уморих се да чакам
и да бъда добра.
Уморих се от тази
жестока лъжа. ...

Белите цветчета цъфват леко
от милувката на пролетен ветрец.
В пръстите му има мирис
с привкуса на нов прашец.
В думите му се разплита нещо, ...

- Ъъамм - протегнах се аз, щом се събудих.
- Крайно време беше - каза Ръмжачът. - Още малко и щеше да проспиш целия ни урок.
- Нямаше да ми е за първи път - свих рамене аз и отново се протегнах: - Ъъамм.
- Винаги търси доброто у другите, обаче никога не забравяй да се оглеждаш и за злото - сподели с ...

Одрасканото ми коляно
от падането по очи
кърви.
Защо ли не боли?
Охлузената ми душа ...

Репортаж
от сбирка на анонимните графохолици
Здравейте!
Казвам се Ананел и съм пристрастена към писането.
Вече доста години не мога да спя, не мога да ям, не мога и да дишам, ако не напиша поне 50 реда всеки божи ден! (тих шум в залата) ...

Безсрамно истински и трепетно създадени
от някой ироничен сценарист,
на живота-сцена сме поставени,
съдбата слага точка, но следва послепис...
Безразсъдно саркастични и шеговито глуповати, ...

Омайна вечер. Въздухът трепти.
Светулки блеснали - оставящи следи.
Липата стара е разстлала аромат
в загадъчен и омагьосан свят.
И като морски фар - последните лъчи ...

Съмнения
Те връхлитат в главата стръвнишки
и разкъсват безмилостно вярата.
Бясно дърпат прозрачните нишки
на душата... Разплитат я цялата. ...

ТВОРЕЦ, ТВОРЧЕСТВО, ИЗКУСТВО, ЕСТЕТИКА
В края на деня, оформили кръг около пламъците на големия огън в пещерата Те потропват, приклякват, подскачат в ритъм, размахвайки копия от радост и гордост, че са успели да победят онова огромно животно с остри и силни рога, с чието месо са заситили глада си то ...

Ето нá - пак съм аз сама!
И пак съм заключена зад тежка врата!
Пак тишината е моят другар
и пак мъкна тежък товар!
Ето, празници приближават ...

КАТО ПОСЛЕДНО СБОГОМ
Леко се отронват листата.
Гола остава липата.
- Хей – викна тя на листенце. - Ела!
Ще загина без тебе в зимата зла. ...

Ето го пътят,
с асфалт, ожулен от кръпки,
извил е влажна и сива снага,
охлузен е и е целият в дупки,
със стари следи от добри времена. ...

Warum sind denn die Rosen so blaß,
O sprich, mein Lieb, warum?
Warum sind denn im grünen Gras
Die blauen Veilchen so stumm?
Warum singt denn mit so kläglichem Laut ...

Westlife – Why do I love you
Suddenly she's
Leaving
Suddenly the
Promise of love has gone ...

Kıraç - Bir Kara Sevda
Çıkmaz sokakta yol bulamadım...
Gözlerim yandı ağlayamadım...
Bir kara sevda vurdu basima...
Nerdesin sen, kimdesin sen? ...

Your Hair
Пабло Неруда - Аз копнея за твоите устни, твоя глас, твоята коса
DON'T GO FAR OFF, NOT EVEN FOR A DAY!
Don't go far off, not even for a day, because ...
because -- I don't know how to say it: a day is long ...

Нека само за миг си отдъхна от теб.
Уморена вълна съм, море прекипяло.
Този шумен от чувства и лутане степ
ми намачка в очите кадифето кафяво.
Само миг - да поема въздух по спомен. ...

СТАРЦИ
Наричаха ви огнени орли.
Стихията надвихте в смъртна схватка.
Съдбата крилете ви изпепели.
В архива пазят още вашата справка. ...

на най-добрия ми приятел
"Казва се приятел пръв,
но защо е той такъв?
Затова, че пръв полита
в огъня да те спаси, ...

Вечер, когато обсипят небето звезди
и луната помилва ги с нежна милувка,
под одеялото, сгушени тихо - аз и ти -
споделяме вече брачни целувки...
А помниш ли нашето звездно небе - ...

До днес бях гостенка във твоята ковачница,
красива, малка снимка върху дървена дъска,
а утре сутрин ще съм крадена нещастница,
оплескана със поривите на... пръстта...
Не искам дъждовете да измиват раните, ...

Виждала е всякакво земята ни,
похлупвана с корони и чалми.
До днес
кръвта ни е от ереси замаяна,
от кланяне, клане и жива чест. ...

Дъждовни капки.
Тягост и печал.
Безнадеждност...
* * *
Мъгливо време. ...

През вечерите дълги и мъгливи,
когато търся пътя си напред,
аз в тъмното се взирам мълчаливо
и ме докосва мисълта за теб.
Затварям погледа си и пътувам, ...

Обличах се във думи на първичност
под светлите нюанси на деня.
Разголвах си душата до сетивност,
отекваща със бури във кръвта.
Бях себе си. Такава си останах. ...

IV. За Изкуството
- Онзи, който иска да промени обществото първо променя себе си - заяви мисионерът пред тълпа насъбрали се хора.
- Как би могъл да промени себе си? - попитаха го.
- Достатъчно е да се отдаде на Изкуството, то е основно средство по пътя към властта над себе си.
Помолен да разясни по- ...

Няма нищо нередно в това, човек да използва четка за къпане, за да достигне ония места по тялото си, които не са лесно достъпни. Особено за по-пълните хора. Сещате се: коремче, любовни дръжки, трудно навеждане и обръщане... Разбира се, нашият герой не е очаквал някакво друго развитие, освен мързелив ...

Роди се в бедно семейство, с баща неудачник и майка, на която ù се налага да издържа семейството си, рисувайки портрети на улицата. Между семейните скандали и редовните побоища, израсна красива и тиха девойка, която осъзна, че не е като другите. Тя искаше да твори и с това да промени света. Гледайки ...