Сълзите не ще ми помогнат,
те не ще те трогнат,
а душата кърви ли, кърви,
но само моята, уви!
Сърцето все така на болката робува, ...

Тихо свири джаз. Ноти танцуват на повърхността на локвите. Тоналности, потопени в кал, се разливат и полепват по всичко наоколо. Там, на ъгъла, до онази тухлена сграда един мъж свири своя тъжен джаз. Акомпаниран само от лъч лунна светлина и ръмящи дъждовни сълзи.
Саксофонът се извива като пластично ...

Бог ли е нарекъл времето да бърза.
Краят да е близо - тъмна светлина.
Пъпа на късмета влъхвата изхвърля
горе на небето или във калта.
Рано е за сбогом. В стъпките ми леки ...

На следващата сутрин се събудих още преди зазоряване. Не се чувствах отпочинала (така и не бях успяла да заспя дълбоко), а и на всичкото отгоре ме наболяваше главата. Полежах още половин час, но не се почувствах по-добре от това.
Надигнах се и седнах в леглото, после отметнах завивката и се загледах ...

Къде сега е моята душа -
изгубена е нейде в мрака.
И една ранена птица без крила
в самотата своите сълзи изплака.
Не чу се ни стон, ни вопъл, ...

В себе си
се взирам
и следвам птицата - душа
Вълнуващи
невиждани пейзажи ...

Когато търсиш думите за мен,
преди да ми ги кажеш,
аз ги чувам.
Те идват
като шепот вдъхновен. ...

Искам някъде горе с теб да се рея,
над скалите при птиците волни,
от високото стръмно душата да пее
и да дишам с гръдта си доволно.
Поведи ме нагоре, там, към скалите, ...

Това е демо на песен на група Д.Й.а.С., в която Боромир участва с друго лице и мисия. Дано ви хареса.
Музиките ни са все още само експеримент!

Колко нощи ти изпепелих,
заспала сладко на твойто рамо,
с теб всички дни докрай пресуших
и те събуждах доста рано.
Колко мисли ти опустоших, ...

Целувам лъчите
на слънцето...
След миг те угасват
на моите устни
в капки - оранжево злато. ...

Жената се разплаква. Пред всички на масата. Срещу нея е крушката и очите ù блестят. Наближава полунощ. Навън в градината сме. Зад нея е мракът. Тя говори. Клепачите ù често трепват и обират влагата. По лицето ù няма сълзи, само в нея до дъното на душата ù. До мозъка. До костите, до последната ù женс ...

Сценаристката на филма си сладникав уволних -
упойваше ме тя с опасни, хлъзгави заблуди!
С бленувания Хан Крум се разделих -
фалшивата жена във мене бе събудил!
И така, донякъде и на инат, ...

Днес забрави спомените ни красиви,
помня всичко - дори и думите горчиви.
Кой ще ме накара да остана?
Завинаги скова ми в лед сърцето и душата.
Плача... и не мога да повярвам. ...

Лозите в късна есен се подрязват,
да иззимува в клонките любов,
а пролет соковете дивни се изтичат,
източват се филизи за живот.
И пак наесен с гроздобера ...

СКИТНИЦА
Последна любов,
след нея е мрака.
Молитва мълвя.
Смъртта не бива да чака... ...

Защо ли все летим към светлината,
когато вътре в нас блестят слънца.
И търсим скрити мисли в тишината.
Потънали в предишното “сега”…
Навярно след години ще научим, ...

- Тактическата ви задача е да се промъкнете незабелязано в лагера - инструктираше ги Сержант. - Обаче този път всеки от вас ще трябва да се справи самостоятелно. Имате времето до зазоряване, а сега сте свободни.
- Времето преди зазоряване ще е перфектният момент за действие - каза Черната Пантера Ра ...

Палав лъч
по сънени устни,
палави мисли
зад миглите спуснати.
Палаво утро ...

Не съм актриса, но обичам
изпълнения добри.
И лед не съм, но се разтичам,
щом започне да гори...
Не съм и чаша, но обичам ...

Предадохме си вярата,
захвърлихме я, кучета я ръфат,
оставихме я цялата,
в каналите вонящи с предразсъдък.
Обрекохме душите си, ...

КОГАТО БЯХ МАЙМУНА
(Неправдоподобна приказка в 2 части)
Част 1. Маймуната Чико.
Родих се в едно прочуто стадо шимпанзета. Станахме прочути, когато леля Чита отгледа малкото бяло маймунче, паднало от небето. То беше голо и нямаше никакви косми по тялото си.
Такава гола маймуна никога не се е раждала ...

Сериозно! От понеделник започвам:
1. Ще започна да ям по-малко - само по три пъти на ден. Най-много четири! Но в никакъв случай - пет... Даже и вафлите ще спра - ще ям само по една... кутия. За цяла седмица, разбира се!... Добре де, половин кутия!
2. Ще започна да правя физически упражнения - по дес ...

Една история за необяснимите поврати в любовта
(продължение)
3
Мария танцуваше... Танцът бе част от душата ù – откак се помнеше. Когато ритъмът на музиката потънеше в нея, нещо отвътре се отключваше и я завладяваше, а тялото й – податливо като мек восък, следваше невидимите вибрации на всеки тон. Ма ...

Но сега, на сутринта, се чудеше кой всъщност беше този господин, който така сладко хъркаше, та чак се давеше в леглото. Вчера го беше видяла за първи път. Чул за дарбата ú и я помоли да му гледа. Разпитваше я за бизнеса си, за любовницата си, а после ú предложи да отидат на заведение, защото имал ня ...

Фламенко и хип-хоп в съчетание с невероятната поезия на Хектор.

Уморени за сън, не заспиват
очите. Вече тъмно е вън,
но за сън не запитват...
Непокорно сърце
бие силно в гърдите. ...