Щастие на мрака
В бездна черна, със искрящи светлини,
където нощта е мъртва, а денят е бог,
безумие безкрайно и разяждащ тях разврат
обсебили до дъно хората във този свят. ...

Денят ми Сивчо се връща уморен,
щастлив и жаден с мен да си хортува,
сърдита съм му, че е тъй обикновен,
от сивите му дрехи се срамувам.
- Къде е Марко, твоят лъскав брат, ...

На дъното съм. Дълбоко и тъмно е. И много студено. Вече нямам въздух. Ще умра.
Не помня от колко време съм тук. Кой сезон сме. Ден или нощ, може би година.
Сама на дъното, с подути колене и набъбнала кожа. С отмито съзнание невиждаща и нечуваща.
От безбройните опити да изплувам душата ми стана морав ...

От устните твои
вкусът на малини
разля се по мойте уста!
Не тръпка, а мълния сякаш премина
през мен... и запали нощта! ...

Знай - този свят не жали пеперудите
на нашите несбъднати мечти,
затуй и често казват ни, че луди сме,
задето все около кладите кръжим...
Да, луди сме – като Джордано Бруно, ...

Когато адът се стовари над главата ми...
Бях поставена пред дилема. Трябваше да взема най-важното решение в живота си, а нямах идея какво да правя. Нямах право на съвет от когото и да било, защото тогава изборът нямаше да бъде мой. Трудно е да мислиш, когато пистолетът е опрян в главата ти... имаш п ...

Да не се чете от лица под 18 години, както и от хора с лабилна психика!!
Това не е разказ на ужасите, нито пък е някаква брутална тема за маниакална жестокост. В него се разказва за един мой приятел, попаднал в ужасяваща и коварна ситуация. С това искам да дам някакъв съвет, че не всичко което тече ...

Попей ми.
Аз ще те слушам. И сякаш това ще изтрие мръсотията от този ден.
Попей ми.
До теб ще се сгуша. Ще знам, че песента е само за мен.
Попей ми. ...

Стената срещу мен
изгуби плоскостта си
и се изду като балон.
Секундите забравиха
да бягат – ...

Защо мълчиш?
Не съм гадател,
който мисли да чете,
нима е толкоз сложно
думите да изречеш. ...

Когато настъпва нощта,
криви пръсти сенките протягат,
в прегръдка взели цялата земя.
Сред тишина надеждите полягат.
Когато настъпва есента, ...

Искам сълза да пророня,
но ще се направя на силна
и ще се въздържа,
защото знам, че което и да
е момче, не заслужава ...

Слънчево зайче
пробяга по стената.
Ти се усмихна.
***
Горски пожари ...

Срещнах ли те? Припознавам ли се или това си ти?
Ти ли си този, когото чакам, откакто се помня?
Всъщност, кого да питам - теб или себе си? Или?
"Ти си" - крещи сърцето, последвано от всяка една частичка в мен.
"Ти си" - крещи сънят ми, който ти е в плен. ...

Leave me out withthe waste
This is not what I'd do
It's the wrong kind of place
To be thinking of you
It's the wrong time ...

Nickelback- Burn It To The Ground
Well it's midnight, damn right, we're wound up too tight
I got a fist full of whiskey, the bottle just bit me
Ooooooooooooooohhhhhhhhhhh
That shit makes me bat shit crazy ...

Полъх, с движения недоловими,
минават бързо и изтръпваш.
Нищо в тебе не са променили,
а се чудиш как да ги изтръгнеш.
И без да се натрапват много, ...

- Може да излезете от там. Вечерята дойде. Надявам се, че харесвате пица.
- Все е нещо. Не съм хапвала от сутринта нищо! Ще съм благодарна и на парче хляб.
Двамата седнаха и започнаха да вечерят.
- Малко вино?
- Не… ...

Сряда
Не бива да се боя.
Нещо ме преследва. Нещо ме е преследвало цял живот. Като сенките, които те стряскат по зимните пусти улици. Нещо неопределено и безформено. То е в мен... Един страх, едно чувство на безпомощност пред съществото, което се зъби в съзнанието ми. Онзи ден, докато пътувах във вла ...

Спокойна съм и те посрещам
в оранжевите си надежди.
Със лятото ще се сбогувам скоро,
а есента е в кукувича прежда.
Каква красива златна хладнина ...

Отсечено дърво - отсечени надежди,
къс от небето зачертан е,
прекършена е птича песен безметежна
и на паважа зее рана.
То бе изсъхнало от мъка, старо, сиво, ...

Навсякъде около мен вървят
момичета в оскъдни дрехи,
много "маски" и пресилен грим.
Винаги с късмет и любов около тях,
не виждали мъка и печал. ...

Под лунните брождения на здрача
пътуват с влюбени сияния звезди.
Потрепкват, като листи в необятна
космическа галактика на две очи.
Клепачите им са морета от мечтания. ...

Порфирий Корнеевич Иванов е разработил система за природно закаляване и за практическо постигане на здраве и самочувствие. Основната идея в тази система е: ТРУД И ПРАКТИКА. ИДЕЯТА, ЧЕ ПРЕТЪРПЯВАНЕТО НА ВРЕМЕННИ НЕУДОБСТВА И НЕПРИЯТНОСТИ В ИМЕТО НА ЗДРАВЕТО Е ЕДНА НЕИЗБЕЖНОСТ ПРИ ПРИРОДНОТО ВЪЗПИТАНИ ...

Изплакаха рибите
на Европа мръсните сълзи
и Дунав се покачи

ДЕЛИТЕЛНА ТОЧКА
Връх Васильов. Делителната точка на земното с не­бесното, на света на светлината със света на сенките; отворено пространство за полета на мисълта и сетива­та. В ушите ми просвирва вятърът с мелодията на безк­райността.
На юг погледът ми се препъва в грамадата на Ве­жен, а на изток пр ...

ХХХ
„Още когато бил създаден, светът бил разделен на две.
На едни се паднало хубавото вино, на други – жаждата…”
Раби Сен-Тоб
Ти ...

Любов наричам
между нас взаимността
онова което имам
искам да ти дам
свобода ...

Ти нали си небе, пò небе си от всички небета,
а пък аз съм луна и във теб тази нощ ще гнездя.
Ще ни пеят звезди, ще ни свири тревичка на вятър
и ще бъдем “Луна и Небе” и “Небе и Луна”...
Само двамата! Виж, сутринта е далечна... ...

Покана
Утре вечер в осем
на брега на морето -
там, където
пясък и вода се сбират в едно, ...

Слънчеви лъчи
сплитат
в посивели мрежи
моите мечти.
Вдъхват им живот- ...

За мене си
приказка една,
която искам
да разказвам през нощта!
Искам ...