Денят не стига, за да оцелееш,
нощта не стига, няма да заспиш.
Кажи ми, за какво живееш
и за това на кой ще отмъстиш?
В очите ти живеят въглени, ...

Не мислех, а по-скоро усещах как потъвам под повърхността на събитията между две крайности - вакумирани във времето... Зад мен имаше позната неизвестност, а пред мен просто светлосенки от щрихи - леко загатнати, избивайки като симпатично мастило върху белите страници...
Мислех, че всичко се случва т ...

Горящите мостове
Текат реки от щастие и радост,
потоци от сълзи текат,
а пренебрегнати, над тях, без капка жалост,
мостовете към миналото тлеещи горят. ...

Затваряш прозореца,
защото е студено,
но по-студено е
в затвореното ти сърце.
Опитваш се да стоплиш себе си, ...

Една сълза се стича по лицето,
остра болка пронизва ме в сърцето.
Любовта за мен не съществува,
студ в сърцето ми нахлува.
Една сълза пада на сърцето, ...

Дезертьорите на Фредрас
Голяма стая с голяма маса по средата и много хора около нея – военен съвет. По традиция такива се провеждаха в Дурнас веднъж месечно. На тях се събираха генерали от всичките краища на кралството, за да обсъдят най-новите стратегии срещу вечния враг – Сантиния, въпреки че реал ...

Вчера в работата окъснях.
А прИвечер
в градината отидох
и в кофичката вишни си набрах.
И докато берях, какво разбрах? ...

Нощта беше като извадена от приказките - чуваха се щурци, небето беше пробито от безброй звезди и светлините на града самотно допълваха пейзажа. В 4 часа след полунощ е единственото уединение в този пулсиращ от бързащи хора град. През останалото време хората все летят нанякъде - към работа, към учил ...

Бленувам за твоето тяло -
нежнo със устни да го галя
и да усещаш дъха ми, докато го правя,
топлите ми ръце те галят - изящно и съблазнително,
а устните ми ти казват - обичам те, ...

НА МАКС
Животът допълни ми... твоята чаша –
поднесе я мазно усмихнат ...
Съдбата ни сякаш обща е – наша –
до дъно ще трябва да я изпия... ...

На майка ми, с любов
Жадувам за прегръдката ти, мамо...
Мечтая си да седна пак до теб,
да си побъбрим,
да запалим по цигара ...

Душите ни,
осъдени на обичане,
навели са глава,
виновно истински,
изморили се ...

Силата бавно се връща в мен.
Онази, която ме кара
да изкривявам действителността;
да я усуквам;
да я увивам ...

Боли, когато ме забравяш за ден или два.
Боли, когато не ме разбираш, а от това се нуждая.
Боли, когато не се обаждаш и стоя с часове
с телефон в ръцете.
Боли, когато ти казвам, че те обичам, но ...

… И недовижда в битието разлигавената паплач
где сбира дрипите си нищета сред изкуствени камбанарии.
А те - създадени да бият с гласа на наложена вяра,
отекват със звън само в измислени чужди реликви.
Под купола нейде се сбра стадо безгласно. ...

Има лекарство:
доза Реалност.
Ще го изпия,
макар да горчи.
Вземи го и ти... ...

Мечти омайни,
облаци в небето,
с граници безкрайни -
радост за сърцето.
Всеки някога мечтае, ...

Неочаквана сълза се тихо спусна -
в мъжките очи се беше скрила.
Tихо той ръката си отпусна
по горящите ù нежни устни,
в сърцето отпечатък съхранили. ...

Егоистка съм
и тъй жестока,
ревност в сърцето ми гори.
Демон,
хищна котка, ...

Бяла песен топлина разлива
с ефирна нежност в чаша пустота...
Звън на пиано...
Полет на цигулка...
Пролетна картина със зимна яснота ...

Във тези малки часове в нощта,
когато само с листа аз оставам,
уви – единствено сега така
на теб всецяло се отдавам.
Защо, когато тръпки ни полазваха, ...

Завиждам ù
с оная луда завист,
която те гори отвътре,
накъсва ти съня на хиляди парчета,
и най-накрая те отравя, ...

От мокрото крилата ми провиснаха.
В мечти се давех кални, заблатени.
И в ритъма на пулс ушите писнаха.
Затърсих сили - скалноустремени.
От нищото втъках се в цялото, ...

Като върха на пламъка горещ
от чувствата трептят душите
и там - под плачещата свещ
накапало е времето сълзите
намерило е восъчна тъга ...

Ти пита ли земята
къде съм аз?
Забравена,
потъпкана
и нежелана! ...

Изправи се, пътят продължава
и ще има път, даже и да спреш.
Зная, че сълзите ти в очите натежават,
ала те не връщат станалото днес.
Изтупай си палтото старо ...