На Ч.
Стрелата на харпуна му прониза
Една Русалка – право във душата...
Сега е в негов плен,
А той - от нея запленен е... ...

ЦИГАНСКО ЛЯТО
Както мнозина и бай Йордан си имa своя болест. От така­ва болест почина баща му, от нея пати сега и той. А есенният ден е хубав, засмяно слънцето къпе земята с обилна светлина и хич не иска да знае, че по нея пъшкат болни хора. Палавите му лъчи се провират ловко в гъстата шума на асмат ...

Когато скъпоструващият, изработен от слонова кост и инкрустиран със златни орнаменти старинен телефон иззвъня, русокосият, който се бе унесъл в сладка сутрешна дрямка, се сепна. Отвори очи, изчака следващото позвъняване, пресегна се над главата на лежащия до рамото му мъж и в бързината го перна с ла ...

Ето, ти се появи и слънцето усмихна се...
Ето, ти насън ми се яви, а това означаваше,
че с теб за мен лятото настъпи
и всички около мен просто усмихнаха ми се...
Ти беше моята малка звездичка, ...

Умът ми е скитник в пустинни земи -
пустини на радост и болка и страх.
Умът ми е крепост на смели лъжи,
прегърнали тайно тихия грях.
Умът ми е бездна в небе без звезди, ...

Какво ще нарисуваш на стъклото,
ако някой ти даде боички?
... Нежна роза или спомен,
който да споделят всички?
Какво ще нарисуваш на стъклото, ...

Телата ни стареят, мили,
и скоро жизнените сили
като снега ще се стопят.
Но чудо с тебе сме открили,
щом любовта сме съхранили. ...

Говорим с липсите си. Оправдаваме се с имитацията на бездушници. Всъщност ни боли от оставане.
Защо си тук? Не искам да събирам безпомощните грижи и недосънуваните сънища. Не ми се влачат и резервни гуми. Скучни са ми вариантите за вечност, сгушени във венчален пръстен... и някъде захвърлен на етаже ...

Седиш и циклиш с поглед, забит в тъпото нищо. Това е един от онези моменти, в които искаш да изпразниш съзнанието си от съдържание, да изключиш мозъка си и да се отдадеш на миг спокойствие. И разбира се, точно тогава в главата ти, като малки гнусни паразити се забиват всички гадни и подтискащи мисли ...

Онзи ден впечатленията ми толкова буйно напираха да ти ги споделя, че не ти дадох дори възможност да гъкнеш. А въобще не бях си подредила мислите. И ето сега, вместо препускащи една през друга нахвърляни картини, опитвам се да подредя за теб това пътуване.
Тръгване - от Стадион "Васил Левски" в 6 ве ...

Обичаш да гледаш филми, в които аз съм най-добрият и да мечтаеш да ме имаш... Обичаш да ме четеш като любимата си книга... Обичаш да разгръщаш страниците на душата ми и да си взимаш каквото ти хареса... Обичаш да ме рисуваш,
докато пуша и мисля... Обичаш да режисирам нови филми, а ти да ги гледаш с ...

Гали я тихо, нежно - по косата.
А после по врата, по рамената.
Прокарай пръстите изгарящи надолу
по меките извивки - плаващ кораб,
накарай я да ти се моли. ...

Моите мисли...
Моите мисли... седейки пред листа, мислейки за чувствата, за моите чувства... Появява се този момент, момент, в който самата аз не мога да изкажа, с думи това, което чувствам. Изобщо, остава ли нещо такова? Не знам. Опитвайки се да ги събера, осъзнавам, че не мога да събера себе си. К ...

На Ш. :)
Приятелка си
на песъчинките
на морския бряг.
Те се разместват и ронят, ...

Човек, който няма шансове за нещо значимо.
Човек, който няма нищо ценно в своята душа.
Човек, който няма идеали, чувства и мечти.
Човек, който няма срам да лъже и мами по-красивите от него.
Човек! Долен боклук, който прави отпадък, равен на самия него. ...

Нима са всички вече слепи?
Нима не виждат моите сълзи?
На мънички парченца са разбити
всичките красиви, стъклени мечти.
Кърви в душата дълбоката рана, ...

Не ме напускай!
Моля те!
Чуваш ли! Късно е...
Не си тръгвай, любима,
като онази, която ...

Ако всеки живот беше нормален,
къде ли щеше да отиде тъгата?
Ако сериалът беше прекалено драматичен,
къде ли щеше да бъде веселбата?
За всеки има място тук, ...

Нека ти разкажа мойта приказка,
в която липсват магия и любов;
в която, незрима и осъдена,
следвам пътя към своя гроб.
Нека ти разкажа за душата си, ...

Колко бързо се отказахме,
оставихме любовта да си отиде.
Колко бързо без сили останахме,
дори надеждата пуснахме да си иде.
Колко бързо се предадохме, ...

Търсих те
Измислях те
И те обичах
Във всеки цвят
Те аз обличах ...

В ПРИРОДАТА ПЕНСИЯ НЯМА
на моя адаш, летеца Петър Мавров
В природата пенсия няма, адаш!
Кого ще спреш там посред лято?
Орелът лети до последния час, ...

Листата падат пожълтели,
посипват студената земя.
Сълзи се стичат по моето лице,
докосват нежно мойте устни.
Сърцето бие в тъжен ритъм, ...

Експеримент - Макро поезия
По фотографията
на Pepina (Пепа Деличева)
„Сълза със сълза…
не си приличат” ...

Тази подлост, с която
на каприза си послужи вещо,
позволих, обзет от чувство непознато,
и възторг към новото си Нещо.
И тези грижи - плод на суета, ...

„Тя ти е сестра, работата ти е да я мразиш” - как ви звучи това? Може би познато? Но наистина ли мразим сестрите и братята си или просто понякога те ни довеждат до състояние, в което си въобразяваме това?
Всъщност повечето хора не сме способни да мразим онези, в чиито вени тече нашата кръв. Макар се ...