Спор няма – извор на таланти
е кукленият политтеатър.
Играят „про”, играят „анти” -
според обдухващия вятър.
В зависимост демек от тези, ...

Любовта на Бог е по-голяма
дори от любовта на мама.
Зове ни Той като баща
да станем Негови деца.
Да бъдем ний като Отца, ...

Приятелките ми казват, че да пишеш автобиография за кандидатстване за работа никак не било лесно. Те пък какво ли разбират?! Нито една от тях не е работила и ден през живота си. И на кого ли му е притрябвало да работи, когато има толкова забавления и толкова интересни неща за вършене? Само че вчера ...

кажи да.
усещам сърцето ти през дрехите си.
не е трик. нито игра на разума ти.
просто сърце е.
усещане за чуждата плът. ...

Наклонената плоскост на греха
със капки кръв рисува петолиние.
Мелодия, съзвучна със дъха,
извива се, извива и замира...
Звучи минорно, трепка и притихва ...

Пресичам Пътища несбъднати...
Рисувам облаци, изпълнени със Звук...
Летя из нарисуваните Космоси
И нося със крилете си
Любовен Вкус! ...

Душата ми е стон, душата ми е зов,
душата ми жадува за истинска любов.
Душата ми е стон, душата ми е вик,
в душата ми е само твоят хубав лик.
Сърцето ми е трепет, сърцето ми е жар, ...

Оттатък любовта искам да премина,
оттатък любовта е моята градина,
оттатък любовта ме чака пресен плод,
оттатък любовта е новият живот.
Бушувайте сега, вихри, океани, ...

Заспивам всяка нощ една и съща, а всъщност никога не съм била по-друга, какво ли още чакам да се случи и колко още пъти да крещя „Не мога!”? През глава се завивам и дъвча възглавница, въздишам, завъртам се, после се съмва, косата си сресвам, очите гримирам, припявам си бодро „Умирам, умирам!”. На ко ...

(из цикъла „Вицове в рими”)
Край пътя Пешо и Иван
работят. Пешо крачи,
занича в нещо като план
и вика: „Тука значи ...

Хайде да започнем от средата,
малко остаряхме за начало,
не върви да слушаме тревата,
как расте под синьо одеяло.
Страх ме е да скачам с парашути, ...

Мразя
Мразя, че не си до мен,
мразя празното легло.
Мразя, че няма те да стоплиш моя ден.
Мразя, когато ти е все едно… ...

Животът е такъв,
че хората прощават
на тези, които не заслужават...
И рано или късно тези, на които разчитат,
отлитат... ...

В СЯНКАТА НА ЖИВОТА
Трудно ми е да опиша жадния поглед на безразсъдството. И без друго няма да повярвате какво пробуди. Скрили сте се удобно зад стените на приятното неразбиране. Облекли сте модерните дрехи на новия морал. Как очаквате да разберете?
Безумието е само сянка. Плашлива по същността си и ...

Започнах да викам, надявайки се, че наблизо има хора, които биха могли да дойдат да ми помогнат. Нищо. Прозорците на близката къща продължаваха да светят, но явно никой не ме чуваше. Замълчах, беше безсмислено да си дера гласа. Сълзите отново започнаха да напират в очите ми. Бях страшно ядосана, че ...

Няма да те дам на болката.
Разкъсвайки я хищно, ще се смея.
На колене да моли милост.
Няма да те дам на тъмнината.
В очите си ще я затворя. ...

Старите люде казваха: "Който зло прави, зло намира." Човек се ражда добър, а с годините идва грехът и тогава се забравя доброто. Добре, че Господ ни е дал разум, та чрез него да проумеем, че със зло нищо не се постига. Прави добро, за да намериш добро. Прости, за да бъдеш простен. Равносметката - то ...

Моето завръщане към теб
стъпва по следите на твоите протегнати
ръце,
пръсти,
очакване. ...

Отдавна аз простих ти
думите, делата и горещите сълзи дори.
Отдавна примирих се със съдбата,
останалите спомени и несбъднати мечти.
В дни слънчеви и някак пролетни, обаче, ...

Поля
Чу ли ме да викам из полята?
Тичам сред океан от жълто, синьо, розово, зелено.
Въртя се бясно, разлюлях земята.
Свят им се зави на птиците, ...

Ще ти разкажа приказка. Една красива приказка, в която ти няма да чуеш края. Нали казват, че хубавите неща са невидими за очите... Тази приказка е истинска. Като сърцето ми, като душата, като мен. Като моето вълшебство. Приказка за едно момиче, по-красиво и от най-безумната мечта, по-добро от най-до ...

Тук, предполагам, трябва да хвана един меч, гордо да го забия пред краката си, като статуята от наградите "Оскар" и да кажа твърдо и решително: ”Няма нищо по-полезно от образованието!” Но, също като бедното човече, позирало за стауйката, и аз ще застана в цялата си голота пред аудиторията си и ще я ...

Опитах се да си представя живота като шахматно поле. Бели и черни - както в реалността. Едните печелят, другите губят. Рядко, но все пак има и реми. Равна среща при битки между живота и смъртта, когато не само се чувстваш спечелил, но и се чувстваш победен и така, сякаш нечий живот е бил в твоите ръ ...

ЗАПАЛЯНКОТО
Дядо Иван Авиза беше най-големият футболен запалянко в родното ми село Ново Градище, най-ентусиазираният привърженик на нашия отбор. Не минаваше мач на "Ботев", на който той да не присъства. И винаги заставаше начело на футболната агитка. Когато играта на тима вървеше, старецът бурно апл ...

***
Пари като лед
февруарското слънце.
Песен на врабче.
*** ...

Не съжалявай за нищо,
което се променя
и не може да продължи
така, както бихме искали.
Дори погледни следващите дни ...

На този свят със мъки сме дошли
и все така със мъки ще се влачим.
Дали сме лоши или сме добри -
понякога се случва да поплачем.
Налегнати от грижи и неволи, ...

Юлето & Канибал
- Не ми се слуша вече за любов,
не искам да твърдиш, че ме обичаш.
По дяволите тоя славослов -
ако си само влюбен, ти си никой! ...

Ден рожден и чаша бяло вино -
отново тук, до масата, седя сама.
Напук на всяко холивудско кино,
освен мене, друг няма у дома.
В прозореца е мойто отражение, ...

Денят е натежал от грехове
и уморено моли свойта прошка.
Здрачава се и шепот на нозе
по калдъръма се понася кротко.
Клепалото надава плахо глас, ...

Слънчеви сълзи–дъждовни капки
мелодично рони утринта.
Дъжд вали и в паузите кратки
кротко се усмихва пролетта!
Примитивен, ала благ, южнякът ...

Изгарям!
В очите ти виждам надежда
и спомен
за нещо предишно.
Не питам... ...

Бях силен, когато си тръгваше,
не трепна в очите сълза
и устни прехапал в мълчание,
дарих те с нова съдба.
И силен останах, безропотен, ...

Това е ехото.
То търси те, не аз.
Ехти в гърдите ми.
Люлее дробовете ми.
Присвива под лъжичката. ...

Това наистина се случи,
от твоето докосване
започна всичко,
аз не съм на себе си...
Какво ми направи, ...