Ще скръстя ръце и ще се помоля,
но дали ще си простим, не зная!
Как имам нужда от икона
отново в мене вяра да извае!
Тук сме, а сме толкова далече! ...

Не идвай
внезапно в съня!
Искам спокойно
без теб да заспя.
Все ме навестяваш, ...

Сън да бях останала във мисълта ти,
да не бях се случила в дланта ти,
да потрепвах по клепачите ти будни,
жаден да сънуваше ти мойте устни.
Да не бях прегръщала те, ветре, ...

Залязваш над мен
и тази нощ
прекрасна,
когато навън играят звезди.
И щом последният слънчев лъч угасва, ...

Вечерна прохлада.
Сама жена
разпилява косите си.

заспивам върху хамак от паяжини
без страх от Арахна
опрела отдавна и гордостта и пръстите си
излишни
когато всичко е жлези ...

Продължавам да мечтая,
да се рея и играя,
да копнея и да пея,
да лудея и живея.
Продължавам да мечтая, ...

Когато нощем на сцената
пея сам песента,
когато верните фенове
пеят мойте слова...
И се раздавам тук и там, ...

Къде сгрешихме?
Може би сгрешихме малко преди да започнем да творим, за да запълним празните места в сърцата си. Опитвахме се - всяка секунда да залъжем себе си, че утре ще е
по-добре от днес и че утре няма да сблъскаме отново със сивата и отблъскваща реалност. Но когато се събуждахме, виждахме, че ...

Смърт до поискване
Изгревът отскочи от черната черта на хоризонта.
Беше поръчков, личен.
Резервè!
Подпалени облаци се търкаляха по небосвода в опит да се загасят. За милисекунда светлината прогори очите ми, изпари сълзите. Стопи сърцето, изпепели душата. Изпепели... ...

Когато се науча да те имам
за себе си – единствено възможен...
Когато все потъвам в най-тъжното
на твоите очи, дълбоко...
Когато все към теб протягам длани, ...

~
Мирис на пролет -
аз разкършвам рамене
и се усмихвам.
~ ...

Честит рожден ден Слънчева
Като за празник
прекрасна ти бъди.
За рожденият ти ден
ще запаля безброй звезди! ...

Светът ми свит е в стиснато юмруче,
край лумнали морави от мечти,
дъжди от обич, цъфтят в зелено,
чертозите на изумруден свят.
Сега разтварям сребърната порта, ...

… и още нещо!
Слънчев вик
Мислите… зловещо ято черни врани
нокти забили върху чувства изкривени.
Перата скършени хвърчат, нанасят рани, ...

Омиротворяване
зимата
в сърцето
скъта дом
душата ...

Гордея се, че раснах в планината
с катранен потник, мечът ми - от чам,
че пиех мляко право от козата
и че звездите бяха моя храм...
Свободен бях, насред Поле и Лято ...

В един оранжев лъч ще я откриеш,
щом котвата си пусне в теб студът,
дочул Сърце: С мечтите ще изгния!
И вярващ не в доброто... А в греха.
Ще бъде Май, не някакъв Ноември, ...

Една позабравена песен на "Сигнал" по текст на Павел Матев...

Приятелю,
на пресекулки
възпирай своя дъх,
когато заговориш,
очите си ...

Дай ми време
Душата ти
планински ручей ,
очите ти
бисер от роса, ...

Когато в България -
някои го кръстиха “преходът”,
други – “контрареволюцията”,
започна,
мушмороците от народното събрание ...

Пеньо отри с длан потта от челото си, подпря гръб в каросерията на камиона и надигна манерката. Остави водата да се стича по брадата и шията му. Все е било жега, ама такава не помнеше. Въздухът се къдреше пред очите му и всичко изглеждаше някак не на фокус - безкрайното поле, балите от слама и малки ...