Какво ли аз във теб намерих,
с какво ли ти ме завладя.
Какво ли има вътре в тебе,
което в други не видях?
Очите, косата ли, осанката ти снажна... ...

Уж нямаше
какво да губя
или така
изглеждаше
във този миг. ...

Старите легенди проповядват,
че виното не става на вода,
че истинската обич побеждава
и тежката раздяла, и смъртта!
И нашата любов като легенда ...

Той е там.
Той е сам.
Очите празни са,
в гърдите рани са
и не чувства, ...

По керемидите луната си отива.
Петелът е разгонил и звездите.
Сукман от мляко в рожбица прелива,
а то със плач потрива си очите...
По керемидите луната си отива. ...

Сънувах смачкан слънчоглед ...
Искрящо злато - цъфнал слънчоглед,
дори не мога погледа си да откъсна,
възпяван е от не един поет
и чрез ръце зографски е възкръсвал. ...

Разберете се по мъжки
Подарих ти сърцето си преди много години и
макар и ранено,
то още е твое...
А пък твойто, горкото, ...

И как боли, когато с друга си ти!
И как боли, когато до мен не си ти!
И как боли, само ако знаеш ти!
И как боли, когато сърцето се свива и тихичко мълви!
И как боли, когато тъмнината наближи! ...

Открехвам вратата на малката църква,
със сводове ниски, от камък стени.
Вътре ме чака история страшна,
написана с кръв и много сълзи.
И сякаш долавям воплите жални ...

Неизбежно се случваш във петък.
И ми е някак различно.
Ти отдавна изгуби сърцето си,
но още сънуваш облаци
и вечер прегръщаш миражи. ...

Кавър на едно много любимо мое парче.

Ако си мислиш за мен,
както аз за теб,
тогава бързо ме вземи
и в прегръдките си
мен задуши... ...

Поспри се до олтара ми -
безбожен е,
но ти
кога си вярвал в нечий Бог...
Една свещица запали - ...

В ден, когато той просто е барабанчик на думите,
на ранените кораби посред залив безлунен,
на реките, дълбали тлъстоглинни дерета,
на откритите кошове за звездите - дърветата,
на парцалите крясъци на невидими птици ...

* * *
Цъфне сливовият цвят,
после - вишневият и...
детето - порасне.

Душата ми усмихната и нежна
се рееше свободна като мисъл,
полюшваше са бавно и небрежно
като балон от вятъра понесен.
Не знаех откъде е тази сила, ...

Продължавам.
Въпреки всичко,
което ми причини.
Въпреки начина,
по който ме отхвърли ти. ...

Всяка сутрин рано-рано
златното цветче поглежда.
И към слънцето засмяно
то главицата навежда.
Грее златното глухарче, ...

Щ е се върна, мамо
Тръгнах, мамо, по света.
Не мисли, че съм сама.
С мен е черното море.
И добруджанските жита. ...

Умряла съм
и никой не разбра,
със пълни шепи жито си раздавам,
приемат го с усмихнати лица,
рецептата за спомен им оставям. ...

Опитах да рисувам
по кожата ти бяла.
Да те откривам бавно
сред палитра ласки.
Цяла. ...

На теб, моя изгубена нежна мечта,
ти, който ме обичаше повече от всичко,
искам да кажа две-три неща,
защото, ти вярваш ли, аз те обичам.
Още една вечер, постлана със спомени. ...

Къде е градът ти
от светлини?
Къде са червеното
и бялото,
и синьото? ...

Къде се запиляха песните
и пляските.
Поляната със ириси слухти.
Дали хероите пораснаха,
или са просто с две уши. ...

Станала рано зарана
нашата Меца-Мецана.
Бъчвичка за меда взела
и към бърдото поела.
Стигнала Меца... до дряна, ...

Седя и гледам звездите многобройни
и мисля, правя равносметка
за мойте дни така студени, понякога и знойни,
за живота си на птица в клетка.
Много пъти чувствах се точно такава, ...

СРЕБЪРНА КАМБАНА
"Тунджа! Тунджа! Аз оставам тука
като остра сабя във брега ти впит"
Петър Гинчев
Аз виждам в твоите очи Балкана, ...

Незримите очи на вечерта сякаш се бяха втренчили в нея. Тя усещаше, че един друг магичен свят се опитваше да измести вниманието ù към себе си. В този свят невъзможни неща нямаше. И Ая му се отдаде напълно.
Не можеше и не искаше да се бори с него. Усещаше го толкова близък и уютен, че протегна ръка к ...