Чувствали ли сте понякога така, като да сте зациклили и да не можете да намерите изход от лабиринта? Не знам дали сега се публикуват едни такива занимателни игри, в които ти е посочен входа на лабиринта и ти трябва да намериш изхода. Като дете много обичах да намирам края на лабиринта и винаги стига ...

Всичкото просто си Ти...
(На Игн.)
Чаках да се върнеш през неделите.
Неангажиращо те клех и дълго мразих.
И по заблудата - алея на разделите, ...

Искри - звезди
омая
ухания
пролет
на диви сини ...

Като минеш покрай черквата,по-точно двете черкви - старата и новата - те са една до друга,в един двор, защото така са решили - да запазят и старата, съградена от стари майстори... Та, покрай черковните зидове, от следващата разкръстица, се хваща нагоре, къмто баира, дето се зеленеят полите на западн ...

Ох, главата ме цепи...и кръста...
Днес не си и показвай носа!
Днес света ми е страшно задръстен,
а крилцата – във черно висят.
Щом боли, има нещо във нея. ...

Ти си дяволско семе проклето.
Черна чума със болки най-зли.
Всичко вече ми беше отнето,
ала ти пак не ме пощади.
Твоят смях след победа отваря ...

Утро на село
Тишина и покой,
слънцето изгрява.
Морето диамантно
на брега припява. ...

Не пониква след тебе пшеница,
в черно ходи, днес - тази душа,
отлетя надалече Жар Птицата,
само в лятото - с мен беше тя!
Аз не исках фалшиви надежди, ...

Малка къща сред полето,
минало оттам мишлето,
гледа - къщата добра
със прозорче и врата.
Може в нея да се презимува, ...

Безумно чувство
Това, което изрекох,
е нещо, което чувствах.
Това, което чувах,
е мълчанието ти след това. ...

Стопи се снегът.
В пълноводната река
плуват облаци.
* * *
Дъждът се изля... ...

Една жена, с глава високо вдигната,
подмина ме случайно онзи ден.
Така спокойна, стилна и усмихната,
запали любопитството във мен.
И не защото беше тъй красива, ...

От много отдавна не бях отваряла тази кутия. Бях забравила съдържанието ù даже. Отворих я и спомените се върнаха.
Ето цвете, вече без аромат, но като го взех в ръцете си, почувствах топлина. Беше ми подарено от едно момче, много, много отдавна.
Ето камъче от хайдушката пътека. Така се наричаше пътек ...

-Алекс, трябва да почиваш... Трябва да лежиш. Затова ще го направя аз - тя го докосна по носа - Изобщо не приемам възражения! - стана от леглото, облече си халата и отиде в кухнята. Пусна кафе машината и се замисли. Нощта бе невероятна! Като в приказките! Но Алекс не бе за нея! Та тя бе една бедна х ...

Изстинали и тънки пръсти,
сплъстена и почти опадала коса,
а в очите толкоз огън
и желание да спрат смъртта...
Завивката небрежно бяла, ...

това че ми се случваш
е съвсем навреме
съвсем преди да угася петното
което на таваните ми
нощем стене ...

Д-р Ведрев и сестра Фръцкова за малко да се сблъскат в партера на клиниката. Тя сякаш беше изскочила от модно списание за старши медицински сестри. Поздрави Ведрев с ослепителната си усмивка, напъха му някакви листи в ръцете и весело добави:
- Това е програмата за днес, вътре е списъкът с трите имен ...

Кръгче дим, а зад него стои учудващо красиво лице.
Имаш ли огънче? Пламъкът гори, цигарата се запалва, приказката се получава. Аз говоря, а ти довършваш. Няколко думи, а вече все едно се познаваме от малки.
Пламъкът гори, а ние говорим колкото можем пред входа. Очите се усмихват, устните ги следват. ...

* * *
С разперените парашути
на облаците
се спуска лятото
над легналия в ниското Троян. ...

Искам слънцето да гушна,
да ми стане много топло.
Като вятъра да литна,
да ми е свободно, волно.
Искам си в очите радост. ...

Слънце светеше, залезе.
Дъжд валеше - преваля.
Два дълбоки колореза,
чак до горната земя.
Като кукувица скрито ...

Глухи сиви тътени.
Вълни в прибоя вият и беснеят.
А аз съм сам в моята риза -
тъмна и унесена.
Светлини подир сирената. ...

Отново днес си заминавам,
отново тръгвам надалече...
Мъчно ви е, знам и съжалявам,
не искам да ви наранявам вече...
В живота ми така се случи, ...

В хладна вечер над града
вятърът надул бе боен
рог и мълнии в нестроен
хор си лееха гнева.
Влязох в храм един достоен, ...

За кой ли път леглото ще е хладно;
За кой ли път ще бъдеш сам.
За кой ли път небето звездно
ще е единствен спътник в съня.
За кой ли път сам ще се покриеш ...

Лазиш по целия ми ум
и там си свил гнездо от думи
и като някакво виенско колело
рисува то онези спомени,
които не искам да забравя. ...

Не искам да повярвам, че си грешния
(но някак си не ми изглеждаш правилен).
И вярвам ти... и вярвам безутешно
(а всъщност хич не заслужаваш вярване).
Те - думите ти, още ме вълнуват ...