Пред тебе само мога да говоря,
пред тебе само казвам това,
че чувствам странни рани,
породени от чувството на любовта.
Не мога да опиша как се чувствам, ...

Голи поля,
окосени треви,
обезлюдено място,
весели спомени,
щастливи деца, ...

С топли багри планината,
ето – цялата боядиса.
И с палитрата богата
вече към полята слиза.
Храсти, дървеса, тревички ...

За първи път, за ПЪРВИ път в живота си усещам, че не ми пука за хорското мнение.
Напълно съм сериозна.
Огледалото и аз срещу него. И:
Welcome to the planet.
Welcome to existance. ...

ТАМ НЯКЪДЕ
Там някъде, в светлините
на дансинга и на бара,
танцувате или седите
с догарящата цигара... ...

Рисувала съм те милиони пъти,
с бои, с сълзи, с каквото съм намерила.
И търсих следите от дъха ти,
сама забравила да дишам във безвремието.
Рисувах те в натюрморти и пейзажи. ...

Помниш ли ти, обич моя,
думите ни, шепнати в пороя
и обещанията, по-ценни и от злато...
Защо това бе последното ни лято?
Ще простиш ли ти лъжите, ...

- Ти ли си?
- Как ме позна?
- По стъпките, толкова са тихи...
- Кога дойде?
- Аз винаги съм тук... но ти не ме чуваше... ...

Август задряма в тополите,
гроздето стана на мед.
Даже мъхът не оспори
новия, по-зноен ред.
Миг или вечност ще трае ...

Ти който си над всички
И можеш всичко на света
Ти който ни даряваш с обич
Със Слънцето и с Радостта
Ти най-далечен и най-близък ...

Мрежа от думи
изплетох за смисъла.
Хванах го. Нищо...

Стоя пред теб, но ти си мълчалив.
Отричаш безсърдечен тази среща.
Отправям поглед, пълен с доброта,
потъващ в празните очи насреща.
Разделят ни полярни ветрове ...

Скърцайки като капризна панта,
вятърът свисти във планината.
Есента изтърсва свойта чанта
от праха и от листата.
Във торбичка шарена, пазарска ...

ДО ЗНАЙНИЯ ТУРСКИ ВОЙН ЮЗЕИР ИЛИ В ПРЕГРЪДКАТА НА ПОЛУМЕСЕЦА
Ненапразно някои български граждани на майчин език с ирония наричат държавата си Абсурдистан, други, без ирония – Булгаристан. Преживяхме твърде много абсурди в тази държава, доживяхме и последния: частен паметник на неизвестния турски вой ...

Прошепти ме...
Ще попия твоя шепот и ще дойда озарена.
Посрещни ме...
С цялата ми любов, в сърцето ми стаена.
Допусни ме... ...

-Ела бързо! Ела да гледаш !
Влизам. Гледа телевизора и вика:
-Твоят приятел!
Присядам до нея.
Да, той е. Стар приятел. ...

Небето е надвиснало над мен
и сякаш всеки миг ще ме притисне!
Сърцето ми е свито в плен
и страх ужасен дебне мойте мисли!
Къде да те открия в този свят!? ...

Напук
Повече приятели, повече смях,
а телефонът тихо мълчи.
Да те потърся не посмях -
нали това са мойте мечти. ...

В полунощ ще пристигаш на пръсти,
да не будиш тревите заспали,
с осветена вода да поръсиш
на мечтите ми всички скрижали.
В полунощ ще те чакам гореща ...

За първи път вълчицата разбра,
че всъщност тя е нещо друго,
когато гълъб пощенски
изпрати ù хабер... за обич.
Най-белия очакваше... ...

Да те прегръщам искам – да не спирам:
сърцето ми за миг да не боли!
Животът е реална земна сила,
а в него най-красивото си ти! –
притегляне, по-силно от мечтата, ...

Суетим се от изгрева още
до мрак,
не посядаме даже
да чуем живота.
През глава го живеем ...

И без мене този сайт живее,
толкова голям и талантлив.
Други думи в дланите му греят.
Други стихове го правят жив,
а поезията мощно диша, ...

Няма носталгия носи нощта.
Остър - Октомври оголва пръстта.
Просяк протяга прокъсан каскет.
Рижи рояци се реят без ред.
Свири свирепо студен суховей. ...

Денят утихва в ритъма на две сърца,
заключено в прегръдка, времето замира.
С възторжен плам затопляме нощта,
любов неутолима от нас извира.
Бавно сребристата луна изплува, ...

Мрак се спусна над селата
и звездици като злато
блясват тихо над всемира
и нощта под тях се сбира.
Само котката писана ...

ВЪПРОС
Хъшове мои, момчета невесели,
някога нямахме хубави мебели.
Сядахме всички край масата стара,
за да делим подир думите хляба, ...

Балада за спрелите часовници
Parla piu piano e nessuno sentira…
Ш-ш-ш-т...
Наслади се на фиктивния залез заедно с мен. За последно! Замълчи!
Нека остане между нас. Нека остане в нас. ...

2009г.
Сержант Грегъри вдигна бинокъла към очите си. Приборът беше тежък и неудобен, но Грегъри го предпочиташе пред системите от камери и монитори, които ползваха повечето подкомандири. Така можеше да види нещата със собствените си очи, освен това се избягваше дори и минималната вероятност срив във ...

Не ми липсваш. Ти винаги
си във главата ми. Топлиш ме
като зимно одеяло.
Добре ми е така, в одеялната
прегръдка. В ума ми си ...

О Р И С
Посвещавам на всички вас, мои братя и
сестри по перо, и ви поздравявам с
празника на поезията - 1 октомври!
Търкаля нагоре своя камък поетът. ...

Panik – Keiner merkt es
Es sind Narben vom letzten Tag,
lange her doch noch täglich da.
Keine Heilung die wirkt
der Schmerz pocht. ...

Едно стихотворение на два братски езика. Част от него се роди на български, а част на руски. Даже не зная кое е оригинала.
Между светкавицата и гърма
Дойде при мен объркана и непозната.
В лодка на съдбата сред езеро мечти,
със светкавица ярка омагьоса душата, ...

1.
Протегнатите ми ръце
от очакване отмаляха...
Чакам вече толкова тъжни
и безрадостни зими. ...

HOLD ON TIGHT
На всички мои първи любови
... Hold on tight to your dream
Hold on tight to your dream
When you see your ship go sailing ...