Мрежа от думи изплетох за смисъла,
търсих напразно. Фалшиви следи...
Чаках те дълго. Ти беше написала,
че животът е сън, но реално боли.
В самотните нощи четях философи. ...

Във синя тишина денят се ражда.
Непредвидим и жаден. Устремен.
Разкъсващ облаци от тази жажда -
нетърпелив, за да се слее с мен.
Посрещам го. Приемам го с въздишка. ...

Помня усещането, когато косата ти минаваше през пръстите ми,
помня също и аромата по врата ти...
Това усещане все още влияе на мислите ми,
ти ми казваш „ За това виновна си си само ти”.
Играта ти горе-долу ме устройваше ...

"Може би съм грешна и коварна,
може би сред път ще се сломя,
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице, Земя!"
Е. Багряна ...

Най-накрая и аз се сдобих със собствен апартамент. Заветната панелка – една от десетте най-разпространени мокри соц-мечти навремето – вече е моя. Вярно – гарсониерка, но кой ти я дава! Като ми писне да се правя на социално животно, заключвам се и после с войскови подразделения не могат да ме изкарат ...

Детството в дрешките стари,
плахо наднича зад ъгъла...
Скочило всички дувари,
минало много по пътя си.
Милото, тихичко крие се ...

Безсъница
Часът е два. Защо не спиш?
Зеленото на скайпа ти потрепва.
И ти ли като мен звезди броиш,
и като мен ли самотата те обсебва? ...

Отвори сърцето си - ще видиш своята къща.
Отвори сърцето си - ще видиш своя дом
сред света банален и цинично смръщен,
но няма да изпитваш самота.
Забързан между капките дъждовни, ...

Един мой приятел, към петдесет
се ожени за двайсетгодишна.
Злобните започна да ги тресе,
че нищо не струва, че тя си е нищо.
През чужди очи, придирчиви и строги, ...

Сияяние от бяла светлина,
откъсната в море от сложни мисли...
Вихрушка дива търси свобода,
нормална логика от чужди чувства..
Коне препускат, стенеща земя, ...

Целувах две нектарени зърна,
с език разгарях влажно лоно.
Астарта диво виеше снага,
Едем умората прогони.
Помня, стенеше с гръб към мен, ...

Понякога съм много тъжна,
събрана във отронена сълза.
Помръкнала е тази нощ душата,
изгаснала поредната искра.
Обърната навътре в дълбината, ...

Изповед
Затворник в собствения си дворец,
дворец, пълен с тайни.
Скривалището на безжалостен творец,
творец на болка и мъки безкрайни. ...

Един замръзнал спомен за поема,
студени думи, черни като смърт,
Човек! Привикнал все да го превземат,
попаднал във безкраен водовърт.
Заровени мечти, покрити с мантии, ...

Сухите листа въздишат под нозете ми –
със тъга отричат лятото,
всичко пожълтяло вече е обречено –
ще остане само вятърът...

Ретроспекция:
Не си тръгвай.
Присъждам ти една изразителна любов. Приписвам ти отпечатъците, които ми остави.
Боядиса чувствата си и внимателно ги отрази в мен.
И си тръгна. ...

Завинаги в моите мисли...
ще превръщаш залеза в утро,
ще оцветяваш в синьо дните
и ще правиш усмивките искрени.
Завинаги дълбоко в душата ми... ...

Звяр ужасен нощем скита
там, по горската пътека скрита.
И във мрака чер подуши
да се скитат хорски души.
- Кой във сенките се крие - ...

Има я,
в мен е стаена.
Начупена нежност,
с години таена.
Нещо не стига, ...

Случайност ли?! Бе само миг...
И не случаен.
Някъде във теб съм.
Притихнала, във сянката на
слънцето по пладне... ...

На покрива на къщата сложиха петле. Едно такова особенно петле - ветропоказател. Метално, оцветено в красиви цветове. Все се въртеше - ту наляво, ту надясно. Изобщо, въртеше се. На всички посоки се въртеше.
Долу в двора живееше семейство от петел, кокошка и малки пиленца. От известно време кокошката ...

Дълго се опитвах да те зачеркна,
да се отърся от теб,
да те отсека,
да те унищожа.
Не успях. ...

На утрото всички станаха рано и тръгнаха към Света Петка. Само вуйчо Михо остана вкъщи. В църквата беше тихо. Презвитер Груйо стоеше до олтара с молитвеник в ръка. Гласът му звучеше напевно. Всички погледи бяха насочени към него. "Ний, твойте недостойни - започна той. Мили Господи. Като получихме не ...

Имало едно време...
Това бръмчене е ужасно.
Звук на щори и криле.
Мухи се ловят с мед.
Чаят ми е с мента и жасмин. ...

Никак не е късно, моето момиче!
Никак и никога!
Само кога изнесат човек от къщи, така викаше моята леля, само тогава вече нищо не можеш да направиш. И да скимтиш, и да подсмърчаш, и да се вайкаш, и косата си да скубеш. Нищо! Та като те слушам сега, ти се чудя на акъла. И на оня серсемин, мъжът ти, с ...

Минавам случайно оттук. Позната тиха уличка, пресечка на главната. Сградата на ресторанта на Мито Пилето.
В тоя ресторант...
Преди години беше. Как бързо изминаха. Бях редовен посетител. Познаваха ме от гардеробиерът до управителят. Сервитьорките не си тръгваха без богат бакшиш. Дори и тия, които не ...

Panik – Kinder
Ist es nicht krank ?
Ne Google-Suche kostet so viel Energie,
wie ne Lampe, die brennt, und das 20 Tage lang.
Ist es nicht krank ? ...

Слънце есенно позлатява
вятър полира
храмови куполи
звън на безлистни камбани

на Мариники
Слънце, слънце, искаш ли
да се разделим?
Ти ще станеш приказка,
аз ще стана дим. ...

Dragana Mirkovic - Oprosti sto ti smetam
Ti se cudis sto me opet vidis,
sa suzama na umornom licu.
Odavno se mi videli nismo,
ali ti si jos u mome srcu... ...