Искай слънце и аз ще ти дам -
искай само, което го мога!
Искай огън - не искай тамян,
искай вяра, щом идваш с тревога!
Искай полъх, по-нежен от бриз, ...

Триолет
Мен ми стига и малко дори,
за да бъда щастлив и усмихнат.
Думи няколко -- нежни, добри,
мен ми стига и малко дори! ...

Под синия чадър на есента
намират суша гълъбите млади,
дъждът е дребна, сребърна роса,
бродираща небесни листопади.
Приличам ли на есенно дърво? ...

Не мога да мисля в момента
макар, че с молив съм в ръката.
А искам за теб да изпея
най-нежната песен, най-свята.
Знам, мамо, каквото и да стане ...

Обичам те,
когато си мил,
когато с усмивка,
ми сваляш звездите...
Обичам те, ...

Има хора, които просто умеят всичко това.
Да искат безотказно, безапелационно, почти безпардонно…
Но все пак с основание.
И дори се оказва, че го правят с НЕЖНОСТ!
И получават. ...

Видях ги!
Пред кофите с боклука...
и гледката ужасна бе!
Одрипани, одърпани...
Оръфани, омърляни... ...

Надеждата умира последна
Вярата ми в теб изчезна
след толкова много лъжи.
Любовта ми към теб угасна,
душата ми смъртно рани. ...

Из „Случки на втория етаж”
Заешка кръв
Хирургът д-р Михо Михов беше приключил със задачите си за деня, участвал бе в операция и половина и сега, в края на работния ден, се отправи към хирургичния кабинет на поликлиниката. Неговият часовник "Омега" показваше точно 13.45. Той не беше на кабинет, но об ...

Войната с хлебарките
Хлебарки! Като чуя тази дума, направо изтръпвам! Представям си малко кафяво, мазно същество, което пълзи около мен и е с цел да ме полази. Ужас! Ненавиждам ги, а ми казват, че тях ги е страх повече от мен. Не искам и да чуя! Имам една съученичка, която щом види, че момчетата от ...

На мама, която никога не ще забравя.
Под плачеща върба една скамейка,
а срещу нея - паметната плоча.
Пълзят в небето облаци-жалейки
и над балкана крепове проточват. ...

Още малко!
Търпи, постой, помълчи!
Много време,
лъжи, клевети, крамоли!
Спирам тук! ...

11.11.2009
Така си ме искал...
Така съм те искала...
От лунния ти прах да вкуся...
Така си орисан... ...

Сън сънувам, че луната
тази нощ не ще изгрей,
само слънце във позлата
над съня ми ще узрява,
ще стопи с лъчи сълзите, ...

Небето преди изгрев,
осеяно от цветове,
с конци сиви, червени
шарена черга преде.
Слънце с лъчи я пробива ...

Хвани косите ми във шепа, бурно,
и остави без дъх да изкрещя.
В очите ми да се покаже влага,
да се напълнят устните с кръвта.
И огънят, горящ във мойто тяло, ...

Сама сред пустошта унило чакам,
с ръце, присвити пламенно във скута,
във тях парче хартия ядно мачкам,
очите ми сълзят ранени, с повик на кошута...
С походката на балерина във мечтано кралство, ...

Здравей и сбогом, миг красив.
Живот. И стихове на скришно.
Повтаряй само: нищо си
и изтърпи да бъдеш нищо.
Да бъда нищо... Ала в миг ...

О, дом, в който си почивам,
когато всичко в нас заспи...
Аз чувам влакове летящи
и слушам песни на щурци.
О, дом, в който се възраждам ...

Животът на червея е еднообразен, сив и изпълнен с безличие. Всеки един момент е подобен на предишния до самата смърт. Лишен от емоции, идеи. Лишен от смисъл.
Сам по себе си червеят не се отличава с нищо от останалите. Няма очи за света около него. Пътят му е изграден от множество тунели, които рядко ...

Така се случи,
не се получи.
Авансово приключихме
с шампанско и сълзи.
Дано да се познаем ...

На тротоара – легнала дъга
от сухи листи с вятъра отронени.
Палитра на художник през нощта
рисувала е тъжно по бетона.
Перчемът рошав облак белоглав ...

Знаеш ли как боли?
Знаеш ли как боли,
когато нараниш ме,
когато обвиниш ме,
след като несигурен си ти, ...

сега никой не знае дали съм жива
котенце тук ли си
мяу отвръщах и Той пъхаше език в устата ми
а пръстчето си надолу и все забравяше да се съблича
после умирах от щастие-нещастие ...

Беше градско куче. Живееше в дом. Имаше добри стопани, които се грижеха за него. Живееше добре, даже щастливо живееше. Беше като член на семейството. Беше, докато един след друг стопаните му си отидоха от този свят и то остана само. Само и на улицата. Тя беше непозната за него. Забързаните коли с те ...

* * *
Когато умра,
духът ми ще влезе в къщите ви
да си вземе с вас последно сбогом.
Тогава ще види вашите болки и радости, ...

Задъхана, сред палми анемични,
оглушала от флaменко забравено,
задръстена от езици различни,
сред атлантически вълни, прехвалени,
под слънце, късно-залязващо, ...

„Че без мазолести ръце,
Човечността си ще загубя”
Борис Борисов,
"Пухкава заплаха"
Небесните ангели често поглеждали към Земята. Някои плачели за болките на хората, други им помагали да облекчат труда си, а трети заселвали сред тях, за да разберат как живеели и от какво имали нужда. Когато идвало вр ...

Любов от пръв поглед.
Разряза глупавата ми способност "оценяване".
Остави ме без мисъл и без дъх.
Дори не бях видяла малките кафеви точици в очите ти,
видях движения ти заразни, покориха сърцето ми ...

Тежко е да имаш човек до себе си, а километри да ви делят, макар и разстоянието да е малко - пак пречи. Тежко е вечер да искаш да си с любимия, гушнати под завивка, но да не е до теб, а само да си мислиш, че е така. Тежко е, когато си в труден момент да искаш да споделиш болката с този човек, а той ...