1.
В тъмния коридор се криеха сенки, гънеха се по стените, покрити от тъмна и ръждива боя, сполучливо размазана като петна стичаща се кръв. Сенките се сливаха с кръвта, правейки следите ѝ като от кървящи рани.
С тихи стъпки, почти недокосващ гладките дъски, Рик се отправи към тънкия светъл процеп, о ...

КОЛЕНИЧЕНЕ
След любовта без дъх нозе препъвах...
Прегъвах крак пред паметници святи!...
Глава прекланяш, чувстваш как кръвта ти
в галоп препуска по безкрайна връва!... ...

Ти помниш ли какво си обещавахме,
когато под разцъфналите люляци
вървяхме двамата - единствени в света,
замаяни от толкоз много щастие.
Какво ли се прекърши вече в нас, ...

Не си отивай. На колене те моля.
Познаваш ме – пред никого глава
не бих склонил, пред тебе – да.
Не си отивай... всичко мое.
За моите думи сякаш глуха, ...

Тласкан от нуждата да бъдеш щастлив,
ровиш с алчни пръсти
в казана от човешка пъстрота.
Избираш жертва - първа, втора, трета...
и превръщаш я в своя мечта. ...

По устните ми – сладко от смокини,
като целувка от несбъднат сън,
в градината лалетата са сини
и с пеперудите танцуват вън.
Очите ми са толкова прозрачни, ...

Театър на абсурда
Той чака да коленичи тя в пепелта
и прошка да моли с протегната
изнемощяла ръка.
Сълзите в две хлътнали от страдание очи, ...

Мими има си градинка!
Сутрин, като се наспинка
и, нарамила мотичка,
право при лехите тичка.
Че лаленца, теменужки ...

Времето за чувства
спряло е без давност.
Спри да ме обичаш,
аз не съм реалност!
Искам да ти кажа, ...

Ето че в ранната утрин, очаквайки изгрева, сядам да ти пиша, защото сега е тихо, всичко е притихнало в очакване на новия ден, който се ражда от морето...
В розово-жълти облаци небето се къпе и вятърът във него спи...
Крясък на чайка, политнала към светлината към слънцето се възвиси...
Аз сякаш те ви ...

- Понякога - започна Сянка. - Трябва да направя грешка, за да постигна това, което искам.
- Ахаа - проточи Ко Та Рак.
- От друга страна - намеси се Гар Ван. - Понякога трябва да постигна това, което искам, за да направя грешка.
- Ахаам - отново изахамка котакът.
- Разбра ли? - попита го сенчестата. ...

Соколът летеше, високо нагоре.
Правеше кръгове – беше на воля.
Соколът летеше, всеки го гледа,
а охлюви нисичко долу бяха проклети.
Птицата кацна на висока скала, ...

Само рамо ми стига, да мога
всички сълзи да изплача.
До гръдта си - трепереща струна,
да гушна приятел във здрача.
Даже и глас ще ми стигне ...

(по мотиви от народния фолклор)
Смрачаваше се. Луната показа бледото си лице и хиляди звезди обсипаха небето. Генчо, чобанинът на село Шишенци, беше прибрал овцете в лятната кошара. След като вечеря и посвири на кавала си, той полегна на поляната. Загледа се в небето и се опита да различи няколко съ ...

До изгрева ще се отвърнеш три пъти от мен
и първите петли ще ме изплачат,
защото трийсет сребърни луни
е струвала цената на палача.
До сутринта аз вече ще съм дан, ...

ДУША
Душата ми не стана есенна -
тя търси във всичко летен сезон.
Не иска златните кестени.
Жадува за слънце и свой дом. ...

Ключ за сърцето намерил,
всеки ден ми се случваш.
Палиш червени огньове,
буйно гориш и със сила.
Раждат се в мен ярки звезди ...

Те, стихчетата, са на път.
Когато дойдат, ще ги кажа.
По-дълго нека повървят,
Да се отъркат ó пейзажа.
Аз повечето си ги знам, ...

За теб е моята усмивка и страстна целувка.
Препуска горещата нощ към ласките на зората,
превърнала телата ни в божествена милувка.
Вълни от щастие докрай изпълват сърцата.
В очите ти, езера бездънни, прочитам съдбата, ...

Глава 15 - Мисията
Сряда се очерта специален ден. Отивахме на отговорна мисия в Солун. Ракия срещу лекарства. Светлин се съгласи да ни хвърли с „Пежото" до там, и с дядо вървяхме из селото да събираме една по една поръчките. Всеки даваше списък с лекарства, които му трябваха и връчваше туба с ракийк ...

Гълъби храних, по обед, във парка.
Търсех си сянка. Търсех и тихото.
На единия, на крачето, пръстенче мярнах,
блесна искрица и започна се стихото...
Раздадена обич в буквички три... ...

Месец май е месец на младите хора. Които са готови да се втурнат към ”истинския” живот. Който е на границата между виковете им ”десет, единадесет, дванадесет, ураааа!”, трескавата подготовка за бала, абсолвентските вечери и чувството, че вече наистина са пораснали и всичко хубаво им предстои. Но тов ...

Изплезиха езиците двуостри
"народни" дъщери и синове.
Пред избори не може да се пости!
За кокала е битката въобще.
Един през друг залагат си капани ...

Дните ми се точат -
монотонни, сиви, равни,
дните ми са низ от многоточия...
безверна съм... и жадна.
Душата ми е мост ...

Сънища
Ще прошепне от нейде щурчето
онзи забравен сонет за деца,
дето скитали слети в полето,
и събрали двете сърца. ...

Разпилей ме
Днес беше краят!
Реших! Ще се махна!
От тебе,
от себе си, ...

От какво се боиш?
Какво взема ти страха?
Самотните минутки ли, които броиш,
или тези моменти, които спират ти дъха?
Живей за мига, ...

21.12.2004 – дискотека „Индиго”, 2005 – журналисти умират чакайки бърза помощ, 2006 – сестрите Белнейски, 2007 – 2 момичета убиват и нарязват приятелката си, 2008 – Студентски град – пребито до смърт момче. Познато ли ви е?! На мен, да!
Това е България днес – ниски заплати, приблизително висока прес ...

Точно тази любов
Не с такава любов съм покръстен –
даром дадена, лесно приета,
дето идва при тебе на пръсти
и оплита в дантели сърцето ти, ...

Вплетени венците
в моето безмълвие,
отваряха вратите
на твоето безсъние.
В стонове от болка ...

Гореща страст - превърната на пепел...
Безкраят - сложен в тясна рамка...
Въздухът планински - с дим отровен...
Това със мен си сторил...
Поставил си ми ултиматум... ...

Нощта по дълъг коловоз
пътува в часовете малки,
а с нея и един въпрос,
от който почват всички свалки.
Безкраен виртуален свят, ...