Души осъдени сме ние,
родени сякаш за страдания.
И в книгите живот се крие -
писателю, даряваш ни послания,
достигащи до нас през дни, години, векове, ...
Някъде дълбоко във сърцето,
разкъсващ тъканта му от мечти,
страхът отровно стича се и ето -
безмилостно в душата корените си заби!
Отпечатъкът от кърваво мастило ...
Късна нощ е, полунощ вече мина.
Страхът не ми позволява да заспя...
Излизам на двора, там нейде се крие
моята болка, страх и съдба...
Дървото на двора в лъчи е обляно, ...
Новините гледам безнадежно.
Ръце подпрях във стола на глава.
И някъде се бях унесла,
чудех се къде и кой ни запозна?...
Дали направих с тебе грешка? ...
Мразя, когато се връщаш намръщен,
мразещ и себе си, мразещ и мен.
Мразя, когато говоря, а ти се обръщаш
и мразя, когато с омраза мълчиш.
Аз мразя, от тебе аз повече мразя ...
(Дори с риск да не се получи добра номинативна верига или да се получи тавтология, някои думи и изрази се повтарят умишлено по няколко пъти.)
Има нещо много елементарно и в същото време неразбираемо. Заобикалящата ни действителност. Тя е толкова проста, че ние не можем да я разберем. Може би защото ...
Не ме помни тъй нежно влюбена, не ме помни изобщо, ако искаш!
🇧🇬
Дали ми стиска да те барна пак,
лекичко да те докосна в самотата?
А ти да се престориш, че няма никой там
и някак си да спре за миг Земята...
Тайничко ще се прокрадна до сърцето ти - ...
МИЛОШЕВ
– Жив ли е още Милошев – попитах Адаша, когото не бях виждал от 10 години.
– Не знам – каза Адаша. – Голям образ.
Двамата замълчахме. Образът на Милошев изплува из битието или небитието и се заклати към нас.
В едната си ръка дългата фигура на Милошев носеше вечното си сако, а в другата – веч ...
За брака, папагалите и пурите
Седяхме с другаря Аврамов (викахме му така, защото навремето баща му бе член на ЦК) на маса, огъваща се от мезета и пиене. Бяхме разхвърляли по чиниите парчета луканка, филе, пастърма и суджук. Дебело нарязани, та като ги хапнеш -да ги усетиш, а не като тия ресторантски ...
Мрак. Лека мъгла се стелеше ниско над земята. Тишина. Гробна тишина. Храстите и дърветата правеха много добър параван. Така, даже и да минеше някой покрай оградата, нямаше да ги види. Потеше се като прасе, а беше адски студено. Клечеше като патка, не дишаше, а кракът му трепереше. Защо, защо го беше ...
Вярвай и смело напред върви,
не се прекланяй пред никого ти.
Научи ли се да гледаш нагоре?
Истините се раждат в простора.
Изпълни волята на Висшата сила, ...
ВЕЗИР
С камилски стъпки стъпвам, бавно, бавно!
И движа се аз славно, славно!
Чалмата ми е пищна, с тюркоази украсена.
Ще си поръчам аз и наргиле, и мизансцена. ...
Предизборно
Ако преди да се взреш в обектива на камерата
си погледнал в огледалото на душата си
Ако преди да застанеш пред микрофона на радиото
си отговорил на въпросите на дъщеря си ...
Отново ли се сърдиш на света?
Виновен ли е той, че не познаваш
стремежите си, своята душа
и миналите грешки не признаваш.
Отчайваш се от дребните неща, ...
СЪОБЩЕНИЕ
Вчера вечер натоварих фамилията в семейния миниван и запрашихме към Фичоза. След 18.00 ч. слънцето вече не огрява плажа и почти няма хора, но водата е стоплена от деня, а пустотата предполага хубава скара между камъните. Често през летния сезон там е нашият малък морски ресторант. Докато ж ...
Навън валеше. Дъждът отмиваше калта от улиците, локвите бяха безброй, а капките падаха безмилостно по земята. Всяка от капките имаше свой път, своя цел. Сякаш дъждът беше изпратен от някого, за да помогне на хората и да ги пречисти. Но никой не разсъждаваше така, никой дори не обръщаше внимание на в ...
Ти си силното вино, от което потръпвам.
Знаеш с колко и как... да разпалваш пожар.
Аз съм твойта малага.
И се пием на глътки...
Наш'та знойна въздишка пълни плътен бокал. ...