Ако тайничко се скрия
в полата на нощта,
дали ще забележиш,
че с поглед постоянно те следя.
Дали ще видиш погледа ми жаден, ...

Ти открадна всичко от мене без жал
и превърна живота ми в погребение пищно.
Ти, за някой всевишен - за мен протрит идеал,
за безверника всичко, за мене си нищо.
Колко дълги молитви отправях към теб, ...

В проблясък кратък
трепна светлината
по острието
в твърдата ръка.
Предсмъртен вик ...

Крадецът на свещи от църквата
не се е прекръстил на влизане.
Душата си, зла и протъркана,
наметнал е с кърпена риза.
Сърцето му, тъмно и кърваво, ...

През вековете на духовното си съществуване, въпреки своите лутания, горди възходи и срамни падения човечеството е формулирало общовалидни, непреходни теми. Сред тях без никакво съмнение централна по значение и емоции е темата за любовта.
Признавам, че от времето, когато започнах да осмислям постулат ...

Навсякъде са -
синьо-лилави,
красиви,
ароматни...
Мамят ме, ...

Аз си зная с кого всяка вечер се скитам,
колко летни луни наизуст преброявам.
Колко риби накарах без криле да политнат
и защо враговете ми все посиняват,
щом усетят морето - закачливо и плитко - ...

„Лапай, кучко, кокали!.."
Дядо Тоню Тъпанов
Бе, вашта мамка, пак ли побесняхте,
че лаете в душата ми среднощ!?
Аз срутих вече замъци и стряхи ...

... уморено отпускам
глава на леглото,
денят е приключил,
казвам си: Споко!!
Просто за малко ...

Изглежда срамно кораб да се прекатури.
Но ти поне докрай се бори, странниче.
И вече знаеш - има и несъкрушими бури.
По правило - в последното пристанище.

И ето пак - робиня на Ерато
наведена, с перо в ръка...
Сърцето ми със нейното в едно е слято,
душите ни - в една душа!
Тя сили дава ми да продължа ...

На М.
Метаромантично
Ще се влюбиш
и ще си доволна.
Ще полетиш, ...

Животът продължава...
Животът продължава...
И времето тече...
Зенитът му преминал
съкрушен, премръзнал, уморен ...

Гняв обзема моята душа,
броди из мрачни мисли тя.
От опасността не се боя,
която тропа на моята врата!
Като бик необуздан ...

Той не мисли, а се моли,
не предмети, а окови.
Той не свири, той ридае,
не вижда, не чува, не знае.
Не вика, не може, ...

Самотни нощи
Има нощи, в които
искал съм да вия на открито.
Зов към луната да отправя,
зов за женска ласка и омая. ...

Сутрин тихо се събуждам
и мислите за теб
ме докосват с мека топлина.
Когато ти поглъщаш
всички мои утринни мечти, ...

"Неусетно"
Някак неусетно заваля
и отми следите ти във моята душа
и някак стана леко –
сълзите, болката и теб ги няма вече. ...

С кървави пръски рисувам по тебе,
в очите ми се пречупва последният стон...
И се понесоха пера от крилете ù.
Не страдай!... като нея има още милион...
Не спомняй си полетите ù, ...

АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ (Изповед)
Мила приятелко, пиша ти изповед.
Три стари рани денят ми отвори.
Болката капе по белите листи...
С три по 100, казваш, да я преборя?! ...

ДА СПРЕМ ДО ТУК
Да спрем до тук.
Да върнем времето назад
и да започнем отначало.
Да забравим всичко, ...

капризна съм
като кашмирен шал на лявото ти рамо
все бутам възглавницата
зад леглото
забравям почерка на вятъра ...

Пролетният цвят покрива земята,
вятърът бавно го постила,
от много цветове се получава
пъстра, разкошна пелерина.
Дърветата, отрупани със цвят, ...

Кестените, кестените плачат с цвят
и поляните са пълни с маргарити...
Майсторе, очите ти горят!
Лудото ти вино е непито!
Сянката ù с обич си вградил... ...

Вчера публикувах тази творба, но поради това, че на потребителите които работят с Експлоер не им излизаше текста или мястото за коментиране под него сега я публикувам отново заради тях!!!
За да нямат тия проблеми занапред препоръчвам да сменят Експоера с Мозила, Опера или новата Гугъл Хром и то без ...

Падат листата ми бавно,
събери ги и пак ме
съгради.
С устни докосни цветовете ми,
ще падат, ала ти ги ...

Да спра да отмервам времето
с рифреша на пощата.
Да спра да се правя на хубава
за циклопа, следящ с равнодушие
как ден след ден се смалявам, ...

Закъсня…
вселената се счупи
и потече…
а те чаках,
исках те убийствено… ...

Из прегорелите от мараня жита
една ръкойка весело припява,
с нежност свива клас по клас в деня
жълти снопи със цвета на злато.
Далеко нейде глас се чува - ...

Виждал ли си...
Виждал ли си горяща Тишина?!
Такава съм, когато ме целуваш...
Виждал ли си празно море?!
Такава съм, когато ме напускаш... ...

Тук съм.
Със дъжда пристигнах.
С полета от бели облаци.
Боса съм... и малко потрепервам.
Чуваш ли кристалните звънци... ...