Когато бялото ми бяга
и розите отказват да цъфтят,
останалите притчи се изплъзват
и самотата в крайчеца
на устните ...

Ах, как искам времето да върна.
Радостта, надеждата с отворени обятия силно да прегърна.
Ах, как искам себе си отново да открия.
Като с магия всичката си болка аз да скрия.
Ах, как искам онази твоя усмивка пак да зърна. ...

„И душата ти ще вземе”...
(посветени щрихи на една емоция)
Изсипал се Раят...
на север, приятелю!
Господ удължил е земята ...

копнея за мигове
да сме двамата
истински
да ни слива
във звук ...

В навечерието на Коледа
ние погребахме седем тела!
Седем нетупкащи вече сърца!
Това бяха - нашите мили деца!
Каква ще е тази Коледа сега? ...

За последната глътка от чашата със вино,
за последната сълза, изплакана там,
на рамото ти с виолетова въздишка,
за небосвода ни, хванат в капан.
За вълшебните мигове на блаженство, ...

Сълза за куплет
Не ме изпращай, моля те… не чу ли
как ме разстрелват стъпките ти в гръб?
Не виждаш ли, че времето обрули
плода отровен на покоя скъп. ...

Смъртта е тази, която мразя.
Смъртта е тази, от която се страхувам.
Тя е тази, от която се пазя.
За нея нощем кошмари сънувам.
Не може никой да я победи, ...

Пиша от морето. И съм гола. Това е за мен морето - свобода, кеф и тотално отпускане. Само дето напоследък все по-трудно става. По-често е стягане и яд.
Макар че се зарекох да не стъпвам вече на родното Черноморие, не издържах и дойдох... да видя докъде я докараха с бетонирането. Вече може би знаете, ...

II.
Киро се събуди и се опита да стане от леглото. Главата му тежеше така, сякаш в нея имаше нещо... нещо като спомен за водка, за такси, за стълби... До леглото си, както всяка сутрин, намери алказалцер и чаша вчерашна вода. Изпи утринния еликсир и вече почти можеше да се изправи. Потърка очи, проз ...

... Тази вечер залезът е сребърен.
Аз съм с много залези богат.
Васил Златарев
По залез II
Напълних погледа си с късен залез. ...

Казва ти, че те обича
и във тебе тя се врича.
Постоянно мисли си за теб
и за никой друг човек.
Мечтае с теб да бъде ...

Мъжът, който реже бодлите на розите,
докосва с език остриетата.
Разказва легенди на ножа си.
Украсява с кръвта си паветата.
След него цъфтят куп измислици ...

Твърде млада съм – това е причината викът ми да остава нечут. Хората са на мнение, че мрачните настроения, които ме обхващат, се дължат на изменения, типични за пубертета. Но въпросните настроения имат много по-дълбоки, неизследвани корени. Някъде там, вътре в мен, живее едно малко жизнерадостно съз ...

“Чисто логическото мислене не може да ни донесе никакво познание за емпиричния свят; всяко познание на действителността започва от опита и завършва с него. Твърденията, изведени по чисто логичен път са напълно лишени от реалност.”
Алберт Айнщайн
Началото на смисъла Глава I
Той беше изкуството. Беше ...

Измамни са очите ти -
измамен образ във нощта.
Измамни са ръцете ти -
докосваш други с тях сега.
Измамно е лицето ти, ...

Очите твои - слънчев лъч,
докосват нежно голата ми гръд.
А устните ти - розов цвят,
извивките по тялото следят.
Ръцете твои – падащи листа, ...

Искам да знаеш, че аз съм добре.
Сто пъти дневно не мисля за тебе.
Течен азот впръсках в свойто сърце.
Айсберг е, спряно е от употреба.
Искам да знаеш - купонът дрънчи. ...

Да можех аз, мамо,
във твоята къща
да дойда,
обувките прашни
на прага ти ...

играя на въже със сянката си,
докато те чакам да се появиш,
на бюрдора,
на паважа ми, където винаги играя дама със децата от квартала,
и на криеница, само в събота, обаче, ...

Никога повече фитнес
Южният парк е приятно място. Особено лятото. Зеленината гали очите ти нежно като милувка на дете и сваля поне половин диоптър от късогледството ти. Ароматите на цветята се борят за надмощие и са разнообразни като тези в кухнята на петзвезден ресторант. Да не говорим за песните н ...

Прочетох...
Журнал за жената
Аз флиртувам, ти флиртуваш, той флиртува...
Всички флиртуваме. Някои повече, други – по-малко, някои умишлено, други - без да го осъзнават. Понякога целим кокетниченето да доведе до нова връзка, друг път просто искаме закачката да повдигне самочувствието ни и след това д ...

Минава времето в тъмнина,
месеци в измама и игра.
Без капчица ДОБРИНКА -
ограби беззащитната ми душа...
Сега е мой ред да ти кажа НЕ, ...

Пътят ме води…
А по него вървя на пръсти
и бързам
черната угар да премина,
да изброя птиците, ...

Той я погледна и видя жената, която винаги е търсил. Знаел е, че я има. Но никога досега не я беше срещал. Тя беше като от мечтите му – красива, чаровна, стилна. Леко притеснена. Може би от него. Свеждаше поглед и се усмихваше. Харесваше ù това, което той говореше, как изглеждаше, маниерите му, погл ...

МЪЖКИ ШЕПИ
Легло постлах във мъжки шепи -
блажено в него вечер да заспиш.
Със ласките на пламенния шепот -
трептиш в греха под старите липи. ...

МОЛБА
Отиваш си от мен... отново.
Нищо няма смисъл между нас.
Сринати са всичките основи,
а думите – останали без глас... ...

В една измамница се припозна
и устните ти бисери шептяха -
с илюзията на нощта се губеха.
Под пълни луни, сгушени на кълбо върху пейки
замечтани,опиянени от аромата ...

Живи въглени
Пепел с ръцете се не рови!
Въглените живи са в нея!
С ревност душата си недей трови,
учудено не питай защо беснея! ...

(Принесох в жертва свойто недолюбване.)
И своето пътуване нататък
по вятъра изпратих.
Разсипах огнена жарава
под краката си... ...

бутилките подрънкват
наместо
сребърни звънчета за крака
във ритъм на индийски танц
забързаните стъпки ...

Тръгвам... и погребвам всички чувства,
които не успях навреме да ти дам.
След мен дори следа не остава -
дали напред ще продължа?...
Не знам! ...

Там,
на ъгъла,
на крайчеца
на тъгата -
тюркоазно ...

За моето любимо място във света...
Така ми се иска
да си открадна още моменти от там!
Така ми се иска,
но дали ще замина, не знам! ...

Съждение 2
Рефлексите, заврени вътре
още от Камбрия,
ни превръщат всеки ден
в рамапитеци... ...

Самотният Дъб
Самичък той израсна
в полето, ето там,
самичък той порасна,
сам, сам, сам. ...