Проблясва в гласа ти сълза...
Ти мислиш, че съм далече,
а аз пред прозореца на душата ти тихо стоя...
Скрита зад милиарди лъжливи деца,
със болка откривам колко лъжлива е ...

Облак бял
се превива от смях,
а от синьо
прелива небето.
От любов ...

Боли, когато съм без теб -
сърцето е обгърнато от лед...
Душата ми на пепел разпиля се,
в сълзи горещи, цяла, аз облях се...
Кърви сърцето, разцепено на две, ...

Живот като Виенско колело
Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето. - Eклесиаст 1:9
Живот! – Като Виенско колело...
Затворен кръг из вечните завои...
Отлетялото, което е било ...

ИЗБОРЪТ
Вече на всички е ясно, че тра­диционният опит да се спра­вяме с действителността, не ни върши работа, просто за­щото сегашната действителност не е статична. Тя вече не е набор от проверени идеи или влак, с който се носим по коловоза на едно научно доказано бъдеще. Действителност­та е динамич ...

Един ден е достатъчен,
дори минута, дори секунда,
една въздишка, небрежен поглед,
за да изпиташ и
да изпуснеш ...

''Страхът''
Знаеш ли какво е страхът?
Ти там, който стоиш встрани и гледаш,
просто гледаш и се смееш.
Ти, малко човече, малко и гневно. ...

П О З О Р
В България, в психиатричен дом
умря поет.
Незабележим угасна в дрипи -
премазан от цинизма на глупците. ...

Разтварям се в лъчите
на слънчева дъга...
Тя цветни нишки сплита
от обич, болка, истина и светлина...

Актьорът
на Веселин Вълков
Цял живот беше друг.
И играеше други.
Същността си нарочно забравил. ...

Сънуваше…
Вървеше нагоре по стръмната улица, бавно…Чакаше я. Подаде й малко пликче. Пое го и отмина. Не си продумаха, не се погледнаха, дори… Зави и все така бавно премина покрай множеството застинали лица. „Гробищата изглеждат странно през деня…” – пробягна през съзнанието й… Слезе долу, в ниското, ...

Малка Българийо, майко Българийо!
Малката рана най-много болеше.
Всеки по мъничко те предаваше,
Всеки по мъничко те крадеше.
Малко по малко - Бог да не види, ...

Безразличие душевно
запечатва нашата съдба;
лицето ни засмяно
повяхва с всяка изплакана сълза.
В очите пламък вече не гори - ...

Дъждовната жена пристъпва бавно. Вода се стича по лицето й. След нея - мокри стъпки. Тя не носи чадър, а има шапка. От широката й периферия капе дъжд. Тя никога не бърза, върви величествено, бавно. Хваща с мократа си ръка бравата на вратата, знае, че я очаквам. А аз я чакам с трепет. Винаги. Не обич ...

Защо си мислиш, че хората са лоши!
Те просто гледат себе си,
да им е уютно и приятно,
а другите да се спасяват.
На мен мислиш ли, че ми беше добре, ...

Няма нищо по-красиво,
от това, което идва търпеливо.
и за което винаги мечтаем.
Ние винаги си завиждаме,
и на Съдбата се обиждаме, ...

Споменът и Щастието
Самотен аз се чувствам без огъня и теб,
без нежния ти полъх, снегът във мен остава нестопен
и сега навсякъде вали в душата ми, морето е студено
и огънят отваря рани в жаравата на новия ми ден. ...

Солени бяха днес
морските пръски
като сълзите в гърлото,
давещи горчиво.
Кротките вълни боляха, ...

Помниш ли деня,
в който на моста се видяхме?
Ти хвана моята ръка
и заедно повървяхме.
Оглеждаше се нежно ...

Часовникът...
Сълзи капят по лицето
за пореден път...
Парченца се откъсват от сърцето -
от собствената ми плът... ...

С пеперудени крила искам да политна
от прозорчето на живота
Макар и самотно в небето
ще летя ще летя
към моята мечта ...

Милка Лазић-Нећу више бити твоја
Ниси хтео да ме волиш,
как сам хтела ја,
нећу више бити твоја,
никада, никада. ...

Cascada - What Hurts The Most
I can take the rain on the roof of this empty house
that don't bother me.
I can take a few tears now and then and just let them out
I'm not afraid to cry . ...

Коприненото ни духовно сливане
между земя и лудо цвете
е нежен сън, едно опиване...
За тебе пей сега поетът!
Душата ти изтича през очите! ...

Мое малко момче,
мое палаво, нежно и мило.
Неспокойно врабче,
във игри звънчев глас извисило.
Мое цвете добро, ...

Искаме всеки ден за нас – всеки път – за нас!
Поглеждаме все назад – всеки път – назад!
Претърсваме всеки ъгъл – всеки кът – все за нас!
А, там е път и пропаст, и прах…
Жадуваме за поредния цвят – всеки повей – пак за нас! ...

Не знам коя си,
не знам какво си,
не знам защо си,
но знам, че без въпроси
мога да рисувам ...

Жалка картина на себе си,
сега се рисувам
и ти ме рисуваш,
а цветовете черни са,
защо? ...

Сега ти е времето!
Прободи ме – да те запомня!
Да вия на празна луна.
Сега ти се давам,
разпилей ме като огнище, ...