Чуваш ли как пеят в очите ми славеи?
Как пресичат нощта ни с искрящи крила.
И по стените вълшебство рисуват,
за теб и за мен и любовта.
Във прегръдка се сливат мечтите. ...
- Някога беше време, когато с тебе се борихме за душите на хората - тъжно рече старецът - Сега настана време, когато трябва да се борим с тях за нашите!
Вън нощта отдавна се беше спуснала над града, превръщайки бурния, забързан и шумен живот на града в тиха, мистична феерия от блещукащи будни светли ...
Той спи до мен. Дъхът му в мен се влива.
И кожата му вписва се във моята.
И пръстите му моите извиват,
и устните му мислите ми гонят.
Той спи до мен. А трябва да е буден, ...
НАСЛЕДНИЦИ НА КУФАРА
(Дигитална пиеса в едно действие – нещо като Бекет, нещо като Пелевин, ама съвсем различно)
На Б.
Действащи лица и предмети:
А1 (мъж, облечен произволно) ...
Животът е камшичен удар. Реже.
От ударите белези остават.
Проблемите, като рибарски мрежи
заметнати, на улов се надяват.
Дяволът размахал е веслата. ...
Сега, когато се движа през ромската махала в Долна Митрополия и прехвърлям в главата си какво се е променило през годините, ми се струва, че не е чак толкова много. Само дограмата на къщите е сменена с ПВЦ. И ромите ходят на гурбет в чужбина. Иначе всичко си е по старому – боклуците, липсата на улич ...
Вървиш си самотен
отново по този път безлюден...
Какво да правя, ако я срещна сега,
Да плача ли аз, или да се смея...
Тъгата в мен пак ме превзема, ...
Когато съм на светло, виждам себе си обърнат към лицата
на безброй мечти, застинали във поза на очакване.
Какво ли е да гониш вятъра във две посоки?
Прати ми знак по пухчетата на тополите.
Страх те е, нали? - да ме събудиш - когато съм заспал в... ...
... и да продължим с един къс от Рая - наречен България
Красотата е не само в природата, а най-вече в душите на хората, затова ще се опитам да ви опиша Широколъшката мома, с фолклорно звучение.
Широколъшко момиче
на Светла Куртева
Широколъшко момиче, ...
В стара къща заживява тихо,
време кремъчно и скрито, скрито
се оглежда в огледало потъмняло,
там чертите мои напластяло.
Бледи спомени, все прозаични, ...
Животът ни препуска във галоп
и сякаш сме изпуснали юздите.
Изгубил се е нейде знакът "Стоп",
изчезнали са в пясъка следите...
И само сънищата ни в каданс ...
На покойния ми дядо - единственият,
който истински вярваше в мен
А бях дете щастливо, нежно,
мислех си, че детството ще бъде вечно,
но животът ми май стана на парченца, ...
Знам
Да, аз знам, че ти не ме обичаш
и така на страшна мъка ме обричаш.
Знам, ти слънце си, но не за мен изгряло.
Лъчите си за друга, на земята, разпростряло. ...
Ако ме искаш кротка и смирена,
създай ми свят от скука и печал.
Ще бъда сива и ненаранена...
... изстинала. А ти ще бъдеш цял.
А искаш ли ме пролетна стихия, ...
2 мишки танцуват до книгите,
в пълен синхрон.
След 45 мин. усещане за всеобхватна самота
2 чаши вино и малко Буена Виста съм готова да говоря.
Философски погледнато. ...
Очите на баба до края останаха сини -
последни два стръка синчец в изоставена нива,
последен къс мирно небе над бразда като рана,
засята с вражда - да дели до девето коляно.
През лепкава кал, с излинели от пътя галошки, ...