Глава девета
Много често в пресата описваха сводника като груб, жесток мъж, готов винаги да пребие момичето, ако не му се подчинява. Може и да имаше нещо вярно, но Симеон не беше такъв. С момичетата се държеше любезно, внимателно, не обичаше да повишава тон и много рядко му се налагаше да напомня ко ...

Грешиш, като си мислиш,
че любов за тебе нямам.
Не ме разочаровай!
Не бъди поредният,
остани, за да ти се порадвам! ...

Кръгът порочен в кръстопът,
затвор за бъдещите планове,
килия, пълна със мечти,
надеждата със смъртно наказание,
а времето, с високата цена, ...

Идеална бях.
Без угризения...
Слабостите криех под леглото!
Дрехите с лекота разсъбличах.
Обличах с тях душата си... ...

Дон Кихот
Запасал шпагата на рицар
и яхнал врания си кон,
с мелниците се сражавах смело
и нямаше за мен покой. ...

Да бях изкачвала ужасни планини,
да бях затъвала в пясъчни пустини,
да бях се давила и оживявала дори,
едва ли щеше толкова да боли.
Да бяха ме издрали клони, ...

РАЗМИСЪЛ
Огледах се наоколо,
не те видях!
Потръпнах от умора.
При стария фонтан се спрях, ...

В България няма нещо наред,
всеки гледа да е отпред,
всеки се точи на държавния комат
и иска да го наричат дипломат.
Станишев взе мандата този път, ...

Любов вълшебна, шеметна и луда,
да ти се стовари на главата
и истина да бъде - не заблуда,
от думи да ти се подкосят краката.
Да молиш ти за помощ ...

Тихи стъпки
При мен сега със тихи стъпки идваш ти,
аз не виждам, но усещам твоята топлина.
Отиваш ли си ти от мен сега,
или искаш да ми кажеш нещо? ...

Бяло и черно ( на здравните работници)
В белите утрини - в черните вечери
белите ангели тихо вървят.
С бели усмивки над нас са надвесени,
следвайки клетвата на Хипократ. ...

"Писмо до нея..."
Слънцето започваше да се скрива зад гористите хълмове и само замечтания, но някак тъжен поглед на едно момиче, се опитваше да забави времето, наслаждавайки се на всеки миг от него. Цареше спокойствие сред ширещата се провинциална околия. Само вятрът постепенно захладняваше и започв ...

Аз виждам
Кой съм аз? Защо съм тук роден?
Каква е мисията моя на света?
Въпроси и мисли пораждат се в мен -
към себе си аз връщам се и търся! ...

Избеляха виолетовите ти очи, нефритена.
Остаряха.
Помътняха ти люспите - друга си,
докато се увиваш по ръцете ми
и влизаш отляво, ...

Изкарал ми Горин говеда,
Гориня - момък делия,
в туй ми ти равну полье,
равну полье ку типсия.
Да рупат тривуту зелену, ...

Каниш ме да поиграем!
На "хубаво"?
Хубавото е...
Няма да се преструвам!
Аз ще опитам ...

Сбръчка вежди. Лицето посърна.
Мрачен поглед във мене заби.
А стомахът, на топка обърнат,
нервно всяка секунда брои.
Прехвърчаха искри на омраза. ...

Когато нощем падаха звездите,
аз търсех теб и твоите очи.
Когато сутрин капеха сълзите,
аз вярвах на лъжите ти, почти.
Самотна, бавно се разпадах, ...

Понякога е по добре да те няма,
понякога е по-добре да си тук,
но никога няма да има
като тебе в живота ми друг.
Когато дълго те няма, ...

Дантелени, зелени детелини -
див, хладен ръб на лятната ù рокля.
Ухае на трева и вино.
Като земя се стопля.
2006г.

Ти си болката в очите,
когато гледат друг...
Тъжна струна в сърцето
все с един куплет...
Аз опитах да забравя ...

Добре дошъл.
Отдавна ли ме чакаш.
Не стой на прага.
Защо не си отключиш?
Не пазиш ли ключа? ...

Здравей, миличко! Как си? Навярно добре! Искам да ти изкажа любовта, искам да разбереш що се крие в моята душа. Когато бяхме деца и гледахме още през розови очила, те обичах силно! Когато бяхме още малки дяволчета и щастливо гледаха детските ни лица, те обичах много! Тогава, когато изживяхме тежко л ...

Беше топла пролетна вечер, луната грееше в небето - нито пълнолуние, нито новолуние, а точно по средата - магическото време. В една не съвсем обикновена горичка на една малко странна полянка имаше една съвсем обикновена дървена пейка, зелена на цвят. Един случаен наблюдател, ако въобще може да има н ...

Един прекрасен, слънчев ден!
Безброй лица - усмихнати, щастливи.
И аз стоя,
унесена в безкрая,
погълната от слънчевия лъч. ...

Четки от багрило
по платно се спускат -
сълзите си изкусно
художникът прикрил е.
В капки от мастило ...

История, потънала в забрава
Времето минава, а споменът за теб остава.
Една история, потънала в забрава.
Спомените наши изнизват се тъй бавно,
душата ми изпепеляват, а сърцето нараняват. ...

Древен код крият моите гени,
памет жива на минали дни.
Неусетно съня ми превзема
аромат на масла и треви.
Може би жрица в храм на богиня ...

С всеки изгрев на СЛЪНЦЕТО денят бележи за НАС новото НАЧАЛО...
НАЧАЛО на нов ДЕН, в който ТРЯБВА да си ПО-ДОБЪР от вчера, ПО-МЪДЪР, ПО-ИЗОБРЕТАТЕЛЕН, ПО-СИЛЕН, ПО-ПО-НАЙ...
ОТ ТЕБ зависи ПОВЕЧЕ, отколкото ВЯРВАШ, ТВОЯТ начин на ЖИВОТ е УНИКАЛЕН, ЕДИНСТВЕН...
ТИ СИ сценаристът, ТИ СИ актьорът, ТИ СИ ...

Върху гроба ми затревен
охлюв разхожда си къщата.
Не съм с един етаж над съседите извисен,
но завистта им и под земята е същата.

Здравей, приятелю, и чао,
бързам, нямам за тебе време,
обещавам, Да, ще се видим,
ще ти се обадя, когато сетя се за тебе!
Здравей! Как ли съм, ме питаш? ...

Двамата вървим по пътя:
гоним котки
ти и аз.
Носим слънцето през рамо:
кършим длани ...

Денят гасне, превръщайки се в нощ.
Само аз и ти сме - да бъдем себе си сега!
Страстта е вече в цялата си мощ.
Погледни ме - забрави ми другите лица!
Без преструвки ще ни бъде лесно. ...

Е, татко,
време е да те питам
за смисъла
на всичко, дето ме мъчи -
пари и радости, ...

Мечта
Очи затварям - теб те няма.
А искам да изгрееш в тъмното.
С поглед да ме стоплиш,
с усмивка да ме галиш ...

Всеки път заедно късахме цвете,
пораснало нейде от наште мечти
и слагахме него в букета,
изпъстрил с ухание двете съдби.
А вазата беше вълшебна. ...

Xайде, избягай... закован си в спомени,
мрежи от образи стари, в мойте очи отразяват се...
Хайде, тръгни си, повярвай, че тези моменти отиват си...
Защо поглеждаш назад? Тука път вече няма...
И последната капка любов се разби...! ...