Мога с часове наред да гледам в очите ти...
без да говоря,
без да спирам ще целувам лицето ти
и пак ще повторя.
Прошепвам ти тихо - още малко остани... ...

взех всичко
изсипах го в малко котле
щипка прах
от изсъхнали сълзи
шепа страх ...

Искаш ли душата ми цяла,
до последна капка свобода?
Върви по стъпките ми тихо,
те са ярки дири във нощта.
Искаш ли желязната ми воля ...

ПАЯЧЕТО
Едно паяче заядливо
тъче дом на телефона.
И ми става криво,
че гласа ти зазида ...

И ако само за миг спра
да чувствам и вярвам, и давам,
бих се превърнал във блато,
в което няма никаква живинка.
Да искам, значи да бъда, ...

Труден въпрос
Един ден ме попитаха
обичам ли и защо?
В мен съмнение бликна
това дали е било? ...

Момиче как да срещнеш скрито
по път, за тебе начертан?
Не е жена, която скита
и търси любовта без свян.
Не крачи в мрака замечтана, ...

* * *
На остров самотен, след буря среднощна
на плажа лежат две тела,
слънцето грее - денят е разкошен,
а те са на остров сами - той и тя... ...

Любовта дали е чувство,
идващо веднъж в живота,
или е едно изкуство,
тежко като кръста на Голгота.
Може би намерил си безкрая, ...

Уморих се да чакам
с усмивка да ме посрещаш.
Уморих се да чакам
за едно обичам те прошепнато.
Уморих се да чакам, ...

Плът от грях и падение,
дух от болка и съмнение,
сълза от радост и от мъка
среща те едва на разлъка.
Ръка в ръка се не допират, ...

Днес отново минах оттам и надникнах с надежда да те видя.
Да, знам. Ако те видя, няма да е така, както всеки път си го представях. Сърцето ми сигурно щеше се пръсне. Краката ми щяха да откажат.
Вместо теб, видях празната улица. Хиляди пъти съм минавала оттам. Тя водеше към дома ти. Помня как излизах ...

Сърце,
разкъсано,
разпънато на кръстопът -
Боли...!
Очи, ...

(само за жени)
Макар че наближаваше четиридесетте, Милена все още минаваше за хубавица. Така поне твърдяха приятели, съседи, роднини и, разбира се, мъжът ù. За този имидж помагаха и веселият нрав, чаровното излъчване, енергията и оптимизмът, с които заразяваше околните. А и сексапилното тяло, което ...

Абитуриенти
Изпраща ни учителят любим.
"На добър час!" - на всички пожелава...
Сълзите си не можем да сдържим -
раздялата на пътя ни застава. ...

За да те обичам в тишината,
е за да те гледам докато заспиваш.
И моля се господ да те доведе при мен,
за да мога да пазя сърцето ти винаги.
За да те обичам в тишината, ...

Усещах, че ме гледаш вечер
от огледалото на моите цветя.
И сърдех се и исках още
да видя твойта лаеща душа.
Не се променям и не уча ...

Очите ми - два изгрева недосънували,
огън и вода изстрадаха,
но не се наситиха и жадни останаха.
Устните ми – извор звънлив,
от облака мрака изпиха, ...

Приятели - незабравими
На наште преживявания аз вече казвам край,
училището наше отново каза Bye.
В него ний половината си живот
сме изживели, а спомените наши ...

Тебе Бог те прати за подарък
и заръча ни най-нежно да горим
в съдбовен пламък, толкова жарък.
Вселена цяла с обич да взривим.
Насън ли бе или наяве – ...

Гумичка
Гумичке, гумичке,
в кое чекмедже си сега
да излезеш, да изтриеш
грешките на мойта слепота? ...

Все още чувствам
Струва ми се, дълго бродя из полята,
на несподелена обич със сълзи пролята.
Всепогълнат с упование от самотата,
аз изгубените думи намерих на земята. ...

Нервно прехапала устните си,
забивах токчета в сърцата на плочките
и броях минутите, изтичащи през релсите.
Перонът сега е моето петно надежда
и цялата ми вселена до него се свежда. ...

В сивите градини на самотата
сиви плодове бера,
в устието на сивата река
пера си сивата душа.
Сив е светът, в който аз линея, ...

Те имат свято право на това:
с нелепи имена да ме наричат,
да ме захвърлят подло във калта
с усмивка шепнейки, че ме обичат.
Те имат свято право всеки път, ...

Кралят-слънце живее нощем в една вестникарска будка в краен квартал. Точно до голямата автобусна спирка към Центъра. Претичва през тротоара в тъмното и се вмъква там, за да властва. Защото много обича да властва!
Кралят-слънце обича и да мрази - себеподобните си, времето, котките, бездомните кучета. ...

Слънцето, склонило глава, преваляше в остри тонове към кривките на планините. Безкрайността на пътя вече се блъскаше из мислите ми и усещах как налудничавостта ù изпъваше нервите ми. Спътникът ми се беше отпуснал и ритмично похъркваше на не толкова удобната седалка в автобуса. Само моторът му шепнеш ...

Защо да чакам за причина,
за да се хиля до уши.
Виж, свърши тази зима.
Наоколо цъфти.
И вече се усмихвам, ...