Когато светлината синеока си замина,
тъмнината черноока идва и мълчи.
Нощта подслушва, в ръката чаша с отрова,
омърлушено седи на пода, моето дете.
Усмивката взе, че си отиде, ...

http://www.youtube.com/watch?v=mcS11w8msKE&feature=related
Лекомислено смигат в листака малини,
скрити в сянката, в сини треви.
А пътеката днес е решила да мине,
билков дъжд, там, където вали. ...

кълбото на света
е елипса
в ъглите му - паяжина
от първична магия
между няколко огледала ...

1.
Сюзън точно слагаше масата за вечеря, когато телефонът иззвъня. Отивайки към него, тя погледна часовника, отбелязвайки си наум, че часът е осем без десет и е вече късно, за да бъдат безпокоени.
Преди да вдигне слушалката, той иззвъня още един път.
- Ало? – каза тя, като в същото време влезе мъжът ...

... Когато луната те буди любовно,
когато сърцето ти бие виновно,
когато животът смело кръжи
и лунният блясък те пие с очи..
Когато попива с целувка луната ...

Всичко в живота е игра
В живота всичко е игра -
колко лъжа има в любовта
и ето, не мога аз да спра
и да почистя своята душа. ...

Влюбен? Не!
От малък знам, че да си влюбен
е мъчителен процес.
И всеки път учуден
се питам болен ли съм днес. ...

„Ю Н А Ц И”
В кварталната кръчма
двамина герои,
прегърнали бъчва
си правят запоя. ...

Винаги съм знаела,
че ще те имам отново.
Чаках само времето да попие болката
и да посрещне утрото.
Винаги съм знаела, ...

Препускам аз из тихите пътеки на живота
и гоня се със ветровете на безбрежните мечти,
във всичко отразява се душата ми сирота
неразбрана вечно - карма е, уви...
На коридора пуст не мога и да видя края, ...

(на Татэ)
Помниш ли, помниш Стария град
как тихо прегърна Марица?!
Беше отдавна... Бях още млад...
и ти беше млада девица... ...

Не затривай жаждата за мен,
в своето съзнание пази ме,
не загърбвай вчерашния ден
и вратичка малка отвори ми!
Приеми ме със вълшебно обаяние ...

Грешна съм във себе си.
Грешно пея любовта.
Искам грешно да я имам.
Грешно да си мой за вечноста.
Грешна съм във себе си. ...

Свивам се отново в леглото завита
с мечо в ръка, готова да пиша.
Мечо единствен само ме разбира,
но разбира ли ме той... май само си измислям.
Доволна от последните мигове на вечерта, ...

Кой не знае наш дон Джулан, о!
Кой не е слушал за него?
Краварки, текезесарки...
в това ми село Цървулци
с своята лира възпя ги - ...

Пролет
Зимата наметна белия си шал
и на пролетта си мястото отстъпи.
След вихъра на снежен карнавал
в слънце, с усмивка светът се разпъпи. ...

Нощта молитвеник не е, за грешки.
А, те... пустинници.
Поглъща светлината просешки.
И не защита за наивници,
а хладен пристан за душата е. ...

Вече няма да търся
във сенки душата си.
Вече няма да тичам
след отминали стъпки.
На бездомния вятър ...

Каква съдба на теб или на мен е отредена,
не зная и може би така е по добре.
С мисия в живота всяка рожба е родена,
да следва смисъла на пътя, докато е ден.
Какви дела на мен са посветени, ...

Разкъсван съм от множество въпроси,
задавани от мен на мен за сетен път.
Разкъсван съм, душата моя проси,
да се измъкне от затворения кръг.
Опитвам всеки път да ги избегна, ...

Не се страхувам от смъртта -
имам застраховка живот -
мойте книги.
Отпечатено в стихосбирката ми
"Родопски чанове" - 2004 г.

Дълбоко в мен скрит,
на пружинка навит,
от моя мрак изкача, див,
дързък и рошав,
по детски красив - моят оптимизъм. ...

Когато вече няма да ме има...
Когато вече няма да ме има
и бъда прах сред земните недра;
когато вече няма да ме има
и отлети далече моята душа, ...

- Ти си КАКВО?! - невярващо възкликна Ко Та Рак.
- Бяла мечка - спокойно отговори събеседникът му.
- Но... но... но... - заекна котакът и неопределено размаха лапа към мечката.
- А, това ли? - вдигна рамене тя. - Почернях от слънцето и сега имам тен...
- Аз съм черна пантера - нареждаше в този момен ...

Охлюв върху гроб затревен
последен етаж
от недоизживяна къща.
+ + +
Лека пръст ...

В прилично безличие
погубват те дните си,
остарели декори,
невидяни от никого...
затрупани с прах, ...

Ръцете ти, полепнали по мен,
усещам с цялото си тяло!...
Преливам се в теб, ти се
преливаш във мен; смесваме се
като бои върху палитра, ...

Вървях в съня си, без път и посока,
и видях как слънцето погребват в гроб,
заплаках ужасена от участта му жестока,
но вървях все напред и търсех брод.
Вилнееха край мен реки с черни вени, ...

Когато уморен се прибере
денят ви и задреме на дивана,
не се гневете, вашето дете,
ако с въпроси цял орляк застане.
Сгънете, скрийте мекия чаршаф ...

Над света е надвиснала криза.
Страх панически, като ястреб лети.
Всяка малка надежда излиза
от мечтите със влажни очи.
По-дълбоко от дъното няма. ...

КРЪЧМА
Душата ми - крайпътна кръчма.
Във нея кой ли не е спрял?
Простенват тук съдбите жлъчни,
плетат безкрайната ми жал. ...

Излизаш сутрин,
за какво ли?
Да свършиш нещо важно,
може би?
Очакваш нещо, ...