Муха
Насекомо нахално,
изтребвано безжално,
но много не стига,
докат’ се набута ...

Забранено! Стой!
Не можеш и не искаш?!
И да заключваш, и да чукаш,
и да забраняваш
- и какво от това - къде сме ние? ...

Обичам тишината... Помага ми да чуя себе си...
А всичко в мен крещи неистово...
Не се разбирам.
Не зная какво искам.
Не знам какво трябва да направя. ...

- Какво е пък това чудо "логика"? - попита една вечер Ко Та Рак, който четеше някаква книжка.
- Сега ще ти дам пример за логика - отговори му Гар Ван. - Хей, Но, колко мишки хвана днес?
- Хъм - изхъмка Но Щен Вълк. - Аз не ловя мишки, защото не съм котка.
- Разбра ли? - попита котака сенчестата. - Е ...

На дъщеря ми®
Обичай хората, които те обичат,
останалите ти недей мрази!
Бъди добра, бъди човечна,
не причинявай никому злини! ...

Едно фалшиво обещание
почти съм си измислила,
почти съм нарисувала тъгата,
почти съм сплела мислите си
в дълги криволици, ...

От погледа ти нежно разтопен
във мен се влива страст и ме потапя,
очакващ да почувствам тялото ти, запленен,
отварям аз без страх вратата към греха.
Очите ти поглъщат жадно всеки мускул, ...

ПИР
Завихрен от зла фъртуна,
от бури разкъсан, свлечен.
Прозвънвам като струна,
останал в ръцете на предтеча. ...

Когато се усмихваш, си добър –
(това е най-човешката проява).
Дори да имаш някакъв кахър,
забравяш го и по-леко ти става.
Усмивката е прошка, обич, радост... ...

Без умора преследвах те, спорех и с бога,
усещах, че всичко ще е поредна история,
но исках и чувствата силни изпитах.
Имаше смисъл в това и опитах.
Имаше смисъл да претърсвам със поглед ...

Преместихме се в нова квартира през лятото. Слънцето напичаше жестоко малкия южен таван и прозорците стояха денонощно отворени, с надежда вятърът да се влюби за малко в тънките дантелени пердета и да ни разхлади. Климатик нямахме, нито имахме пари да си купим. Кризата се усещаше в семейния бюджет ка ...

Отиде и тая зима.
И пролетта ще зачеркнем.
Ако не ми се размине,
ще трябва да вземам мерки.
Не да те мисля задочно ...

Влюбеният поглед е съвършен.
Неустоим изглед.
Изящен с незабравимост покрит.
Показва нежност поетична.
С любов се е отдал чиста. ...

Свят прекрасен,
свят вълшебен,
красота има в теб,
но няма кой да я види.
Свят на минало, ...

съм бяла
само вятър пих
от сребърните струни
на луната
погребах си илюзиите ...

Простих всички грехове.
Мечтая и летя.
Като мигване ще си отида.
Тихо, като сълза.
Не моля за спасение. ...

Руска е жена, която наближава петдесетте. Независимо от това, тя е по детски жизнерадостна и енергична. Ето защо вратите на приятелите и съседите ù са винаги отворени за нея. Желанието им да я виждат често се подсилва и от паранормалните ù способности. Неведнъж Руска се е раздавала до пълно изтощени ...

Къде сте днеска, нявгашни другари,
момчета и момичета добри,
във спомените пак ви виждам млади -
с коси развети, с грейнали очи.
С тела изправени като тополи, ...

Какво е любовта?
Твоите верни очи ли са това?
Не е ли плитката бабина в раклата?
Не е ли тихата твоя сълза?
Или, може би, е болката насън? ...

Дочувам позната история,
а всъщност очаквам мистерия.
Като бездна идва моментът,
да пари с болка и нежност.
Пресичам с ирония живота, ...

Skillet - The Last Night
You come to me with scars on your wrist
You tell me this will be the last night feeling like this
I just came to say goodbye
I didn't want you to see me cry, I'm fine ...

Сънувах камъчета разпилени,
подхвърлени небрежно от шаман.
Сънувах себе си през мътно огледало,
усетих се на части разпилян.
Кристална призма пръска нежни искри, ...

Живея в измерение,
изпълнено с Любов.
По пътища неведоми
закриля ме Добро.
От истина разлистена ...

Цветята са навсякъде по празниците,
като хиляди слънца – червени тухли,
но аз от тях, и те от мене страх ги е,
и бавно, бавно мойта нежност рухва.
И ето бродя вечер сам сред леса, ...

Ангели със сребърни крила,
галят ме, тихо ми шептят,
плаче със мен нощта,
звездите зад облаците се свенят.
Денят си тръгна със сълзи, ...

Глава 3
Нощта сменяше деня. Луната - слънцето. Мракът - светлината.
Време беше маската да бъде свалена. Време беше истината да излезе наяве. Ясната луна огря стария кладенец, погали го със студената си светлина, а после отново го обгърна в мрака и студенината си.
- Здравей, Браян, радвам се да те ви ...

Някъде много далече... толкова далече, че никой не знаел как се стига до там, а този, който стигал, забравял откъде е тръгнал, там имало една омагьосана гора. Всъщност, гората не била омагьосана, в нея живеели наколко вещици, самите те се били омагьосали, но магиите им били толкова силни, че плъзнал ...

Тънка ива
тънки клони спуща,
сянка да направи.
Под коси ù
някой като мине, ...