Помниш ли дните с дъх на вечна свобода,
когато още не беше ни оплела любовта.
Не знаехме що е болка, ни тъга,
ни що е огън от любов и несбъдната мечта.
И в онзи ден, както винаги, събудих се, ...

Като роса по леглото ти
с първи петли ще се сипна.
С теб се разделяхме сто пъти,
а все не мога да свикна.
Сто пъти тръгвах нанякъде, ...

Дедите ми не били бунтари.
Даже кротки хора са били.
Обикновени земеделци и овчари,
както други по нашите земи.
Вечер се прибирали по тъмно, ...

Изтощение...
Ябълката в райската градина,
която не може да цъфти,
любовта в моите дни,
която винаги стои несподелена. ...

ДВАМА СТАРИ ПРИЯТЕЛИ
Бе началото на дъждовния сезон. Тази вечер не валеше, но въздухът бе натежал от лепкава влага, която се просмуква във всяка пора на тялото и не дава на потта да се изпарява. Владееше онази задуха, която кара кротките селяни в този край на света да изпадат в „амок” и да търчат об ...

Спомняш ли си, ми кажи?
Спомняш ли си ти за онази, малката,
на която любов обеща...
Спомняш ли си ти оназ, наивната,
на която душата като звяр раздра... ...

Зимни цветове
В мразовитите простори птиците самотно грачат,
По-самотно е сърцето, неспособно да заплаче.
Непрестанно я терзаят мрачни спомени далечни,
Радостта е мимолетна, угризенията - вечни. ...

Подарък от сърце
Здравейте! Дълго се чудих и най-накрая се реших да ви споделя какво точно стана онзи ден. Е, ако започна да пиша и за вчера, извинете ме, но просто като започна да пиша и забравям, че има човек или може би повече от един човек, който, или които, трябва да четат това, което съм напис ...

Само в миг да си спомня,
когато заспивам,
как дишам, че мисля, че съм.

Пак си унила и мрачна,
о, моя душа, скитнице!
За мен си толкоз прозрачна -
пак си ранена, нещастнице!
Идваш да плачеш горчиво, ...

Намерих те! Огледах се наоколо
и в този сив и скучен ден
видях едно момче красиво,
което гледаше към мен.
Намери ме и ти със поглед, ...

Ядосана съм, тъжна съм и ми е супер гадно. Защо ли? Защото Гаро ми се разсърди и си отиде. Той ми е гадже. Тъй де, поне беше допреди малко. И защо ми се разсърди? Да беше нещо важно, а то...
Всичко е заради тъпата Мария. За всичко ми завижда. И за Гаро също. И непрекъснато ми се подиграва. Онази веч ...

Пустиня безкрайна преброжда окото
и търси покой под горещи лъчи.
Но няма да срещнеш сред пясък доброто,
а само облечени в огън лъжи.
Съзреш ли жена между палми дори, ...

Ден последен, сбогом на всички ще ви кажа,
как се живее исках да ви покажа,
усмихнете се, аз съм вече свободен,
не носете цветя на камъка надгробен.
Обичам ви, не ме мразете, ...

Ивета беше тъжна и замислена. Отношението на мъжа й я разстрои. На следващия ден, след като се прибраха от най-ужасната почивка, тя искаше да се разсее. Първо си помисли да се обади на Филип, но после реши да го остави за по-късно. Обади се на няколко приятелки, но всички бяха заети – коя на работа, ...

Друг живот
Заедно… Не ни бе отредено! Това беше нашата присъда! Отчуждени… Далеч един от друг и само болезнените спомени да напомнят за неизживени мигове.
Ти бе моята болест… моята карма… ти си бе моята любов! Много изречени и неизречени думи, много постъпки неопровергани, много сълзи и надежди… мно ...

Изборът е символ на свободата. Дълбоко в нас е заложена жаждата и необходимостта от независимост.
Когато правим избор винаги е добре да се проследи логиката на нашите въжделения и позиции, за да можем да сме по-близо до целта.
За да съумеем да използваме правото си на избор са важни външните фактори ...

Втора и последна част
- Настани се удобно и избери какво ще пием.
- Аз не съм много по пиенето.
- Тогава позволи на мен.
- С удоволствие. ...

През стихии и бури влюбена минах
за срещата наша... съдбовна ли бе?
Капчици дъжд в ръчичката сбирах
да пречистя очите ти… малко поне!
Усещах я, сякаш зад мене вървеше, ...

Аз днес съм страшно непотребна
(отдавна, мисля, съм така)
рисувам изгрева, той сиво ме поглъща,
изгарям жадна, дайте ми вода...
Гърба си малко да изправя, ...

Размазани, разтягащи стени,
очи червени, гледащи встрани.
Крака - не се чувстват на земята,
нищо не си спомняш от нещата
що вечерта си сторил в тъмнина, ...

***
Колко лесно е да кажеш на някого: "Обичам те..."
и колко лесно е след това да го излъжеш.
Колко лесно думите изричат се
и до колко истина ще бъдат. ...

Чрез теб аз обичта познах -
аз вкусих този сладък сън...
Ти бе за грешния монах
вратичка свидна към света навън!
Обрасла буйно с рози и бръшлян, ...

Пупрайх са
Мислех, чи пишъ
щу годе дубре,
‘мъ май чи издишъм
и знам ут къде. ...

1. Тъмно е!
2. Зазорява се!
3. Слънцето блести в перлено розово!
4. Всичко е перлено розово!
5. Нощта леко повдига пелената си и открива гледката на още димящите тела. Разхвърляни почти на еднакво разстояние едно от друго около овъглените останки на къщата. Някъде в пустото на замръзналите от ужас д ...

Бай Митьо беше нощен пазач в малката фирма за строителни материали на своя приятел Кольо. На служба там от години бе вярното куче на шефа, чиято къщичка той бе поставил близо до вратата, точно под прозореца на едноетажната сграда.
Обикновено старият пес полайваше, когато стане време за закуска или в ...

В дължината на светлинната отдалеченост се губят хиляди малки, зелено-звездни планети. Ширнали в безбрежността си гори, смели просветления на морета, понесли в малкото си обаяние – голямото съприкосновение с всемира и мисълта. На слабите си плещи понесли философското раздвоение на микроживота и макр ...

Ще те приема®
Ще те приема дори
след хиляда лъжи!
След самотните нощи
аз очаквам те още! ...

До мене си! Пак усещам любовта!
Щом си близо ти, няма друга истина!
Невъзможно е да има мъка по света,
щом до днес със теб не съм изпитала!
Изгрее ли слънцето, това не е ден! ...

Във мене стихове се раждат
бездруго - и насън дори.
Не смятам, че е нещо важно,
но всяко раждане боли.
Умират. Не остава нищо, ...

Очите, улиците и дърветата
посегнаха да ме прегърнат.
Изкряска птица.
Бездомно куче вдигна крак.
За всеки от нас си отива, ...

Странно пустинна -
търся оазис.
Бисерни капки.
Луд вятър.
Жадни за обич - ...

Родих се самотен
теб те нямаше
майка ми бе само
изход от ситуацията

Не съм за тук,
не се намирам там,
където ми се иска.
Живот в боклук,
общество, градящо се ...

СВЕЩНИК
От бялозърнест мрамор –
греят хиляди кристали.
Изваях свещник в храма,
някой свещи да запали. ...

Фалш -
разтопено злато -
и вик -
огрял безкрая,
светъл лъч, ...

На Празника ти всички долетяха:
оси, пчели и пъстри пеперуди...
И всяка под сиротната ти стряха
у тебе свидни спомени събуди.
Познаваха те влюбен и безпътен. ...

Картинка.
Тъмночервено небе, почти черно. Не се вижда нито луна, нито слънце, само няколко тъмносини, почти черни облака. Океан. В далечината отляво остри, назъбени и стръмни скали, над тях кръжи малко ято мършояди. В средата отпред връх на риф, подаващ се на около метър над водата. На рифа седнало ...