Не плачи, моя върба,
щом докосва те здрача,
виж, над теб са пъстри небеса!
Жадува туй небе за златните листя -
косите твои - искряща утринна звезда! ...

Стъкло.
„Искам да съм прозорец.”
Мхм. Хората винаги си отиват.
Дървена рамка.
„Искам да ми сложат алуминиева дограма.” ...

В този свят, в който съм днес,
все се лутам бездънен и празен.
Имам воля, имам и чест.
Имам сила за обич и мразене...
Не разбирам защо тук съм аз. ...

А той ми каза: Според моята безгрешна преценка не ви остава дълго време заедно... Все едно дойде с най-страшната си диагноза и ми каза "това е краят". Повярвах му. Минах през няколко състояния. Първо отричах, след това почнах да се замислям дали навярно е прав, оспорвах, плаках и накрая пак отричах. ...

Дъжд ли е това... или сълзи?
Към теб се връщам... или бягам?
От лъжите или самотата ме боли?
От страх ли пак ръка протягам?
Дали сърцето в мене бие ...

Картинка.
Маса, дълга дървена маса (20 метра); около масата дървени столове, много столове; на масата дървени чинии, много чинии; около чиниите - дървени прибори, много прибори; в чиниите месо - свинско... в едни чинии цели глиганчета, в други - части от глигани; около глиганите в чиниите - вино... ...

Непрочитаема
синя безбрежност
хвърля зарове от слънца
в очите на
морската шир - ...

Всичко, което обичам, което ми топли сърцето,
МИЛИЧКА аз го наричам и съм щастлив до небето!
Нежните ласки на бриза, когато ми тръпне сърцето,
усещам под моята риза, щом ме погалиш с ръцете!
На майското слънце лъчите огряват и възкръсва Земята, ...

Отсега бързам да кажа, че този разказ не е за девствени, непознати за човешки крак пусти и безлюдни плажове. Това време вече безвъзвратно си е отишло. Цивилизацията е навлязла и в най-далечните кътчета покрай брега. Лятото тези места са примамливи и посещавани от мнозина, някои като мен дошли за пър ...

Златни хризантеми пламтяха по ралото. Марко бутна леко двата вола и ги подкара към ливадата. Неразорани, браздите чакаха оплождане божие. Вдигнала бели поли, Велика припна босонога след Марко. Стомната с водата в торбата забрави. А пътят към нивата бе дълъг, покрай стръмни урви минаваше.
- Приказка ...

Един непораснал романтик (9)
- Е, как си? Настояваше да се видим.
- Не съм добре. Не мога да спя. Нямам настроение. Не знам какво ми става.
- Ти пак си влюбен! – трапчинките по бузите на жената, с която сме имали „луда фиеста”, играят закачливо, но не мога да разбера дали ми се присмива или ме съжал ...

Коя си ти? Очите ти познавам.
Нима не ме позна? А ти коя си,
помниш ли? Или сама си
взимаш всичко, дето аз ти давам.
Изглеждаш ми болезнено позната. ...

Последен танц
дари ми във нощта...
Последен танц,
приготвен за раздяла...
Последен танц, ...

Не е ли странно как човек се влюбва в най-неподходящия за него партньор? При мен винаги е било така – или ще е някой прекалено кротък, нежелаещ да поеме инициативата, или пък някой сериозен, в чийто живот няма място за риск и приключения. Не мога да кажа, че ми е било скучно с когото и да било от тя ...

Лунен спомен в две части
Първа част
Вече пета година отсядах при баба Цеца през лятото за по един месец. Всяка година идвам на палатка на язовира. Събираме се голяма компания. Къпем се, ловим риба, печем се, играем карти. Страхотно е! Язовир, гора, планина – истински Рай! Селото е съвсем близо. Слиз ...

+ Спомени рукват...
Паметта на скалите.
Безгласна буква!
+ Не ме търсете.
Живея на небето. ...

Живееш в лудия град,
опитваш да не си му във власт.
Не виждаш, не чуваш, за да не влезеш в капан.
Спасени знаеш, че ''САМ ще си дам''!
И онова нужно ''сърце от стомана'', ...

Мога да умра от болка.
Мога да се пръсна без сълзи.
Мога и да чакам дълго.
Ала е безсмислено, нали?!
Мога да се боря тихо. ...

Вървя по улицата, а навън мъглата
надвиснала е, като мокро одеяло.
Сив змей погълнал е зората
и сякаш времето е спряло.
Прозират фаровете на колите ...

Глава VI
Рождение и смърт
Как беше успял да достигне Йоан до тях не помнеше. Нямаше и грам спомен от това как за малко, на няколко път на връщане към брега на езерото, бе се свличал във водите му, как в агония и болка се беше борил за живота си, без да използва ръцете си, едната, в която държеше дра ...

пак вървя по тротоара
есен е
безпътни минувачи
в свойто ежедневие
унесени ...

Dursun Zaman
Her sabah doðan güneþ
Bir sabah doðmaz oldu
Elleri ellerimden
Kayýp giden yýldýz oldu ...

- Неееееееееее! – това беше последното, което си спомням, че изревах насън и първото, което чух, събуждайки се. Бях цялата плувнала в пот, от очите ми се стичаха сълзи, а детето долетя с трета космическа скорост от съседната стая.
Като видя, че съм будна, уплашено ме попита какво става.
- Ааааа, нищ ...

Повикай ме...
"Не се ли умори, Душа, като куче
все по старата диря да тичаш?
Не си потребна вече никому!
"Може - каза тя – някога да ме повика, ...

It's not right
Somebody broke my mind .
My mind, my mind.
Somebody showed me the light.
But thats not right! ...

Beyonce - Broken-hearted girl
You’re everything I thought you never were
And nothing like I thought you could’ve been
But still you live inside of me
So tell me how is that? ...

Evanescence - Going under
Now I will tell you what I've done for you
50 thousand tears I've cried.
Screaming, deceiving and bleeding for you
And you still won't hear me. ...

Empty World
I was there - feeling fine
When somethin started changing in me
I felt so pure – like the rain
Never mind the preassure on me ...

Children Of Bodom- Everytime I Die
The faint blaze of the candle
of my life slowly dying
like a fire in the pouring rain.
No sparks of hope inside, ...

Житейски превратности
( На жена ми)
Наречи ме оптимист.
Приеми ти всяка ласка.
Обиди ме на идеалист, ...

От моя балкон имам изглед към Витоша
и бели върхари за поздрав ми кимат.
Затворена там е душата ми скитаща
в една продължителна истинска зима.
И уж е красиво – почти като снимка – ...

ТИХА ВОДА
Тихо капят сълзите ми в тиха вода,
тихо бие сърцето... и после утихва...
Тихи кръгове тихо оставят следа
и рисуват чертите ти - с тиха усмивка... ...

Туптиш,
вървиш,
изпепелени сърца.
Среща,
нов - живот, ...

Глава 1
Като малка ходех там. При този стар, изсъхнал кладенец. Стоях с часове и се взирах в тъмното му дъно. Тогава, обаче, не знаех. Не знаех, че тази тъмница, която намирах за толкова тайнствена и интересна, ще се пренесе в живота ми и ще го завладее напълно.
Казвам се Амелия Келерман, на 36 годи ...