Chris Cornell – No Such Thing
I saw the world, it was beautiful
But the rain got in and ruined it all
Then I tried to be invisible
It was impossible ...

Победи ме! Ето, доказа се пред всички,
ти винаги си бил по-силният в любовта!
Нарани ме! Вече съм една от твоите бивши,
обрече ме на сенките, обрече ме на самота!
Победи ме! Хайде, радвай се! Изпий моите сълзи! ...

Да има утре обеща ми,
да бъде празник всеки ден,
после ме заключи в златна клетка
и забрави ти за мен.
Да съм призрак ме обрече, ...

Целувай ме нежно, докосвай, както знае твойта ръка.
Прегръщай ме страстно, но в присъствието на любовта.
Когато я няма, всичко изглежда тъй грозно, зловещо - като дявол в нощта.
Целувай ме нежно, а аз ще мълча.
Не стòпли ме, когато ми беше студено, ...

Кървави целувки
Тишината на мрака бе нарушена. Не от звук, нито от движение. И двамата го усетиха, със сетива, непознати за хората. На лицето на единия се изписа усмивка. От петдесет години те го очакваха и най-накрая той се завърна.
- Времето настъпи. Той се събуди.
- Това може да значи само едно – ...

Трети ден вече... размислям...
... за прошката....
Господи, Ти знаеш...
зная и аз (точно тогава в Неделята),
тежките думи, които изрекох... ...

Тя е голямо момиче и не се страхува да се бори с живота, с драконите, с вещиците и с всички други знайни и незнайни митични и не чак толкова митични същества и вещества. Не се бои и от булеварди, разбити мечти, счупени сърца и мечове. На нея не и пука за черния конник или за принца на бял кон, прост ...

"Обичам те" - Слънцето извика
и страшни облаци го скриха.
Мълнии гласа заглушиха,
капки дъжд следите отмиха.
А после изгря луната - ...

Тишина...
Безмълвно взирам се във тъмнината...
Душата стене, сълзи текат,
а устните не могат дори да прошептят.
И така притихнала, ...

по white crane
Приижда вятър
в пъстрата усмивка
на цветята.
Разрошва весело ...

Медчета слънчеви, върху чудна пита,
слънце... жътварки, косачи с бради,
жени, танцуващи с мъже, дето пият
халби до дъно и кършат снаги.
И пиха, и викаха... земята се люшкаше, ...

Обичам те, мило!
Събуждам се като петгодишно дете, готова за подвизи. А, нещо не ми мирише на кафе, пък аз нали съм свикнала даже да ми се поднася в леглото. Какво става?
- Скъпи, къде ми е кафенцето?
- Съжалявам, но не съм спал цяла нощ. Всичко ме болеше, вдигнах и висока температура. Мислех да те ...

По-щастливи от приказен рай
са онези тежки сълзи, със които
пречистваш се, надежда познал
и смееш се високо, открито...
Бележиш своите светове, ...

Ако животът е море и дните са неговите вълни, които идват и си отиват, а спомените са пристанища, то е добре да имаш пристан, в който да се завърнеш - си мислех в някои дни, когато Слънцето не бе така ярко и горещо, а едва пробило облаците, и корабът се носеше в пълна хармония с водата и вятъра. В т ...

Изповед в множествено число
И наистина какъв е смисъла, когато няма смисъл? Защо ни е да отричаме, че още обичаме онова момче, което няма да ни донесе друго, освен разочарование? Защо трябва да се кълнем, че никога няма да се върнем, след като нещо отвътре така ни разкъсва, че всеки момент сълзите щ ...

НЕ БИЙ ДЕТЕТО! НЕ БИЙ МАЙКАТА!
"На 30 години и половина съм. От тях последните 30 живея без баща. За щастие... Въпреки любовта си към баща ми, майка ми е решила, че едно дете не бива да живее в семейството на побойник и пияница, и се е развела, преди да се науча дори да пълзя... Съвсем навреме, бих ...

Не искам
Ти и аз... Има ли изобщо нещо в тези думи, в това, което изпитваме? Истина ли е? Защото не искам да продължава това! Не искам повече така да ме гледаш и да мълчиш. Не искам вече да ми говорят непрекъснато за теб. Но го правят нарочно, нали? Не искам повече да съм до теб, да седя и да не си ...

Понякога истината става неистина, после може неистината
отново да стане истина...
Виждаш старицата, която с вдървени нозе се опитва да качи бутилките минерална вода в трамвая. "Да помогна, а може би не?"... И просяка, който ти протяга ръка, а аз спестявам желязното си левче.
Спира те инвалидът на ко ...

Усещам се отронен лист от вятъра,
политнал неочаквано надолу...
Когато се родих и се разлистих,
нима за тоя полет съм си мислила?
И падам бавно, сякаш безтегловно, ...

Без мама
Снегът нагълта хапчета от сажди.
Коминът побеля. Изпъшка.
В кандилото камбана се обажда.
Духът се е смирил. За прошка. ...

Една жена, забравена в мрак...
В адски огън тя се мъчи пак...
Светлина проблясва, но уви,
адски свещи носят демоните зли.
В мрак и студ със сълзи на очи ...

Храна
Илюзионисти се подхранват,
за всеки случай да не разберат,
че винаги са знаели
цвета какъв е на света. ...

Музика и текст: Тодор Трайчев
Отбих се за малко, съвсем на шега,
във някакво Входче със живи цветя.
То леко е скрито от градския шум
зад старата баня и вдясно от Цум.... ...

Artist: Backstreet Boys
Song: It's Gotta Be You
Baby it's the way you make me
Kinda get me go crazy
Never wanna stop ...

Защо те толкова обикнах,
макар и малко същество,
не знам, но с тебе свикнах
и сигурно защото си добро.
Погледна ли в очите ти искрящи, ...

Тази нощ пълната луна пак изгря. Обградена от звезди, тя никога не е сама. Тя не знае що е самота. Винаги има до себе си все една звезда, която да ú прави компания в тъмната нощ. Никога не върви своя път сама. Никога не чувства що е болка. Всеки път щом я погледна, виждам теб. Твоите очи не могат да ...

Пепеляшка...
със душата
на принцеса
все някъде живее
скрита... ...

Как да чакам любовта на утрото,
щом нощта с възбуда ме прегръща.
Целува страстно и разгорещено устните
и в робиня своя ме превръща.
Като буен водопад облива ме ...

Сама вървя.
Често се случва дори да летя.
Безкрило.
И все в тъмнина.
С наведена високо глава. ...

Няма ги великите философи. Нищо не се връща назад. Цели епохи минаха от тогава. А днес хората се научиха да мислят наготово. Тръгват след някого и не знаят дали трябва да вървят след него. Дали той ще ги поведе по най-верния път! Нали делата говорят за дадения човек? А кой да ти мисли за това? Карат ...

Пясъчни кули
Кулите, които издигаме в наше време, са солидни, направени от метал, желязо, камък и стъкло. Те са бляскави, поразяват със своите размери, а тяхната здравина им осигурява спокойно преминаване през годините. Но онези кули, които си издигаме в съзнанието си, без да можем да ги докоснем, т ...